от -

Имам си една мечта – българските градчета и села да се превърнат в привлекателни туристически дестинации, вместо да обявяват фалит или да изчезват от географската карта. Да се възползват от всички предимства на региона, в който са разположени. Да имат план и концепция за развитие, а не да взимат непоследователни решения “на парче”.

За да съществува туризъм в България отвъд бутафорията и посредствеността, трябва да се работи в екип и с мисъл. Всичко зависи от местните хора, от представителите на бизнеса и от медиите. Имиджът на едно населено място не се изгражда еднократно – той се поддържа ден след ден, с целенасочени усилия и конкретни стъпки в предварително избрана посока.

Вече споделихме с вас, че екипът на вила “Вучев” ни покани да посетим Велинград и да опознаем неговите околности. Отново благодарение на него имахме възможност да видим отблизо как протича работният процес в един от най-интересните урбекс обекти, подходящи за индустриален туризъм, в Западните Родопи – цехът за ръчно тъкани килими в село Костандово. В него се произвеждат невероятно красиви произведения на изкуството, които се изнасят предимно във Великобритания.

Развитието на бизнеса е коствало много на местния предприемач Нино Парпулов, който успява да продължи една дългогодишна традиция. Традиция, която щеше да бъде забравена, ако не бяха неговите усилия да я запази, осигурявайки работа на жени от региона.

Цехът за килими в Костандово

Тъкачка от цеха за килими

История за предприемчивост и малко късмет

Нино Парпулов е лесовъд по образование. В смутните времена, настъпили след 1989 година, той бил принуден да влезе в ролята на таксиметров шофьор. След разговор с негов клиент разбрал, че предприятието за килими “Десислава”, разположено в Костандово, е пред фалит. Ръководството му било натрупало неизплатени кредити, не успявало да пласира продукцията си, а персоналът му стоял без заплати месеци наред. По стечение на обстоятелствата и с подкрепата на тъкачките от околните села, през 1992 година Нино Парпулов се озовава начело на държавното предприятие. Той бил наясно, че рискът е огромен, но все пак решил да се пробва.

Навлязъл в детайлите на работата и за 5 години връща всички задължения на компанията, като дори има и минимална печалба. Точно тогава обаче е обявена приватизация на държавните предприятия и така, през 1998 година, се появява “Хемус” ООД.

Складът на цеха в Костандово

Докато цехът бил държавен, всичко било субсидирано. Още през 70-те години били обучени над 2000 тъкачки в района на Велинград. Освен в Костандово, в Дорково, Ракитово и Света Петка също имало производство. Килимите били произвеждани и трупани на склад, без да се търсят клиенти и нови пазари. Ето защо Нино Парпулов, вече в ролята на частен предприемач, се оказал в доста сложна ситуация, от която обаче отново намерил изход.

Благодарение на упоритата работа и търговския нюх на неговия собственик, цехът за килими е произвел над 1000 килима от 1999 до 2016 година. Нещо повече – нито един от тях не е бил върнат от поръчителя! По настоящем фабриката разполага с най-големия стан в цяла Европа, който позволява тъкането на килим с площ до 140 кв.м.

Тъкачки в цеха за килими

Тъкачка в цеха за килими

От Костандово до кралските покои

Повратен момент за бизнеса на Нино Парпулов е срещата му с Дейвид Брамфорд, който остава очарован от неговите продукти и му предлага да си сътрудничат. Българинът взима решение мигновено – решение, което обуславя възхода на начинанието му занапред.

“Той видя потенциал в нашето предприятие и започна да работи с мен. Една година ни даваше само мостри. Така стигнахме до кралските дворци” – спомня си собственикът на цеха в Костандово.

Сред най-големите успехи за целия екип на “Хемус” е изработката на килим за един от имотите на английското кралско семейство. Част от лятната резиденция “Osborne House” на кралица Виктория дълго време била затворена за посетители, защото си нямала килим в главната зала! Цели 4 години експерти от кралския двор търсили фирма, на която да се доверят за изработката на тази важна част от интериора.

Цехът за килими в Костандово

Тъкачка в цеха за килими

“Тази поръчка криеше голям риск – нито един килимар няма такъв стан, стаята беше с дължина 18 метра. Разделихме килима на три части. Всяка трябваше да се тъче отделно, а това изисква изключителна точност от страна на тъкачките, за да се постигне пълна симетрия. След изработването на място парчетата трябваше да се съшият, което също беше сложно. Преди да започнем поръчката, 12 месеца тренирахме тъкачките да изработват мостри и то така, че при наслагване да съвпадат до милиметър. Едва тогава започнахме работа по поръчката.”

Килимът бил гладко тъкан, с впечатляващата площ от 100 кв.м. За около 9 месеца станал готов и през 1999 година се провело официалното откриване на залата. Оттогава кралското семейство поръчва по един килим годишно от цеха в Костандово.

Тъкачки от цеха за килими

Тъкачки от цеха за килими

Български килими със световна слава

Клиентите на предприятието са предимно от Великобритания и САЩ. Изключително рядко се случва българин да направи поръчка. Но къде, освен в лятната резиденция на кралица Виктория, има килими на “Хемус”?

Броят на имената в списъка клони към безкрайност, но все пак няма как да не споменем кабинета на бившия британски министър-председател Тони Блеър; замъка Алнуик, в който е заснета част от филма “Хари Потър”; музея “Алберт” във Виена; стаята на цар Борис III в Рилския манастир… Сред клиентите на цеха пък са британското кралско семейство, холандската кралица Беатрикс, внучката на Уинстън Чърчил – Джейн и Националната организация за запазване на културното наследство на Великобритания.

