от -

Март 2016 година. Смръщеното сиво небе стържеше по покривите на старите великотърновски къщи. Улиците бяха влажни, а нейде напред Царевец чезнеше в мъгла.

В такова време разходките на открито не са най-приятното занимание, затова побързахме да си намерим уютно местенце, където да изпием по някоя топла напитка. Както често се случва обаче, когато човек не знае къде отива, винаги отива някъде другаде. Ето, че уличката, която старателно следвахме вместо към приятно заведение ни отведе до зданието на някогашния окръжен съвет в Търново.

Старата сграда, построена през далечната 1911 г., изникна пред нас в цялата си мрачна красота. Изпочупените прозорци зееха като празни очни ябълки, а тъмнината отвъд приканваше за един бърз оглед. Нямаше как – трябваше да се отзовем…

Централният вход обаче се оказа заключен, наложи се бавно да обиколим постройката, докато не се натъкнахме на полуоткрехната врата в задната ѝ част. Отворихме я и се промъкнахме вътре.

Веднага ни обгърна познатата миризма на старо, която още повече разпали изследователския ни дух. Внимателно започнахме обиколката си из сумрачните коридори. В началото всичко протече рутинно – проправяхме си път между купища боклуци и една по една проучвахме стаите, в които попадахме. Из хаоса навред се търкаляха артефакти от миналото – стари списания, киноленти, пропагандни пана… Настоящето пък беше допринесло с празни бирени бутилки и зловещи графити, в тон с духа на място.

Старият окръжен съвет във Велико Търново

С всяка изминала крачка потъвахме все повече в мрачната атмосфера и така неусетно достигнахме преддверието при централния вход. Разрухата не беше успяла да заличи напълно някогашното великолепие на това помещение. Оскъдната светлина разкри няколко колони в дорийски стил, между които се стичаше каменно стълбище, покрито с дебел слой прах. На средната му площадка, примирена със споходилото я забвение, кротко почиваше скулптура на лъв – досущ като тази пред крепостта “Царевец”. На пода до нея като мъртъв паяк се търкаляше откъртеният връх на стара дървена закачалка, а отзад, в пълен контраст с преобладаващите минорни тонове, красив витраж с човешки фигури изпълваше пространството с цветно сияние. И тишината – плътната всепоглъщаща тишина…

Изкачихме се по стъпалата, а на втория етаж ни очакваше следващата изненада – просторна зала с големи прозорци, чиито богато орнаментирани стени бяха покрити с творбите на неизвестен съвременен ъндърграунд творец. На едната стена две нарисувани ръце изникваха от пода, а дланите им стискаха някакви рамкоподобни орнаменти, които умелият художник бе превърнал в портрети. Наоколо цареше творчески безпорядък, а от разпилените предмети ставаше ясно, че на това място често се събират хора. Нямахме повече работа тук, затова с бодра крачка се върнахме обратно в коридора, в търсене на следващата ни цел.

Старият окръжен съвет във Велико Търново

И тогава усетихме, че нещо се е променило… Беше станало значително по-хладно, появи се и течение. Вятърът си играеше из пустите помещения, изпълвайки пространството със злокобни шумове. Навсякъде около нас глухо проскърцваха врати и прозорци, а грозните им стенания отекваха в тишината. Огромната изоставена сграда беше оживяла.

С всяка изминала крачка призрачните звуци се усилваха все повече и повече. Започнахме да се оглеждаме. Внимателно проверявахме всяко следващо кътче преди да се насочим към него, докато накрая достигнахме някакъв тъмен коридор. Миг преди да навлезем в мрака, в далечината пред нас някой се прокашля… Спогледахме се – беше време да си ходим. Поехме по обратния път и точно когато се спуснахме по стълбището, нейде над нас се дочуха стъпки – нещо бродеше! Усилихме крачка, подминавайки стаите и коридорите без да се спираме. Тогава настъпи кулминацията – точно когато оставаха няколко метра до изхода, вратата на последната стая, покрай която трябваше да преминем, рязко се отвори току пред нас, препречвайки пътя ни. Май вече бягахме!

Изминахме оставащото разстояние като на сън и когато най-после се озовахме отвъд пределите на ужаса, се погледнахме още веднъж и започнахме да се смеем – из такива места редовно бродят скитници, а зловещата атмосфера на изоставените сгради въздейства върху психиката достатъчно силно. Нужен е само лек вятър, за да заприлича всичко на филм на ужасите. Е, бяхме се поуплашили, но затова пък направихме малко снимки и се сдобихме с още един вълнуващ спомен!

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

Старият окръжен съвет във Велико Търново

За страх и ужас от още ненаселени територии – последвайте ни във  Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Урбекс

Ако поне мъничко се интересувате от изоставените сгради и тяхната съдба, няма как да не сте чули за поредното показно затваряне на паметника на връх…

Започвам този разказ с уговорката, че мястото, което ще ви покажем, представлява един наистина уникален урбекс обект, изпълнен с любопитни артефакти от миналото. За да…

За много от вас Косово навярно е символ на войната. Война, оставила хиляди хора без домове, погубила техните близки, а останалите – разпиляла по различни…

ШОК! СКАНДАЛНО РАЗКРИТИЕ! В изоставените сгради има много повече интересни находки, отколкото в средностатистическия български музей. Не ни разбирайте погрешно, нямаме нищо против музеите. Ала в…