от -

Преди няколко седмици се отправихме на виртуална разходка от Мароко до Индия в компанията на фотографа пътешественик Иво Даскалов. Днес той отново гостува на Urbex.bg с увлекателна история и снимки, които радват очите и докосват сърцето! Потопете се в магическата атмосфера на Истанбул, погледнат от един нетрадиционен ъгъл…

Неделя в Истанбул. Вече трети ден с приятели фотографи обикаляме единствения разположен на два континента град. Започнали сме от петък, избрали сме дълъг уикенд покрай натрупали се почивни дни. Всеки ден сме из улиците от рано и навъртаме сериозен километраж пеша, като се завираме из затънтени улички и заведения, където се подкрепяме с турско кафе или черен чай. Или с обилно хапване.

Снимаме обстойно хора, улици, градски пейзажи и през цялото време току се прокрадва идеята, че трябва да намерим подходящо място за панорамна гледка, ако може и да е по залез. Но тъй като градът изобилства с неща, които изненадват на всеки ъгъл, все оставяме въпросната идея настрани, заплеснати по нещо друго.

Отлагаме идеята дори в неделя по обяд, с ясното съзнание, че на следващия ден отпътуваме и ако искаме вечерни панорамни снимки, то това трябва да се случи идната вечер. Натрупали сме впечатления и солидно количество снимков материал и сме изморени дотолкова, че по-скоро отписваме търсенето на подходящо място. В късния следобед се насочваме към Голямата чаршия, като изобщо не съобразяваме, че в неделя търговците не работят. Озоваваме се из пусти сокаци със свалени решетки. Тук-таме виждаме отделни продавачи, които в края на деня разпродават последната стока преди да затворят окончателно.

Спираме при един човек с импровизирана сергия, върху която с проста машина изстисква нарове и продава прясно изцеден сок срещу 1 лира за чаша. Момчето с най-предприемачески дух сред нас решава да се спре и да опита свежата вкусотия, тъй като имал идея за стартиране на фреш бар в София. Четиримата се подреждаме пред импровизираната сергия и нетърпеливо чакаме възрастния продавач да приготви соковете. Приготвянето се оказва времеемко, тъй като за една чаша са необходими 3-5 броя нарове. Господинът реже и мачка плодовете, почиства машината, плакне чашите, приема пари и връща ресто – всичко почти едновременно. Като шофьор на софийска маршрутка.

След като на крак изчакваме соковете, които обръщаме за секунди, понечваме да потеглим, но нашият „предприемач” решава, че иска да изпие още един сок и се подрежда отново. Само че внезапно се е събрала опашка. Аз решавам, че не мога да чакам повече на същото място и криввам леко встрани из уличките. Огромна стара дървена порта веднага привлича вниманието ми и аз експериментирам с фотоапарата, докато чакам останалите.

Ханът Буюк Валиде в Истанбул

Случаен минувач, възрастен господин, явно вижда, че проявявам интерес и започва да ми обяснява нещо на турски. Имайки предвид, че знам има-няма десет думи на турски, и до ден днешен ми е непонятно как успявам да разбера посланието на въпросния господин, а именно – да намерим пазача, отговорен за мястото зад старата порта, който би могъл да ни покаже нещо интересно вътре срещу скромен рушвет. Предавам посланието на останалите, които приключват с втората чаша фреш и решаваме да се пробваме. Прекрачваме прага и не след дълго откриваме пазача. Неговото име вече за жалост не помня. Той ни повежда из мястото, криещо се зад старата порта, което се оказва западнал кервансарай, рушащ се и занемарен.

