от -

Заради вечния виновник за всички наши беди прехода ли, заради нещо друго ли, факт е, че в България има огромно количество изоставени сгради. Има толкова много материал за “Изоставената България” – проект, зад който стоим тъкмо ние, авторите на Urbex.bg – че едва ли някога ще успеем да посетим всички обекти!

Зданията, потънали в забвение, носят меланхолия по отминалите дни. Ала едновременно с това урбекс туристи от цял свят търсят локации, на които да изпитат силни усещания и да направят уникални снимки. Въпрос на време е обществото ни да спре да страда по разрушените паметници на културата – някои неща са тъжни, но необратими – и да превърне недостатъка в предимство. Да работи в посока популяризиране на България като една от най-привлекателните урбекс дестинации в Европа.

Днес ще ви срещнем с 31-годишния Джон от Париж, Франция, който едва ли щеше да стигне до България, ако не беше страстта му към изоставените сгради. По професия е финансист, но в свободното си време се занимава с фотография и качва снимките си във Facebook страницата “Jonk Photography”. Хрумва му да лети от Париж до София, за да посети паметника на Бузлуджа – забележителност, за която повечето любители на урбекса по света са чували. И се влюбва в разнообразието от обекти, които предлага нашата страна.

По време на тридневния си престой в България Джон посещава фабрика за стъкло, театър, болница, текстилна фабрика, детска градина, фабрика за керамика и, разбира се, паметника на Бузлуджа. Вижте какво сподели той за мястото на фотографията в живота му, както и за урбекс туризма по света и у нас, пред екипа на Urbex.bg…

Откога датира твоята страст към фотографията?

Когато станах на 10 години, започнах да се отправям на соло пътешествия, защото оттогава до 17-ата ми годишнина родителите ми ме изпращаха за по две седмици на година в САЩ – по време на някоя от ваканциите – в различен щат, при непознато американско семейство. Беше нещо като обмен – след това тяхното дете също идваше на гости у дома.

По време на тези свои пътувания първо използвах фотоапарати за еднократно ползване, а след това получих своя първи фотоапарат със сменяща се лента, юхууу!

По принцип смятам, че човек може да изкарва достатъчно пари като фотограф. И въпреки че в момента моят случай не е такъв, кой знае – може някой ден да бъде!

Кога реши да не ретушираш снимките си и защо?

Не ретуширам снимките си, защото искам хората да видят местата такива, каквито самият аз съм ги видял. Променяйки цветната температура или добавяйки HDR ефект, бих създал нещо, което никога не е съществувало. Харесва ми да показвам реалността на хората.

Разкажи ни повече за престоя си в България!

Наистина страшно много ми хареса в България! Бях там само три дни, а тази страна заслужава много повече време! Хората бяха изключително приятелски настроени и гостоприемни. Даже ме хванаха, докато бях проникнал нелегално в една изоставена фабрика за стъкло, но охранителят ми позволи да остана, за да наснимам всичко!

Как разбра за съществуването на всички тези изоставени обекти в България?

Причината, заради която реших да предприема пътуване до България, се нарича “Бузлуджа”. Истината е обаче, че не ми се искаше да пътувам чак до другия край на Европа само в името на един обект, колкото и невероятен да е той. Ето защо се опитах да намеря и други сгради, които си заслужава да бъдат посетени. За някои от тях разбрах в специализираните уебсайтове за урбекс, които следя, а за други – в Google Maps. Част от обектите имах късмет да открия, след като местните хора бяха достатъчно мили, за да ми дадат подробни указания как да стигна до тях.

Не пропускайте да разгледате снимките на “Изоставената България” от Бузлуджа!

Кой от посетените обекти ти е любим и защо?

Въпреки че фабриката за стъкло силно ме впечатли, моят любим обект, разбира се, е изоставеният конгресен център на Българската комунистическа партия, разположен на връх Бузлуджа. Всичко около това място е изумително – разположението на върха на планината; формата, наподобяваща космически кораб; покривът на сградата, погледнат отвътре; мозаечните стени. И наистина много ми хареса да изкача кулата, за да видя тази голяма червена звезда отвътре!

Портретите в паметника на Бузлуджа

Паметникът на Бузлуджа отвътре

Таванът на паметника на Бузлуджа

Източникът на всички снимки в статията е https://www.facebook.com/UrbexionsPhotos/

Кога започна да посещаваш изоставени места и защо?

Започнах през 2013 година. В началото търсих изоставени фабрики или складове в предградията на Париж, където да видя някои наистина добри графити. Графити райтърите предпочитат такива изолирани места, за да творят, без никой да ги притеснява – само така могат да посветят достатъчно време на всяка от мащабните си рисунки.

Тогава обаче осъзнах, че атмосферата, която имам възможност да усетя из празните помещения, много ми харесва. Така че започнах да търся изоставени места, със или без графити. И стигах все по-далеч от Париж! Честно казано, сега повече предпочитам места без графити…

Какво изпитваш, докато си в някоя изоставена сграда?

Това е най-интересният въпрос и същевременно – най-трудният. Усещанията са много и разнообразни. Колкото и странно да звучи, най-много ми харесва да усетя атмосферата на тези места, каквато е била, докато са били живи. Когато посетя някоя изоставена фабрика, там може да открия работни якета и инструменти и да почувствам как е протичал живота на това място.

Когато вляза в изоставен хотел пък, е много интересно да видя различните видове стаи. Има малки, с площ само 9 кв.м., както и огромни апартаменти. “Задкулисните” помещения – като кухни и перални отделения – които не съм виждал, когато съм бил просто клиент, също са страхотни.

