от -

На 29 януари 1959 година е взето решение да бъде построен паметник на връх Бузлуджа. Началото на строителните дейности е поставено на 23 януари 1974 година, когато над 15 000 куб.м. скална маса са изкопани, за да бъдат хванати основите на монументалната конструкция. По този начин височината на върха намалява – от 1441 метра той става 1432.

Тържественото откриване е насрочено за 23 август 1981 година. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура. През следващите няколко години сградата бива посетена от общо над 2 милиона души.

С 10 ноември 1989 година идва краят на щастливите дни за огромния паметник. Функционирал в продължение на само 8 години, той потъва в забвение и бива оставен на произвола на съдбата. До 2015 година, когато лъч светлина проблясва в тунела на разрухата. Появява се един човек, който има идея как да спаси монумента от безславната гибел.

Дора Иванова заминава за Германия, когато е на 18 години. Там тя завършва специалност „Архитектура“ в Техническия университет в Берлин, а дипломната й работа е посветена на паметника, разположен на връх Бузлуджа. През следващите години тя методично анализира всички аспекти на проблема – социални, исторически, политически, отношението на хората, предпоставките да бъде оставен паметникът на разруха. Решава, че има сили да се бори, за да може наследството от най-новата ни история да бъде преоценено, защото в него има много потенциал.

Дора сформира фондация „Бузлуджа – паметта на времето“ и работи усилено в посока сградата да бъде съхранена в сегашния й вид и да бъде използвана като форум за изкуство и история. Освен това, българката създава уебсайт – buzludzha-project.com – с изчерпателна информация относно миналото, настоящето и бъдещето на паметника. Освен това, през последните две години се занимава активно с популяризирането на своя проект, така че да повиши нивото на информираност на обществото и да предизвика диалог с институциите.

Според Дора монументът на връх Бузлуджа е уникално място с огромен потенциал да се превърне в изключителна туристическа атракция. Условието това да се случи е едно: най-сетне да преодолеем комплексите си, свързани с миналото. Екипът на Urbex.bg напълно споделя нейните виждания по въпроса. Нещо повече: напълно убедени сме, че в България няма друг обект, заради който туристи от най-отдалечени кътчета на света като Канада, Австралия и Япония ежедневно да се отправят на пътешествие до България. Вече сме ви разказвали за Джон от Франция и Никола от Великобритания – и на двамата въобще им е хрумнало да посетят страната ни, тъкмо защото са искали да видят „летящата чиния“, кацнала на планинския връх. Изключително неприятно ни е да приемем, че най-доброто, на което българските институции са способни, е да затворят сградата за посещения.

Срещнахме се с арх. Иванова, за да обсъдим детайли, свързани с нейния проект „Бузлуджа – паметта на времето“, с настоящето и бъдещето на паметника, както и с нагласата на българите и чужденците спрямо потъналия в разруха монумент. Поради наличието на много неудобни истини, които обикновено биват премълчавани, сме длъжни да предупредим: текстът не е подходящ за хора, които панически искат да избягат от миналото си, просто защото не знаят какво да правят със завещаното наследство…

Защо за теб е важно да съхраниш този паметник на културата?

Защото е гениален! Защото представлява уникална структура, която едновременно отразява времето, в което е създадена, но и го изпреварва. За мен Бузлуджа е част от историята на страната, но и извън нея, защото носи силен заряд. Този заряд не е строго идеологически, а универсален. Чужденците, посещаващи Бузлуджа, са барометър за това. Те се впечатляват и посещават сградата, заради самата нея, без да познават историята й в детайли.

С какъв статут е паметникът в момента?

Собствеността на сградата е държавна и е предоставена за управление и стопанисване на Областна управа Стара Загора, в лицето на г-н Ранов. БСП пожелава собствеността през 2011 и получава предложение за прехвърлянето й, което не приема. Смятам, че Бузлуджа е национален и надпартиен въпрос и собствеността, както и отговорността за него, трябва да бъде държавна.

Паметникът на БКП на връх Бузлуджа

Най-логичното нещо, което може да се случи с паметника, е да бъде обезопасен, охраняван и да бъде искан вход за посещенията му. Все пак ежедневно десетки души влизат в него – това би било едно лесно и ефективно решение, подобряващо регионалния туризъм. Областната администрация, представляваща държавата, обаче предприе най-неадекватното действие в случая – затвори го за пореден път, и то показно. Защо?

