от -

Притихнала сред зелената прегръдка на дървета и храсти, вилата на Пенчо Семов в Габрово очаква тежката присъда на времето да се стовари върху ѝ. Тя обаче не е сама – на няколко метра от нея, не толкова обрасъл, но здравата покрит с ръжда, един парен валяк от същата далечна епоха споделя съдбата на изоставената къща.

Старата машина събуди любопитството ни, но за съжаление не ни се удаде да разберем много за нея. Затова пък тя ни предостави удобна възможност да направим един бърз блицкриг върху историята на пътностроителната техника у нас. И така – Angriff!

Парен валяк край вилата на Пенчо Семов в Габрово

Парен валяк край вилата на Пенчо Семов в Габрово

Първите валяци се появяват в средата на XVIII в. Те са теглени от коне и представляват обикновена количка снабдена с тежък вал, първоначално изработван от камък и обкован с желязо. По-късно тези валове са заменени с целометалически – най-често чугунени.

Откриването на парната машина през 1769 г. внася нов тласък в развитието на този тип техника и първоначално във Франция, а след това и в Германия, Англия и САЩ се появяват първите парни валяци.

Следващата стъпка в генезиса на пътностроителните машини е направена, когато в края на XIX в., отново във Франция, е направен опит да се инсталира ДВГ на валяк. Опитът не е особено успешен, но той става основа за създаването на първия годен за употреба метален исполин, снабден с двигател с вътрешно горене. Това става през 1902 г. в Англия и оттогава насам валяците не престават да бъдат модернизирани и усъвършенствани.

Парен валяк край вилата на Пенчо Семов в Габрово

Парен валяк край вилата на Пенчо Семов в Габрово

Историята на тежките ролки в България започва в епохата на парата. Първите парни валяци у нас се появяват в началото на XX в. Те са внасяни от частни предприемачи, занимаващи се с изграждането на пътната инфраструктура.

По това време най-разпространени у нас са моделите на немските фирми “Henschel” и “Zettelmeyer Baumaschinen GmbH”, както и на английската “Clayton and Shuttleworth”. С помощта на машини от тези марки са построени повечето български пътища, създадени в периода 1920-1940 г.

Интересно е да се отбележи, че в началото на 50-те години нашата страна започва производство на собствени парни валяци, един от които е увековечен и на пощенска марка. За съжаление, нито една бройка от тези машини не се е запазила до наши дни.

Парен валяк край вилата на Пенчо Семов в Габрово

Парен валяк край вилата на Пенчо Семов в Габрово

Парните валяци остават на служба в родината ни чак до 60-те години на XX век, когато постепенно са заменени от по-надеждните моторни уплътнителни машини, обезпечили така нареченото “качествено израстване” на пътното строителство у нас през 70-те и 80-те години. През този период в страната се появяват и първите вибрационни валяци, които заедно с по-голямата част от пътностроителната техника са внасяни от СССР и останалите страни, членки на СИВ.

Със засилването на частната инициатива след падането на комунизма, у нас започват да навлизат далеч по-модерни пътностроителни технологии и вече за никого не е изненада, когато пред погледите ни премине представител на най-новите модели на някоя световноизвестна марка.

Съвсем заслужено, на различни места из България на пиедестал са поставени оцелели до наши дни представители на парните валяци, за да напомнят за онези далечни времена, когато страната ни тепърва е започвала да изгражда своята пътна мрежа, такава, каквато я познаваме днес.

София и Габрово са само няколко от градовете, в които все още може да бъде разгледан парен валяк, а машината, поставена на входа на Луковит, дори се е превърнала в символ на града.

Парен валяк край вилата на Пенчо Семов в Габрово

Ако тази статия ви е допаднала можете да харесате нашата страница във Facebook, за да сте винаги в крак с тенденциите при ръждивите машини от миналото!

Сподели

Още от Урбекс

Подозираме, че за първи път сте чули (прочели) нещо за „урбекс туризъм“ при първото си посещение в Urbex.bg! Но какво означава това понятие, питате се…

Почти като жива вървя, накъдето очите ми гледат. Из руини се спъвам. Като спомен луната е бледа. Искам да викам, за да ме чуете всички,…

Колко ли са изоставените обекти в България? Дори да прекараме целия си живот в събиране на данни, пак няма да ни стигне времето, за да…

Едва ли има човек, израснал през 80-те и 90-те години на миналия век, който в училище да не си е имал работа с огромните триъгълници…