от -

Благоприятното съчетание на почви и климат в южните части на България спомагат развитието на тютюнопроизводството в страната ни. То придобива промишлени размери в началото на XX век, когато се появяват първите акционерни дружества, занимаващи се с отглеждането, обработката и търговията с тютюневи изделия.

След Първата световна война е налице разширяването на световните пазари за българския тютюн и на производството му се отделя все по-голямо значение. Най-голям разцвет тютюневата промишленост у нас бележи в перода 1945-1989 г., когато нашенската продукция залива пазарите на страните членки на СИВ.

През този период в много краища на страната, заети с отглеждането на суровината, се изграждат различни промишлени предприятия, преработвателни станции и фабрики. След демократичните промени по-голямата част от тези “производствени мощности” са оставени на самотек. Финансирането им намалява и една по една са принудени да затворят врати…

Вратата на изоставена фабрика за тютюн

Плесенясалият прозорец се открехна с изскърцване и бавно промуших тялото си през така създалия се отвор. Скочих от другата страна и изчезнах в мрака…

Миг по-късно към мен се присъедини колегата. Не искахме да издаваме присъствието си, затова трябваше да използваме челниците колкото се може по-рядко. Няколко кратки секунди и очите ни започнаха да свикват с околната тъмнина.

Край нас започнаха да изникват силуетите на маси и столове, подредени едни върху други до стените на голямо помещение. Намирахме се в някогашна столова. Тук преди много години са се хранили работниците от фабриката за обработка на тютюн. Днес обаче, вместо с аромат на храна, залата е изпълнена с тежката миризма на мухъл, идваща от плесенясалите ѝ стени.

стълбището на изоставена фабрика за тютюн

Огледахме внимателно помещението и се насочихме към вратата в единия му край. Звукът от всяка по-невнимателна наша крачка отекваше глухо в чернеещата се тишина. Когато напуснахме столовата, тръгнахме по дълъг коридор и се озовахме до стълбището, край което бяха натрупани различни боклуци, покрити със слой бяла прах заради постоянно падащата от тавана мазилка.

От години никой не беше идвал тук и ние внимателно пристъпвахме в тишината, опасявайки се, че присъствието ни може да наруши по някакъв начин покоя, в който бе потънало мястото.

банята на изоставена фабрика за тютюн

Пред нас отнякъде долиташе монотонният шум от течаща вода. Зловещото “кап-кап” се разнасяше между чезнещите в мрака очертания на коридора. Насочихме се натам и попаднахме в помещение, облицовано с фаянсови плочки, от чиито стени стърчаха ръждясали тръби и душове. “Кап-кап” – дочуваше се още по-силно от някогашната баня, а една прогнила кърпа висеше върху метална тръба, сякаш всеки миг иззад паравана нечия призрачна ръка ще се пресегне, за да си я вземе обратно.

Продължихме обиколката си из пустеещата фабрика. Преминавахме покрай опразнени зали и стаички. Покрай прашни машини и ненужно оборудване, а навсякъде около нас, по стените, висяха забравени лозунги от времето на социализма, подканящи към съблюдаване мерките за противопожарна безопасност. “Огънят е добър слуга, но лош господар”, “Трудът ражда благата, но пожарът ги унищожава” и призрачният лик на малко момченце от черно-бял плакт, призоваващ майка му да спазва правилата за безопасност. Всеки път, когато включвахме челниците си, за да се ориентираме, това момченце се озоваваше пред нас с вдигнатия си пръст, полуозъбено и притеснително втренчило невиждащи очи в нас.

стара пишеща машина от изоставена тютюнева фабрика

Колкото по-навътре в сградата прониквахме, толкова по-назад във времето се завръщахме. Бяхме се лутали повече от час, когато, отваряйки поредната врата, се озовахме в канцеларията. А там ни чакаха още изненади от онази епоха. Върху едно от бюрата стоеше очукана пишеща машина. Близо до нея ръката на неизвестна личност беше поставила пепелник, в който лежаха смачканите фасове от последните цигари, изпушени тук.

Навярно притежателят им е седял зад бюрото, вторачил поглед в старата пишеща машина и, спомняйки си отминалото време, бавно е приближавал запалената цигара до устните си, за да поеме от нея. След това е изгасил фаса в пепелника и е напуснал кабинета си, за да не се завърне никога в него…

стар албум от изоставена тютюнева фабрика

Бюрото обаче не беше единственото интересно нещо, което открихме тук. От многобройните шкафове изскачаха разнородни документи, снимки на колектива, трудил се тук, пропагандни материали, книги… Малко по малко пред нас изплуваха картини, рисуващи живота във фабриката. Злободневието, рутината и празничните моменти.

Трябваше обаче да тръгваме. Оставаше да посетим още много неизследвани помещения и не биваше да губим време. Макар да мислехме, че след канцеларията едва ли ще попаднем на друго подобно място, скоро разбрахме, че сме се бъркали.

изоставена тютюнева фабрика

Четириетажната сграда е разделена през средата от широко стълбище, а вляво и вдясно от него са организирани по две големи зали, в които е протичала основната дейност на фабриката – да обработва и сортира набрания тютюн. Освен тези помещения, всеки етаж е снабден със собствени тоалетни и още няколко стаи с различно предназначение.

Намирахме се пред вратата на последната голяма зала на четвъртия етаж. Побутнахме я, но заяждаше. Тогава натиснахме по-силно и тя се отвори със скърцане. Посрещна ни хладен полъх и спряхме на местата си. Пред нас огромното помещение се изпълваше от призрачно-бялото сияние на луната отвън. Една от многото съдрани завеси, висящи край прозорците, леко се поклащаше от движението на въздуха, нахлуващ през счупеното стъкло. Няколко етажа по-надолу звукът от друг отворен прозорец глухо отекваше из пустата сграда, всеки път когато течението го блъскаше в рамката му и преминаваше покрай застиналите машини.

изоставена тютюнева фабрика

Мълчаливи и с изгасени челници, известно време стояхме неподвижни в мрака, завладяни от свръхестествената обстановка. Минало и настояще, живот и отвъдно се събираха в едно, а границите между тях се размиваха, изкривяваха се и всичките вкупом образуваха един кратък миг на вцепенение, неподвластен на времето и неговата непостоянна същност…

Оттогава изминаха няколко години и десетки изоставени сгради. Колкото и интересни обекти, наситени със спомени и с богата атмосфера, да съм посещавал, онова усещане от изоставената фабрика за тютюн продължава да изниква в съзнанието ми и да ме връща сред празните ѝ коридори. Безвремието в пълната му сила!

изоставена тютюнева фабрика

Ако тази статия ви е допаднала последвайте страницата на Urbex.bg във Facebook за още интересни истории!

Сподели

Още от Урбекс

Едва ли има човек, израснал през 80-те и 90-те години на миналия век, който в училище да не си е имал работа с огромните триъгълници…

Започвам този разказ с уговорката, че мястото, което ще ви покажем, представлява един наистина уникален урбекс обект, изпълнен с любопитни артефакти от миналото. За да…

Дълбоко в гъстите гори на остров Ява, Индонезия, се извисява изоставена сграда, каквато едва ли ще видите другаде. Местните я наричат с името “Gereja Ayam”,…

На 5 април 1925 г. на остров Св. Кирик, отстоящ само на 250 м от град Созопол, започва строителството на сграда, която в следващите няколко…