от -

За западняците съветската архитектура е “шокираща” и “брутална”. По ред причини, свързани с разликите в бита и културата на народите, на тях им е изключително трудно да добият цялостна представа за живота зад Желязната завеса. Строителството в България през XX век също е силно повлияно от хрумванията на “братушките”. Ала въпреки това, в пределите на бившите републики от СССР има обекти, които са способни да ни изненадат!

Автобусните спирки на Съветския съюз очароват с размерите и формите си, но не са сред най-често сниманите туристически обекти, тъй като са разположени в някои от най-забутаните кътчета от страната.

Днес ще се отправим на пътешествие по отдалечените и пусти шосета на Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, Молдова, Армения, Грузия, Литва, Латвия, Беларус, Естония и Абхазия. Бихме искали само да ви предупредим, че има шанс уникалната атмосфера на тези кътчета да ви накара да си помечтаете за обиколка из бившите съветски републики. Особено ако сте любители на урбекс туризма!

Автобусна спирка

Източник на всички снимки в материала: http://herwigphoto.com/

Две спирки от СССР

Спирка

Канадският фотограф Кристофър Херуиг прекарва 12 години от своя живот, изминавайки близо 30 000 км с кола, велосипед, автобус и такси, за да открие тези архитектурни реликви. Резултатите от труда му са поместени в книгата “Soviet Bus Stops” – първото сериозно проучване на тънкостите в дизайна на съветските автобусни спирки. Дизайн, който едновременно вдъхновява и озадачава.

“Никога не съм срещал такова творческо разнообразие, използвано за изграждането на обществени обекти”, споделя Кристофър Херуиг. “Неизвестните създатели на тези съоръжения са работили на границата на своето въображение. Дори на места са стигнали прекалено далеч!”.

Годините на СССР не бива на всяка цена да се асоциират с ограничения за креативните личности. Макар и анонимни, талантливите архитекти са оставили своята следа по пътищата на Съюза. Автобусните спирки, снимани от Кристофър, притежават експериментален дизайн и бетонна конструкция. Някои от тях отразяват идеалите на постконструктивизма, докато други притежават необясними анималистични или религиозни елементи.

Автобусна спирка

Спирки, разположени в нищото

Спирка с формата на слон

Според автора на проекта спирките са изградени без ограничения, касаещи дизайна или бюджета. Ето защо тези обекти са били поле за артистична изява на съответните специалисти.

“Тези спирки не отразяват толкова архитектурата на Съюза, колкото тази на отделните региони и идеите на креативните личности в тях, които през комунизма често са били потискани.”

В Киргизстан има спирки, чиято форма напомня на традиционните за региона калпаци. На други пък структурата наподобява местните юрти, които са със заострен връх и обли стени. В Украйна на власт е разнообразието от цветни обекти, а мозайките преобладават в Молдова. В горите на Естония автобусните спирки представляват простички триъгълни конструкции, направени от дървен материал от околността. Някои от най-сложните проекти са реализирани в района на Пицунда, Абхазия. Те са разположени в близост до Черно Море, но най-вече – до лятната вила на Хрушчов. Редом с крайбрежните пътища в тази област се кипрят форми като огромна мидена черупка или зейнала уста на гигантска риба – всички украсени с мозаечни плочки и напомнящи за приумиците на Гауди.

Триъгълна автобусна спирка

Две спирки с причудлив дизан

Критикът Джонатан Мийдъс сравнява експерименталния дизайн на спирките с декоративните безумия в големите европейски градини от 18 век. Впрочем той пише и обширно ревю за книгата, част от което споделяме с вас:

“Обсебващият проект на Кристофър Херуиг посмъртно просветлява афинитета на съветската империя към фантастиката. Докато на Запад постройките от типа на автобусните спирки и заслоните са по-скоро прагматични, тук функционалността е съчетана с неконвенционалния дизайн. Забравени са всякакви норми! Тези крайпътни “пунктуационни знаци” са същински структурни и естетически експерименти; със сигурност не им липсват величие и дързост. Своеобразните заслони, освен че вече толкова години са в услуга на обществото, са дали възможност на архитекти, скулптори и строители от онова време да упражнят своите креативни мускули. И не на последно място – за един наистина добър фотограф те са изиграли ролята на ценна и неуловима плячка. Плячка, която му дава възможност да се докосне до творческия свят на анонимните мъже и жени, създали тези обекти.”

Такива спирки има и в България

Автобусна спирка

Soviet Bus Stop

Няма спор, че показаните спирки са своеобразни паметници на архитектурата – малки монументи, носещи сведения за атмосферата на цяла една епоха. За съжаление, както на повечето изоставени постройки в България, и тяхното бъдеще е под въпрос. Някои от обитателите на пустите шосета са ремонтирани и продължават да извършват своите функции с достойнство. Ала повечето са обречени на разруха и забрава.

“Много от спирките се разпадат, а на тяхно място се поставят скучни стандартни структури”, разказва Херуиг. “Бетонът на онези, разположени в средата на нищото, сякаш ще бъде там вечно. Обектите, които са по-близо до градовете обаче, често биват заменяни с нови”.

По време да последното си посещение в Беларус, Херуиг имал за цел да проследи творчеството на конкретен архитект. Изненадата му била голяма, когато разбрал, че повечето съоръжения вече са демонтирани – според него нежеланието на една държава да запази добрите примери от миналото си е направо срамно.

“За съжаление, повечето хора, които ме видяха как снимам спирките, не ми повярваха, че правя нещо позитивно. Те си мислеха, че искам да покажа страната им в негативна светлина, тъй като много от обектите бяха в окаяно състояние, използвани от минувачите години наред като тоалетна.”

Изоставена автобусна спирка

Спирка

За сметка на това фотографът получава много имейли от фенове на проекта, израснали в бившите съветски републики. Те изказват благодарността си към Херуиг, тъй като чрез снимките си ги е върнал в детството им.

Местоположението на героите от “Soviet Bus Stops” е толкова труднодостъпно, че е накарало автора на проекта да осъществи един дълъг и изпълнен с емоции лов на съкровища. Кристофър уважава тези обекти, но не вярва, че снимките му ще доведат до някаква промяна.

“Би било чудесно, ако проектът ми насочи вниманието на институциите към тези фантастични стуктури, но се съмнявам това да стане. Когато започнах да снимам спирките, почувствах желание да увековеча колкото се може повече от тях – поне да ги има на снимка, ако някога изчезнат до една”.

Ако тази история ви е била интересна, може да се отправите на пътешествие до Facebook страницата на Urbex.bg!

Сподели

Още от Урбекс

Преди няколко седмици се отправихме на виртуална разходка от Мароко до Индия в компанията на фотографа пътешественик Иво Даскалов. Днес той отново гостува на Urbex.bg…

От известно време чрез страниците на нашия сайт ви разказваме историите на различни хора, решили да загърбят рутинното ежедневие на големия град и да се…

Ние вярваме, че туризмът не на всяка цена е свързан с тълпи, забележителности, сувенири, самолетни билети, all inclusive оферти и куфари, пълни с дрехи. И…

Вървим по прашния айтоски път, покрай безкрайна ограда от бодлива тел, и се оглеждаме за най-подходящото място, откъдето да се промушим. Намираме го в един…