Зададох същия въпрос на областната администрация, защото споделям изцяло това мнение. Отговорите са много. Първо, за обезопасяването са необходими средства, с които областната управа не разполага. Второ, сградата не се приема като ценност или възможност, а по-скоро като проблем. И трето, вероятно най-важно, съдбата на сградата следва да бъде решена на най-високо държавно ниво, а не от конкретната област, на която е поверена.

Обърнахме се към една туристическа агенция за мнение по въпроса със затварянето, а оттам ни отговориха: “Не желаем да изказваме мнение и влизаме в статии и репортажи. Заради тази гласност и показност се стигна до затварянето”. Как смятате – няма ли тъкмо чрез гласност и показност да се постави акцент върху необходимостта от действия в посока запазването на монумента?

Точно така! Чрез гласност и поставянето на проблема в публичното пространство може да се стигне до неговото решение. Тематиката трябва да се наложи като проблем, защото ако сградата просто си стои и се руши на планинския връх и не пречи на никого, защо държавата да трябва да се заема с нея? Така че колкото повече се говори по темата, толкова по-големи са шансовете нещо да се случи.

Това обаче е погледнато в глобален мащаб. В дребен мащаб обаче гласността подсеща отговорните лица да затварят достъпа към сградата, което от своя страна води до загуби на туристическите агенции.

„Нелегалният“ туризъм е показателен за потенциала на сградата, но и опасен за самите посетители. Самата сграда няма да се срути върху главите на хората, но по-непредпазливи или невнимателни посетители могат да пострадат. Надявам се да не се стига до там, за да се обърне внимание на Бузлуджа. Всъщност логиката е доста елементарна: туризмът на това място съществува и е опасен. Възможностите са сградата да бъде взривена, а мястото разчистено, което освен че е пълна лудост, би струвало повече от това да бъде консервирана. Чрез потока от туристи Бузлуджа ще може да бъде поддържана и да носи приходи на собственика си и дивиденти за туризма в региона и в страната.

Паметникът на БКП на връх Бузлуджа

Знам, че е трудно да се правят обобщения, но вероятно имаш някакви наблюдения: Как възприемат чужденците твоята инициатива? А българите?

Почти всички приемат инициативата изключително добре и се вдъхновяват, че тази сграда може да получи втори шанс и нов живот. Разбира се, има хора, които предпочитат тя да бъде върната в първоначалния й облик, но такава реставрация би струвала в пъти повече, а и не е правилният жест към сградата.

Бузлуджа е строена за възхвала на БКП, но днес не целим възхвала на партия или режим, а опазване на култутно-историческо наследство. Затова правилният подход според мен е консервиране, вместо реставриране. Друга контроверсна тема е дали в сградата трябва да бъде представена цялата българска история, или само на социализма. Тъй като периода на социализма е бил твърде скоро и все още има афектирани или възхваляващи го хора в България, оценката за миналото е трудна, а представянето му в музей – още повече. Смятам, че е правилно да има такъв музей, но България все още не е стигнала до този момент и такава посока на работа за Бузлуджа не би се увенчала с успех.

Не мисля, че има разлика между мнението на българи и чужденци спрямо проекта. Открояващо е само удивлението на чужденците, които недоумяват как и защо се е допуснало да се стигне до това състояние на сградата.

Какви са разликите между нагласите на българските и чуждестранните туристи към паметника като към потенциална туристическа дестинация?

За голяма част от чужденците е ясно, че Бузлуджа представлява изключителен обект с много голям потенциал. Много от тях я смятат за най-интересното, най-вълнуващото, дори най-доброто място, което може да се посети в България. Българите не разбират защо Бузлуджа би била по-интересна от Шипка например.

Разликата е, че българинът приема обектите през призмата на емоциите, които свързва с определените исторически събития, а чужденецът вижда директно обекта, без изкривяване на неговата материална същност. Така за един българин Шипка е много по-важна и значима емоционално, а за един чужденец Бузлуджа е по-ценна и интересна визуално. Разбира се, този процес е съвсем естествен и правилен, защото паметниците са не само визия, а и смисъл, затова и сравнението Шипка-Бузлуджа всъщност е неуместно.

Въпреки това смятам, че всеки период има място в историята и забравянето или отричането на периоди е недопустимо за нормалното изграждане на историческо съзнание и идентичност. За да обобщя, бих казала, че българите виждат политически предразсъдъци, а чужденците – уникална архитектура, което съответно предопределя убедеността на чужденците в успеха на дестинацията Бузлуджа и несигурността на българите.

