от -

Като почитатели на изоставените сгради, от Urbex.bg обичаме да се докосваме до тяхната неповторима атмосфера и да надникваме зад воала на историята им. Още повече обичаме, когато някоя от тези сгради се възражда за нов живот, защото вярваме, че културното и архитектурното ни наследство не трябва да бъдат забравяни, тъй като именно те отразяват духовния растеж на всяка нация.

За съжаление, у нас конверсията на изоставени или изгубили функция сгради все още не е достатъчно популярен метод и много характерни за градския облик здания, голяма част от които са и паметници на културата, биват разрушавани, за да освободят терен за нови градежи.

Лъчът надежда за старите постройки идва от все повечето и все по-интересни проекти на талантливи български архитекти, които насочват общественото внимание към този съществен проблем.

Вече ви разказахме за арх. Дора Иванова и нейната идея за консервация на паметника на връх Бузлуджа – най-популярният урбекс обект у нас. Сега е ред да ви запознаем с друг любопитен проект, целящ да вдъхне нов живот на една от знаковите за столицата ни постройки – бившият железопътен завод “София”, срещу Централна гара.

Железопътният завод в София

Железопътният завод в София

Железопътният завод в София

Проектът е дело на столичанката Елена Петкова, която завършва архитектура в Техническия университет в Берлин. Елена работи последователно в няколко архитектурни бюра в немската столица и в Лондон и така у нея се заражда интерес към сградите и пространствата за култура и изкуство. Интерес, който води до появата на магистърската ѝ теза “Културен завод “София” или превръщането на изоставеното предприятие на БДЖ в център за занаяти и приложни изкуства.

Напуснала България на 18 години в преследване на професионалната си мечта, младата архитектка не спира да следи развитието на родния си град и се надява чрез своя опит и идеи да бъде част от процеса на изграждане на една модерна, отворена и креативна българска столица.

Как може да стане това, оставяме на самата Елена да ни разкаже:

В последно време в България се забелязва едно бавно, но позитивно развитие на обществения интерес към културни проекти. След годините на преход културната и арт-сцена отново се събуждат – театрите се пълнят, българското кино се възражда, интересът към българската литература също нараства. Актуален пример е инициативата бившата Топлоцентрала на НДК да се превърне в място за изкуство и култура. Фокусът на всички подобни проекти обаче пада предимно върху сценичното и музикалното изкуство. Изящните и приложните изкуства остават все още на заден план. Дърворезбата или тъкачеството например все още се асоциират с предмети от бабиния скрин, което ги прави банални и безинтересни.

Железопътният завод в София

Целта на проекта за преустройство на Железопътния завод в София като Център за занаяти и изкуства е да избърше праха от традиционните български занаяти и изваждайки ги отново на показ, да ги интерпретира по нов и модерен начин. Наред с това идеята е Центърът да се превърне и в любимо място за работа и свободно време – подобно на пловдивската инициатива “Културен Космос”.

Въпреки че фокусът е насочен най-вече върху развитието на българските занаяти, в днешно време изкуството не може и не бива да се дели на жанрове и затова Центърът подкрепя и всякакви други видове културна дейност.

Проектът има три основни “клона” според вида дейности – творческа работа, творческо образование и въвличане на обществеността. Основна част от замисъла е наличието на творчески ателиета – частни и публични.

Железопътният завод в София

От една страна Центърът дава поле за изява на традиционните български занаятчии и поставяйки ги под един покрив с модерни творци (напр. графични, видео и аудио дизайнери), насърчава съвместната им работа, а с това и модерното развитие на българското традиционно изкуство. От друга страна се цели да се даде възможност на младите българи да се докоснат до красотата на занаятчийството – нещо, за което нямат възможност в училище – и така да им помогне да открият твореца в себе си.

Чрез работилници и семинари на различни теми, които могат да се водят и посещават както от майстори-занаятчии и професионални творци, така и от любители, се дава възможност на всеки да разшири уменията си, независимо от досегашните му познания в областта. От особено голямо значение е Центърът да бъде достъпен за хора от всякакви възрасти и националности, позволявайки на една по-широка публика да бъде част от културния му живот и да обогатява развитието му.