Тайните на килимарското изкуство

Работата по всяко произведение на изкуството започва с боядисването на преждата, която е от 100% бяла вълна. Оцветяването се извършва на място с помощта на оцетна киселина. Ако килимът е по-голям, може да се наложи повторно боядисване на прежда. В такъв случай е изключително важно да се спази рецептата за съответния цвят – най-съкровената тайна на собственика!

Нино Парпулов

Нино Парпулов планира следващото оцветяване на прежда

В някои килими се използват над 100 различни цвята, което предопределя и тяхната висока цена. За да се сдобиете с ръчно изтъкан килим, ще трябва да заплатите минимум 300 евро на квадратен метър, като цели 75% от сумата отиват за възнаграждение на работещите в цеха – към момента около 30 души.

След като се създадат необходимите цветове за конкретния килим, който предстои да бъде изтъкан, преждата се сортира. Обикновено повърхнината на изделието е между 20 и 40 кв.м., но се е случвало да имат и много по-мащабни поръчки.

Сортиране на прежда

Сортиране на боядисаната прежда

Когато трябва да бъде изтъкан килим с по-голяма площ – от 80 до 140 кв.м.- първо изготвят мостра с цветовете, които ще бъдат използвани за съответния проект. Пращат мострата на клиента, а ако той я одобри, започват работа. Това позволява всички корекции по нюансите и качеството на изработка да се нанесат своевременно, а не след като целият килим вече е готов.

Ако човекът, направил поръчка от “Хемус”, не разполага с модел, синът на Нино Парпулов се захваща с изготвянето му. По снимка прави схема с цветове, която тъкачките изпълняват впоследствие. Преди са имали рисувачи, изготвящи модели на ръка, но това време е отминало.

От значение е и качеството на изработка – колкото повече редове прежда се събират в 10 см дължина и ширина, толкова по-високо е качеството. За пример ни дадоха килима “Наполеон” (на снимката долу), който е с 35 реда в 10 см дължина и 35 реда в 10 см ширина или иначе казано, 350х350 реда за 1 кв.м.

Килимът "Наполеон", изтъкан в цеха в Костандово

За да бъде изтъкан един килим, всички жени работят едновременно – на един и същи ред. Ако някоя от тях е по-бавна от останалите, взима по-малка ширина, върху която да тъче. Проектите, върху които работят по време на посещението ни, са “Албертина”, “Ангелите” и “Питсхил”.

Тъкачки от цеха в Костандово

Тъкачка

Що се отнася до доставката, износът на килими се осъществява чрез самолети. Това е сложен процес, тъй като някои от произведенията на цеха са с тегло от половин тон!

Килими, произведени от цеха в Костандово

Килими с различен размер, произведени от цеха в Костандово

Ръчно тъкани килими

Основни проблеми пред цеха за килими

Макар и рядко, се налага някой килим да бъде разтъкан и изтъкан наново – или заради грешка, или заради промяна в модела. Това води до огромни загуби за цеха, но понякога просто обстоятелствата са такива.

Друг проблем е, че производителите от Китай наводняват пазарите с нискокачествени килими на символични цени. На Нино Парпулов понякога му е трудно да обясни защо стойността на неговите продукти е такава. Потребителите просто не си дават сметка какво означава да изработиш на ръка една-единствена бройка от даден модел – дейност, която отнема минимум 120 дни!

Цехът в Костандово е застрашен и от липса на работна ръка. Голяма част от тъкачките скоро ще се пенсионират. Младите в региона пък предпочитат да работят като сервитьорки, отколкото да усвоят традиционна техника за изработване на килими. Собственикът на предприятието е опитал да намери нови попълнения на екипа посредством провеждане на платени стажове, финансирани от европейски фонд. Резултатът обаче бил плачевен – стажантките идвали на работа, докато изтече срокът на програмата, а след това се отказали от начинанието. Междувременно обаче Нино Парпулов изгубил времето си да ги учи на занаят с надеждата, че ще отвори нови работни места за местните.

Тъкачки в цеха за килими

Тъкачка от цеха за килими

Впрочем липсата на работна ръка е проблем, с който предприемачите от малките населени места често се сблъскват. И екипът на вила “Вучев”, и собственикът на “При Митака” споделиха с нас, че е почти невъзможно да намерят трудолюбив и изпълнителен персонал. Надяваме се тази тенденция скоро да се промени. Местните да започнат да проявяват интерес към случващото се в тяхното населено място, преди да потърсят нещо, с което да изкарват прехраната си, в големия град.

Цехът за килими в Костандово е отворен за групови посещения при предварителна заявка на телефон 0887 932 240. Мястото предлага на гостите на Велинград една невероятна въможност за алтернативен туризъм – всеки може да види как се сортира и боядисва прежда, как тъкачките работят в синхрон на огромен стан, какви модели са били изработени досега от предприятието и още толкова интересни неща, които не се срещат в ежедневието!

За да четете още истории като тази, може да харесате Facebook страницата на Urbex.bg!

Цехът за килими в Костандово

Пътешествието в света на килимите е добра причина да посетите Костандово!

Прежда за килими

Сподели

Още от Урбекс

Поредният дъждовен ден е, чуват се капки, чуват се моите стъпки и нищо друго не се случва в това пусто селце. В локвите, покрили главната…

ШОК! СКАНДАЛНО РАЗКРИТИЕ! В изоставените сгради има много повече интересни находки, отколкото в средностатистическия български музей. Не ни разбирайте погрешно, нямаме нищо против музеите. Ала в…

Тази статия е от огромно значение за екипа на Urbex.bg! Защо ли? Защото един българин с интереси в областта на урбекс фотографията се свърза с…

Леон де Лю (Leon de Leeuw) е неуморен пътешественик, влюбен в Източна Европа и най-вече в България! Повече от три години той живее у нас…