от -

От известно време чрез страниците на нашия сайт ви разказваме историите на различни хора, решили да загърбят рутинното ежедневие на големия град и да се впуснат в непознатите дебри на живота из малките населени места.

Дамата, с която ще ви срещнем днес, не просто е напуснала големия град, за да го замени с малко село, но е напуснала дори родината си и вече 5 години се наслаждава на спокойствието на българското село.

Любопитните факти около нашата нова героиня обаче не се изчерпват само с това, защото освен, че е заменила Великобритания за България, тя е и един от най-енергичните и интересни урбекс фотографи, подвизаващи се на наша територия. Сред обектите, които е посетила, са изоставена фабрика за стъкло, едно уникално читалище и много заводи…

За нас е изключително удоволствие да ви запознаем с Никола Милър – британката, която преоткри изоставената България чрез обектива си!

читалище

изоставена фабрика

Кога и защо реши да се преместиш в България?

С моя партньор си купихме къща в севлиевското село Крушево, веднага след като България се присъедини към Европейския съюз. И двамата сме учители, които мечтаят за собствена къща на село и по-спокоен начин на живот. За съжаление с учителските заплати във Великобритания това е невъзможно.

Избрахме България заради цените на имотите. Можехме да си купим къща тук без да се налага да теглим кредити, а това означава повече свободно време, без необходимостта да работим на пълен работен ден, за да изплащаме дългове. Бяхме си набелязали точно 10 села за оглед. Когато попаднахме в Крушево обаче, веднага разбрахме, че това е нашето място.

Селото е пропито с история – преди години то е играло важна роля в борбата с фашизма, а ние сме много запалени по този исторически отрязък. Всъщност тогава в нашата къща са се криели много партизани, така че просто не можехме да устоим и през 2011 г. се преместихме тук окончателно.

Трябва да си признаем, че хората, които срещнахме в България, и особено нашите съселяни в Крушево, са толкова мили и отзивчиви, че просто не искаме да живеем никъде другаде!

Знаем, че освен Крушево другата ти голяма страст е урбексът. Разкажи ни повече за нея!

Всъщност аз не харесвам особено термина “урбекс”. Той предполага, че само малка група от хора, владеещи специални умения, могат да се промъкват в изоставените сгради и да ги изследват, докато истината е, че всеки, който е достатъчно любопитен относно историята и начина на живот на определено място, може да го посети и проучи. Смятам, че повечето от нас като деца са изпитвали изкушението да влизат из разни изоставени места, за да ги разглеждат. Тези от нас, които продължават да го правят, просто не са надраснали тази си страст и започват правят снимки и да документират това, което намират вътре.

А страстта я има – това е вълнението от докосването до нещо загубено и забравено. Фабрика, болница или стара къща, няма значение! Просто място, застинало в момента, когато последният човек е излязъл, за да не се завърне никога повече!

стая

Обичам да виждам как историята е замръзнала на място, а естественият разпад на времето придава тъжни черти на предметите наоколо. И мисълта, че може би ти си първият, който вижда всичко това след толкова много години!

Всяка сграда разказва личната си история и, разкривайки я, човек започва да разбира хората, които стоят зад нея. Нечия съдба или преживяване, изчезнали завинаги, оживяват отново чрез красотата на фотографията. Това е един забравен свят от миналото, който наново оживява пред нас.

Най-много обичам да посещавам места с голям брой артефакти. Често се разхождам с часове и просто наблюдавам това, което е останало от миналото. Голям почитател съм и на изоставените сгради от периода на социализма, ето защо урбексът в България за мен е едно невероятно преживяване!

Сподели някои от най-странните си урбекс преживявания?

Веднъж, например, разглеждах стара мелница в Габрово, когато изведнъж зад мен се появи някакъв кон, който в един момент съвсем подивя и реши да ме подгони. Бях обута с джапанки, но тичах, както никога досега. Предполагам, че конят просто беше фен на друга марка фотоапарати…

 

В подземията под монумента на Бузлуджа има един много странен “паметник”, от който винаги ме полазват тръпки. На товя масто някой е сложил цветя и други предмети в памет на двама загинали урбексъри от Париж. Не знам дали това е вярно, или е просто някаква легенда, но когато видя тези неща в тъмнината, изпитвам неописуем страх.