Железопътният завод в София

Така стигаме до мястото – след подробен анализ на множество места в София, изборът пада върху изоставените сгради на бившия ЖП завод “София” зад Централна гара. Поради многообразието от културни дейности подобен замисъл притежава потенциал с времето да променя и съживява цели квартали. Затова и изборът на парцел не е случаен – живителният потенциал на проекта се използва не само, за да окаже положително влияние на обществено-културното развитие, но и за да разреши един градоустройствен и демографски проблем – недостатъчното развитие на София на север.

Откакто след Освобождението българските железници стават част от европейската железопътна мрежа и в тогавашния северен край на София се построява Централна гара, железопътните линии се превръщат в бариера за развитието на града на север. Както в много други европейски градове, около линиите се оформя промишлена зона, застроена със заводи и складове, а наоколо – жилища за работещите в тях. През последните няколко десетилетия обаче много от заводите затварят врати, а малкото останала индустрия се изнася извън градовете. Това води до запустяване на много промишлени сгради и спира развитието на северните квартали на София. Последствията, които в момента наблюдаваме, са пренаселване на южните софийски квартали и обезлюдяване на северните, въпреки че на север има много свободно пространство за развитие.

Железопътният завод в София

Първите сгради на ЖП предприятието са построени през далечната 1888г. и в началото на миналия век то е представлявало най-големия завод за производство на транспортна техника на Балканите. До началото на 90-те години в завода работят над 7000 работника.

Железопътният завод в София

През дългия си живот комплексът е претърпявал множество промени – бил е реконстуиран, разширяван, отделни части са били достроявани или разрушавани – докато накрая, след закриването му през 2003г., бива оставен на прозвола на съдбата.

Поради непосредствената си близост до Централна гара (само 100м) мястото има много добра транспортна връзка – наблизо има спирки на множество автобуси, трамваи и метро. Въпреки това заводът остава незабелязан и пуст. Заграден от железопътните линии от едната страна и от натоварена улица от другата, парцелът наподобява самотен остров. Затова и основна тема на проекта е свързването на отделните сгради, помежду си, и на самия парцел с градската инфраструктура.

Железопътният завод в София

Основен аспект при развитието на визията за реконструкция е стремежът за запазване на оригиналния облик и характер на комплекса като паметник на културата от една отминала епоха. Идеята е с минимална намеса да се нанесат значителни качествени промени. Вземайки предвид морфологията и пространствената организация на съществуващите сгради, комплексът е разширен чрез добавяне на нови обеми и оптимизиран по такъв начин, че да се образува едно функционално градско пространство.

Железопътният завод в София

Железопътният завод в София

Връзката между двете страни на влаковите линии се осъществява от пешеходен мост. Кули, които служат и като стълбищни клетки на моста, се извисяват над околните сгради, с което означават входовете от двете страни на парцела и в същото време позволяват центърът да бъде забележим от дистанция.

Мостът – символ на връзката – свързва не само двете страни на коловозите, но и отделните сгради в комплекса. Стоманената му конструкция позволява преодоляването на по-големи разстояния и засилва индустриалния характер на комплекса. Минавайки през всички външни и вътрешни пространства той се превръща в централен композиционен елемент и вълнуващо преживяване за посетителите. Чрез него те получават възможност да наблюдават работата на майсторите отвисоко, без да ги притесняват.

Железопътният завод в София

Пространствата са организирани по начин, който дава възможност за интеракция между посетители и творци, без тя да е принудителна. Мостът създава нови пространствени качества. Образуват се вълнуващи визуални връзки между горе и долу, вътре и вън, старо и ново. Той се превръща в основен оформящ елемент, който не само свързва, но и разделя и дефинира отделните пространства.

Железопътният завод в София

Повече за проектите на Елена Петкова можете да разберете от нейния уебсайт и  профилът ѝ в issuu.com

Ако пък искате да научите още истории за съдбата на старите сгради последвайте ни във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Урбекс

ШОК! СКАНДАЛНО РАЗКРИТИЕ! В изоставените сгради има много повече интересни находки, отколкото в средностатистическия български музей. Не ни разбирайте погрешно, нямаме нищо против музеите. Ала в…

Имам си една мечта – българските градчета и села да се превърнат в привлекателни туристически дестинации, вместо да обявяват фалит или да изчезват от географската…

Едва ли има човек, израснал през 80-те и 90-те години на миналия век, който в училище да не си е имал работа с огромните триъгълници…

Вървим по прашния айтоски път, покрай безкрайна ограда от бодлива тел, и се оглеждаме за най-подходящото място, откъдето да се промушим. Намираме го в един…