Освен това има и друг аспект – в Западна Европа все повече се развива носталгията по изтока, наречена „Ostalgie“. Предполагам че и това е фактор за част от посетителите на Бузлуджа. В България този феномен не е много навлязъл, защото средата, която ни заобикаля по улиците, в обществените сгради, а и често у дома е все още соц и по-скоро искаме да я разменим за модерна и лъскава, отколкото да видим качествата на съществуващата, макар и стара материална действителност. Този процес също е нормален и естествен.

Паметникът на БКП на връх Бузлуджа

Паметникът на БКП на връх Бузлуджа

Проектът ти бе подкрепен в Брюксел по време на кръглата маса „Съвременно наследство в риск“ в началото на тази година. Какви всъщност са последствията от това?

Последствията са създаване на ценни връзки с експерти и политици на европейско ниво, които подкрепят проекта и биха съдействали за неговото реализиране. Ценно е също така консолидирането мнение на експертите, че Бузлуджа може да бъде включена в световното наследство на ЮНЕСКО. Това беше огромно признание за паметника Бузлуджа и за проекта за неговото консервиране. Тези експерти имат ръководещи функции в организации, които са официални консултанти на ЮНЕСКО. Чрез кръглата маса обострихме политическото внимание към проблематиката на съвременното наследство и рисковете, пред които се намира то. Събитието беше първото по рода си и постави въпроса за съвременното наследство в риск в Европейския парламент. Конкретните последствия от кръглата маса тепърва ще се случат при взимане на решения относно финансирането на Бузлуджа и относно статута й на паметник.

Какви са шансовете паметникът да мине под закрилата на ЮНЕСКО? Как ще повлияе това върху бъдещето му?

Шансовете са изключително високи, защото ЮНЕСКО се стреми към една балансирана листа, в която са застъпени всички периоди и върхове на човешкия гений. Към момента в листата няма паметник от периода на социализма от източна Европа, което е пропуск. Мнението на експертите е, че Бузлуджа има потенциала да бъде именно този пръв и именит представител на периода, заради своята изключителност като структура и в същото време типичност като изразни средства и идеи. Такова признание би привлекло световен туристически и инвеститорски интерес.

Има възможности за частично финансово подпомагане от ЮНЕСКО. За да се предложи за световната листа на ЮНЕСКО обаче, обектът трябва да е получил статут на паметник на културата от национално ниво. Ако в собствената си държава, паметникът не е признат като ценност, то няма причина да бъде и световна такава.

Бузлуджа няма никакъв статут. Подадох предложение към Министерство на културата за предоставяне на статут преди година. Авторът на паметника – арх. Стоилов – също подаде такова искане, но към днешна дата няма раздвижване по въпроса. Статутът на паметник е условие за финансиране от Европейска оперативна програма и имено тук се заплита възела на проблема Бузлуджа.

Паметникът на БКП на връх Бузлуджа

Паметникът на БКП на връх Бузлуджа

Откъде другаде може да се намери финансиране на проекта? Има ли вече някакви събрани средства?

Финансирането най-общо може да се случи по европейска оперативна програма, чрез публично-частно партньорство или чрез международна компания за набиране на средства. Най-правилният според мен път е чрез оперативна програма „Региони в растеж“ ос 6, „Регионален туризъм“, където са заложени 85 млн. евро за програмния период 2016-2020. Тези средства са предвидени само за паметници на културата от национално и световно значение и програмата ще бъде открита съвсем скоро. С други думи, има възможности и средства за такива цели, ако държавата пожелае.

За тази цел първо трябва да се направи конструктивна оценка на сградата, за да се изчисли точната необходима сума за преустройството. По първоначални изчисления става въпрос за 2,5 млн. лв. за най-общото консервиране на паметника. Ако конструкцията е увредена, сумата може да бъде и доста по-висока. Към момента средствата, събрани от фондация „Проект Бузлуджа“, достигат за водене на кампанията за опазване на сградата чрез организиране на изложби и дискусии. Тези малки и по-големи събития са моторът за промяната, чрез който все повече хора научават и застават зад каузата Бузлуджа.

Попаднах на мнения, че проектът е в разрез с авторското право на архитекта и един куп други обвинения към твоето начинание, свързани с авторите на паметника и техните права върху него. Каква всъщност е истината?

Автор на сградата е архитект Георги Стоилов, когото аз изключително уважавам. Редовно го информирам относно развитието на инициативата, което го радва и вдъхновява. Допитвам се до неговото мнение и обсъждаме идеи. Разбира се, че той има авторско право върху сградата и той ще има тежката си дума, когато се стигне до изработването на архитектурен проект. Надявам се това да бъде скоро, защото сградата се руши ежедневно. Заедно с арх. Стоилов работим и търсим начини, чрез които да задействаме институциите.