Ханът Буюк Валиде в Истанбул

Ханът Буюк Валиде в Истанбул

Докато го следваме из стария хан, забелязваме различни стоки и оставаме с впечатление, че някогашният кервансарай се е превърнал в склад или борса, където търговци от чаршията държат стоката си. Нашият водач ни повежда към втория етаж по каменно стълбище със загладени стъпала. Прекосяваме част от комплекса и през малка вратичка поемаме още нагоре по друго каменно стълбище, тъмно и тясно. Когато излизаме на светло в горния му край, се озоваваме на покрив с множество ниски куполи, между които стъпваме и върху които лесно се качваме. Пред нас, в другия край на покрива, има още шепа хора, местни.

Ханът Буюк Валиде в Истанбул

Намираме се в по-хълмист район и определено виждаме града отвисоко. Покривът на кервансарая разкрива почти 360-градусова гледка над Истанбул. От мястото, на което се намираме, надничаме в съседните задни дворове и сгради с най-различни предназначения. Накъдето и да се обърнем, съзираме куполи и минарета на джамии в близък и далечен план.

Гледка от хана Буюк Валиде в Истанбул

Гледка от хана Буюк Валиде в Истанбул

Гледка от хана Буюк Валиде в Истанбул

Развълнувани, хващаме апаратите и известно време се чува само щракане. Безспорно най-примамлива е гледката към Босфора и моста Галата. Неусетно времето напредва и започва да се здрачава, а хилядите светлини на града започват да разнообразяват композициите. Снимките продължават, а ние сме забравили всякаква умора. Ако допреди това са ни боляли краката от целодневни обиколки, сега скачаме от купол на купол в търсене на по-добър ъгъл.

Гледка от хана Буюк Валиде в Истанбул

Гледка от хана Буюк Валиде в Истанбул

Над Истанбул настава време за молитва. Постепенно от различни посоки около нас започват да се чуват напевните призиви на имамите. Различни гласове от различни джамии, започващи по различно време. За кратко молитвеното пеене от близки и далечни минарета се слива в едно и се разнася над града, заглушавайки иначе вездесъщия шум от трафика. За момент, докато гледаме покривите на сградите, морето и светлините на града, чуваме единствено симфонията от гласове, призоваващи мюсюлманите към молитва.

Гледка от хана Буюк Валиде в Истанбул

Гледка от хана Буюк Валиде в Истанбул

Всичко това се случи неочаквано, без предварително планиране. Тогава, когато се бяхме отказали да търсим място за панорама над града, Истанбул сам ни разкри възможно най-добрата локация за целта. Заговорихме се с неколцина местни момчета и момичета, които споделиха, че от време на време ходят там с приятели. Някои от тях бяха двойки, сякаш търсещи уединение, други – младежи, седнали на по цигара с приятна гледка.

buyuk-valide-han-15

Въпреки че към момента ханът Буюк Валиде трупа все повече позитивни отзиви в Trip Advisor, сякаш все още не се е превърнал в комерсиално място. Urbex-приключенци, със сигурност ще харесате мястото! Давайте смело, ако искате да видите Истанбул от един различен ъгъл!

Описаните събития и показаните фотографии са от септември 2015 г. Възможни са разминавания към днешна дата. За по-детайлна подготовка препоръчвам проучвания на по-актуална информация из мрежата.

Всички снимки в тази статия са дело на Иво Даскалов. Още от неговите кадри има в неговия уебсайт!

А за още пътешествия до изоставени обекти станете част от Urbex.bg във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Урбекс

Почти като жива вървя, накъдето очите ми гледат. Из руини се спъвам. Като спомен луната е бледа. Искам да викам, за да ме чуете всички,…

За западняците съветската архитектура е “шокираща” и “брутална”. По ред причини, свързани с разликите в бита и културата на народите, на тях им е изключително…

Дълбоко в гъстите гори на остров Ява, Индонезия, се извисява изоставена сграда, каквато едва ли ще видите другаде. Местните я наричат с името “Gereja Ayam”,…

Като почитатели на изоставените сгради, от Urbex.bg обичаме да се докосваме до тяхната неповторима атмосфера и да надникваме зад воала на историята им. Още повече…