от -

Както на много други места в България, така и из Дряновския край е пълно с десетки, притихнали сред планинските извивки, старинни селца. По улиците им се е възцарила тишина, а разкривените къщурки една по една се превръщат в руини. Повечето от тях отдавна са изоставени, а останалите постепенно се предават на повсеместното обезлюдяване и се превръщат в обект на интерес от страна на сталкерите. Трябва само да бъдат открити!

Ето защо в един студен дъждовен ден, преминавайки през Дряново, решихме да поемем по произволен път и да проверим къде ще ни отведе. Импровизацията ни се получи изненадващо добре! Само след няколко километра се озовахме в едно любопитно, все още живо село. Заради лошото време обаче по улиците не срещнахме почти никого, но от няколкото спретнати къщички и номерата на паркирали пред тях коли стана ясно, че и тук са се заселили чуждестранни любители на българската природа.

Свежият чуждоземен полъх към този момент обаче не е достатъчен да върне предишния пълнокръвен облик на селото, а междувременно Забравата уверено си проправя път, достигайки до самия му център. Там в нейна власт редом с няколко стари къщи са попаднали читалището, църквата и мъничкото селско гробище, сгушено между тях.

Изоставено читалище

Разположените един до друг обекти отдавна вече не изпълняват функциите си, но затова пък продължават да пазят спомени за дългата история на селото.

За съжаление не ни се удаде да надникнем зад стените на старата църква – беше заключена – и достолепното здание така и си остана загадка за нас. 10-ината обрасли в бурени гробове, подредени край вратите на храма обаче се оказаха по-комуникативни.

Изоставена църква

Старо гробище

Пред очите ни изплуваха имената на хора, родени през 19 в. и такива починали в началото на 20-и. Ликовете на без време загинала 20-годишна девойка и младежи, взели участие в партизанските борби. Достолепният портрет на местен предприемач, живял през 30-те години на миналия век и дори този на побелял свещеник, навярно служил именно в отсрещната църква до смъртта си през 1976 г… Няколко надгробни плочи с еднакви фамилии, но с различни дати, разказваха за съдбите на цели семейства. Покойниците рисуваха в съзнанието ни картини от далечните дни на техните животи, техните страсти и трагедии, случвали се в реалностите на два политически строя и отбелязани със скромна епитафия от православен кръст или островърха петолъчка. А дъждът продължаваше да ръми – така, както е ръмял в онези времена и така, както ще ръми след нас…

Старо гробище

Старо гробище

Старо гробище

Беше време да се насочим към читалището – червеникава двуетажна постройка с избеляла фасада, прашни прозорци и запазен релефен надпис „Народно читалище „Дружба“, основано – 1.XI.1897 год.“ – точно преди 120 години!

Изоставено читалище

Изоставено читалище

Два открехнати прозореца на първия етаж ни помогнаха да се вмъкнем вътре, а това от своя страна размести времевите пластове, така че изведнъж се озовахме по средата на театрално представление от 30-те или 40-те години на миналия век! Намирахме се в просторна зала, облицована с дървена ламперия, по чиито стени все още стояха портретите на български възрожденци с имената им, изписани със стария правопис. Около няколко дълги маси бяха разхвърляни множество кривокраки столове. В единия ъгъл се мъдреше опушено кюмбе, а точно до него се извисяваше сцената. Над всичко това, покрай три от стените – балконът за зрителите.

Изоставено читалище

Изоставено читалище

Изоставено читалище

Изоставено читалище

И тогава връхлетя глъчката –  гласовете на оживено разговарящи хора, аплодисментите, шумът от стъпките. Мъже и жени, деца и старци – цялото село се беше изсипало на представлението… Но завесите се спуснаха. Черни, прокъсани и прашни завеси, зловещо застинали в една и съща позиция повече от 50 години.

Изоставено читалище

Върнахме се в настоящето.

След този внезапен край на повествованието няма как да не ни последвате във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Урбекс

Талантливият архитект Мануел дел Бусто построил величествена църква в областта Астурия, Испания. Името на храма било “Санта Барбара”, а годината на неговото завършване – 1912….

Навред по нашата земя със своите чепати и ръбати форми стърчат паметниците от епохата на Социализма. Днес голяма част от тях са забравени и само…

Март 2016 година. Смръщеното сиво небе стържеше по покривите на старите великотърновски къщи. Улиците бяха влажни, а нейде напред Царевец чезнеше в мъгла. В такова…

За западняците съветската архитектура е “шокираща” и “брутална”. По ред причини, свързани с разликите в бита и културата на народите, на тях им е изключително…