По същия начин стоят нещата с индустриалните обекти – не всеки ден посещавам стоманолеярен завод! Урбекс туризмът всъщност ми позволява да опозная места, които едва ли някога бих имал възможност да разгледам, ако са функциониращи. Изключително любопитно е да се посетят онези части от сградата, до които иначе нямаш достъп като редовен посетител – например техническите помещения на кината, в които е немислимо да влезеш, ако просто си отишъл да гледаш някой филм.

Най-малко харесвам къщите, особено когато вещите в тях си стоят – сватбени снимки по стените, дрехи в гардероба… Това може да е доста зловещо! Най-много ми допадат пък следите на времето – разрушени стени, изгнили тапети, ръждясали коли, а любими са ми местата, на които природата постепенно влиза във владение или си взима обратно онова, което ѝ принадлежи по право. Когато открия дърво по средата на стая и го снимам, това осмисля целия ми ден!

Изоставена болница в Италия

Изоставена болница някъде в Италия

Освен всичко изброено дотук, изпитвам смесица от вълнение и адреналин, тъй като повечето обекти, които посещавам, са частна собственост и влизането е забранено. Има огромен риск да бъда хванат от собствениците, съседите, охранителите и дори полицията. Също така, моята физическа неприкосновеност е в опасност, защото повечето изоставени места са в много лошо състояние. Сигурно сте чували по новините съобщение за загинали урбекс изследователи, паднали от покрива или в някоя дупка…

Всеки, който иска да посещава изоставени сгради, трябва да знае, че вероятността да попадне на странни хора, като скуотъри и наркомани, е огромна. Поради всички тези причини, когато съм в някой обект, винаги съм напрегнат, а това прави снимането още по-трудно. А то и без това е достатъчно трудно – светлината често е недостатъчна, а възможните гледни точки – ограничени, заради срутен под или друго препятствие.

От всички изоставени места, на които си бил, кое ти е любимо?

Нямам любимо място, но пък имам любим вид места. Харесвам охладителните кули, и то по много причини. Първо, обичам усещанията, през които минавам, когато съм на такова място. Чувствам се като съвсем мъничък детайл в огромна машина!

Освен това, там стават страхотни кадри – никога не знам какво да очаквам! Чрез снимките си искам да предам на хората усещането, което човек изпитва, застане ли под този огромен обем от бетон. Искам да се запитат: “Какво е това? Къде е правена тази снимка?”

Изоставена охладителна кула някъде в Белгия

Изоставена охладителна кула в Белгия

Изоставена охладителна кула някъде в Белгия

Още една охладителна кула някъде в Белгия

Според теб какви сгради най-често биват изоставяни и защо?

Трудно е да се каже, но по-скоро смятам, че това са жилищните сгради – къщи, вили, замъци… Може да има много причини за това: обитателите се преместили, но не са намерили купувач за имота; сградата се е нуждаела от реставрация, но собствениците не са имали достатъчно пари, за да я ремонтират; някой е умрял, а неговите наследници не са проявили интерес и грижа към имота… сигурно има още много причини!

Имаш ли някоя невероятна – смешна или страшна – история, която ти се е случила в изоставена сграда?

Имам и от двата типа истории. Страшната се случи в изоставен приют в Англия. Както си снимах обекта, в дъното на коридора видях някаква фигура, облечена в бял костюм за химическа и биологична защита. Тя беше последвана от няколко човека с военни дрехи. Тогава бях със свой приятел и двамата се скрихме в една от стаите на приюта за около половин час. По едно време чух как приближават. Влязоха в стаята, в която се криехме, и… “щрак, щрак”! И те бяха урбексъри, които снимат фотосесия!

Смешната случка пък беше в един изоставен замък. Както обикалях из него, попаднах на една двойка, която се беше усамотила там…

Имаш много снимки от тунелите на метрото в Париж. Разкажи ни повече за своите приключения из тях – разходките по линиите не са ли незаконни и твърде опасни?

Атмосферата и миризмата в тези тунели са уникални, наистина ми харесват адски много! Това е нещо, което обожавам да правя. Може би тъкмо защото е незаконно и опасно, ми дава тръпката, от която имам нужда.

Отивам през нощта, когато влаковете вече не вървят. Въпреки това рискът да ме хванат е огромен, защото нощем в тунелите има чистачи, хора от поддръжката и охранители. Също така, електричеството по релсите никога не спира, тъй като по всяко време може да се наложи по тях да мине технически или обикновен влак. Докосна ли релсите, умирам, така че е най-добре да внимавам!

Парижкото метро, линия 10

Парижкото метро, линия 10

Има ли много хора, запалени по урбекс туризма, във Франция? Как приемат приятелите ти тази твоя страст?

Предполагам, че има много урбексъри – не всички снимат сградите, както не всички се опитват да направят добри снимки.

Що се отнася до моите приятели, някои го намират за странно и не разбират защо прекарвам времето си в изоставени места, други пък ме карат да ги взимам със себе си! Почти всички обаче харесват снимките, които правя, по време на своите урбекс приключения.

Искате ли да четете още интервюта с пътешественици от цял свят? Харесайте страницата на Urbex.bg във Facebook!

Сподели

Още от Урбекс

Като почитатели на изоставените сгради, от Urbex.bg обичаме да се докосваме до тяхната неповторима атмосфера и да надникваме зад воала на историята им. Още повече…

Подозираме, че за първи път сте чули (прочели) нещо за „урбекс туризъм“ при първото си посещение в Urbex.bg! Но какво означава това понятие, питате се…

Напоследък съдбата все по-често ни поставя в ситуации, които ни карат да вярваме, че няма случайни съвпадения. За всяко нещо си има причина, независимо дали…

Започвам този разказ с уговорката, че мястото, което ще ви покажем, представлява един наистина уникален урбекс обект, изпълнен с любопитни артефакти от миналото. За да…