Какви резултати са постигнати чрез изложбите до момента и къде може да бъде видян проектът?

Изложбата „Бузлуджа – паметта на времето” беше представена в Казанлък, Стара Загора, Габрово, Монтана и три пъти в София (САБ, УАСГ и НДК). Към днешна дата изложбата все още може да бъде видяна на открито в сърцето на град Казанлък – площад Севтополис.

Резултатите от тези събития под формата на откриване, кино вечер, дискусия и кръгла маса са даването на гласност на инициативата за опазване на паметника. Събитията информират и провокират по темата, като печелят все повече подкрепа и съмишленици.

Паметникът на БКП на връх Бузлуджа

Защо в България все още не можем да говорим безпристрастно за социализма като за част от нашата история?

Защото няма необходимата дистанция. Тя може да се набави чрез време или чрез напредък. Времето обективно все още не е достатъчно, защото за по-възрастното поколение социализмът не е история, а реални условия на живот, обвързани със собствени успехи или неуспехи. Напредъкът – материален и икономически – също не е достатъчен в България.

Германия е успяла да се справи с тази трудна задача, въпреки че времето не е достатъчно, но там освен икономическия напредък се наблюдава и много особена ситуация на сливането на две държави в една – източна и западна Германия. И до днес от заплатите се удържа данък солидарност, който се използва за подпомагане на източната част. Чрез помощта на Западна Германия преходът към демокрация в източната част е извървян по-бързо и успешно.

В Словакия например периодът на социализма се свързва с освободителни движения и създаване на суверенна държава, затова за тях не е комплекс, а гордост. За Русия периодът е свързан с широка власт и също гордост. За по-голямата част от останалите държави от Източния блок приемането на социализма като част от историята е все още проблематично и свързано с комплекси и срам. Проблемът не е типично български, а типичен за цяла Източна Европа.

Според мен причините са две. Едната е, че условията, в които живеем, и най-вече начинът на мислене, не са се променили достатъчно оттогава. Другата причина е, че липсва разграничаване между социализма от режима и социализма днес, което силно политизира миналото.

Какво е мнението ти за умишленото разрушаване на паметници на културата и тоталното нехайство на държавата по тези въпроси? Как се решават подобни проблеми в страните от Западна Европа? Как може да се промени ситуацията у нас?

С адекватни закони и тяхното прилагане и спазване. Това важи за съжаление за много други проблеми у нас. Усещането за справедливост и ценност се градят от ранна детска възраст. Опазването на паметниците на културата е въпрос на възпитание и уважение, но и на законодателство. Трудно е, когато собственикът не възприема имота си като ценност, когато той е паметник на културата или има такъв потенциал.

В Германия законът задължава собственика да се грижи за сградата с многобройни предписания, които са предварително регламентирани. Бизнесът се стимулира да инвестира в паметници на културата чрез големи данъчни облекчения. България също върви по тези стъпки, но се надявам докато системата започне да функционира ефикасно да има останали паметници за опазване.

Аз съм убедена, че след 20 години никой няма да спори дали и защо Бузлуджа трябва да бъде опазена и всичко ще се случи съвсем естествено. Проблемът е, че не можем да си позволим да чакаме дотогава, защото не знаем какво ще е останало от паметника и дали ще има какво да се опазва. Моята цел е да ускоря този процес и вярвам, че здравият разум ще надделее.

Паметникът на БКП на връх Бузлуджа

Може да намерите още информация за проекта на арх. Иванова „Бузлуджа – паметта на времето“ във Facebook и на уебсайта на фондацията. 

За още пътешествия до изоставени обекти станете част от Urbex.bg във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Урбекс

Както на много други места в България, така и из Дряновския край е пълно с десетки, притихнали сред планинските извивки, старинни селца. По улиците им се е…

Вашите истории са ни толкова ценни! Обожаваме да се отправяме на виртуални разходки из урбекс обекти по целия свят чрез снимките и текстовете ви. Днешният…

Като почитатели на изоставените сгради, от Urbex.bg обичаме да се докосваме до тяхната неповторима атмосфера и да надникваме зад воала на историята им. Още повече…

Поредният дъждовен ден е, чуват се капки, чуват се моите стъпки и нищо друго не се случва в това пусто селце. В локвите, покрили главната…