от -

Животът, независимо дали става дума за някаква твар, или предмет, се подчинява на едни и същи строги закони, а логичният му завършек – смъртта – върви ръка за ръка със забвението.

Този финален акт задължително е свързан с физическото изчезване на лирическия герой, върху който е упражнен, с тази разлика, че понякога процесът може да бъде изключително бавен и продължителен.

И ако някъде признаците му се проявяват с гниеща плът, то другаде тази функция е иззета от ръждата. Великата непобедима ръжда, способна да сломи и най-коравата машина.

Разбира се, в света на техниката ръждата не винаги означава край, но твърде често тя е негов предвестник. А когато и последният детайл бъде завладян от оранжевата проказа, настъпва дългоочакваният финал и… участие в поредицата ни “Ръждиви машини”.

Първият гостенин в нашата нова рубрика вече е преминал през всички тези етапи и от няколко месеца се е преселил във вечните офроуд полета, където няма счупени полуоски и износени ремъци.

Но следите остават, снимките – също!

УАЗ 452

Превозното средство е УАЗ 452 – пенсиониран войник, служил като подвижна щабна радиостанция на сухопътните войски. В младостта си забравеният ветеран е осъществявал връзка с другите армейски подразделения, изкачвайки се до някое труднодостъпно място, от което да излъчи сигнал.

По неведомите пътища на съдбата, след пенсионирането си въпросната машина преседява дълги години на пътя между Хасково и близкото село Минерални бани, превръщайки се в своеобразен монумент от миналото на българската армия. До момента, в който вече ненужната купчина метал просто изчезва. Завинаги.

Първите събратя на този УАЗ 452 излизат от Уляновския автомобилен завод през далечната 1965 г. От тогава до днес тези легендарни машини продължават да се сглобяват в различни модификации, превръщайки се в eдни от най-дълго произвежданите руски автомобили.

Голяма част от тях, наравно с останалата бойна техника, продължават бодро да носят службата си в редиците на българската армия, помагайки на екипажите си да достигат до трудно достъпни места.

А когато ръждата окончателно ги покрие, двигателите им завинаги ще притихнат в мълчаливо очакване забвението да погълне и тях.

УАЗ 452

УАЗ 452

УАЗ 452

УАЗ 452

УАЗ 452

Последвайте ни във Facebook и Instagram за още истории от скрапа!

Сподели

Още от Урбекс

Вървим по прашния айтоски път, покрай безкрайна ограда от бодлива тел, и се оглеждаме за най-подходящото място, откъдето да се промушим. Намираме го в един…

Почти като жива вървя, накъдето очите ми гледат. Из руини се спъвам. Като спомен луната е бледа. Искам да викам, за да ме чуете всички,…

Както на много други места в България, така и из Дряновския край е пълно с десетки, притихнали сред планинските извивки, старинни селца. По улиците им се е…

Годината е 1961-а, денят – 12 април. Човечеството най-после е осъществило отколешната си мечта да достигне Космоса – съветският космонавт Юрий Гагарин извършва първия пилотиран…