черепи

болница

Най-странното нещо, което съм преживявала, се случи преди 1-2 години в една болница. Сградата изглеждаше сякаш не е използвана от много, много години. Промъкнахме се през мазето, а съдейки по оборудването около нас, болницата е била изоставена още през 60-те години. Прекарахме там няколко часа в снимки, когато моят партньор насочи вниманието ми към някакъв календар. Датата, изписана на него, беше вчерашната… Оказа се, че болницата въобще не е изоставена, а на нас ни се наложи много бързо да напуснем територията ѝ!

Спомена Бузлуджа и не можем да не те попитаме какво мислиш за този монумент. В момента той е световноизвестна туристическа дестинация не само сред урбекс феновете, и всеки ден на мястото се стичат десетки посетители. Въпреки това правителството предпочита да забрани достъпа до мемориала, вместо да се опита да го превърне в атракция. Какво е твоето мнение?

Разбираемо е защо правителството иска да забрани достъпа. Това е стара сграда, опасна в много отношения и рано или късно ще се стигне до инцидент. Никой не иска да поеме тази отговорност върху себе си. Въпросът е да не се позволи сградата да достигне такова състояние, че да се срути, но може би това е планът.

бузлуджа

бузлуджа

Според мен този монумент заслужава статут на световно наследство. Архитектурата му е уникална и никъде по света няма друга подобна сграда. Ако политиците не могат да узреят, че туризмът тук ще донесе милиони левове всяка година в държавната хазна и ще отвори така нужните за местната общност нови работни места, то може би мястото им въобще не е в правителството. Да се позволи на тази сграда да се срути е акт на брутална некомпетентност и липса на грижа от страна на управляващите. Ефективните политици правят най-доброто за интересите на хората, на които служат и не използват позициите си на властимащи, за да разчистват стари сметки със съперниците си.

Коя изоставена сграда в България те е впечатлила най-много след паметника на Бузлуджа, за който вече знаем, че ти е любим?

Не мога да посоча Бузлуджа? Това не е честно! Този монумент е най-забележителната сграда, строена някога!

завод

Добре… ако не е Бузлуджа, тогава може би е една стъкларска фабрика, която имах късмета да посетя преди да изнесат оборудването ѝ. Влюбих се в начина, по който новопроизведените бутилки все още си седяха върху поточната линия. Всичко изглеждаше сякаш някой току що е дръпнал шалтера на фабриката и е напуснал. В кабинетите пък можеше да се видят чертежи и образци от производствения асортимент на предприятието.

Посещавала съм това място три пъти, защото то е толкова голямо, че имах нужда от много време, докато най-накрая получа удовлетворение от фотографиите си.

Как изглежда урбекс общността във Великобритания?

Урбексът е изключително популярно явление в моята страна. Много повече, отколкото в България. Дългата история на страната, индустриалната революция и останалите епохи са оставили огромно архитектурно наследство на урбекс изследователите. Това са болници, приюти, мелници, фабрики…

Въпреки това разнообразие британските урбексъри обичат да пътуват зад граница. Светът днес е малко място и самата аз имам страшно мого обекти в списъка ми с желания. От Китай до Нова Зеландия. Много мои приятели пък ми идват на гости, за да посетят Бузлуджа и други подобни места в България. Ако трябва да обобщим, в наши дни урбексът е глобален феномен, а британската общност е една от най-активните.

Кое е най-популярното изоставено място във Великобритания?

стара къща

Лично за мен това е едно огромно старо имение в Шотландия, което се нарича East End House. Построено е през XVI век, а през годините се е сдобило с много разширения и допълнителни помещения. За съжаление, днес е оставено на произвола на съдбата.

Имението е изпълнено с много красиви архитектурни елементи и всичко говори за някогашния лукс, но това, което най-много ме впечатлява, са няколкото манекена, оставени из стаите, които придават много зловещ нюанс на постройката. Тези, които влизат в нея за първи път, често се стряскат и дори мислят единия манекен за мъртво тяло.

Urbex.bg е във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Урбекс

Слънце, плаж, крясък на гларуси и безкрайна морска синева… С тези думи най-общо можем да опишем нашето крайбрежие в летни условия. Като добавим и две-три…

На 5 април 1925 г. на остров Св. Кирик, отстоящ само на 250 м от град Созопол, започва строителството на сграда, която в следващите няколко…

На 29 януари 1959 година е взето решение да бъде построен паметник на връх Бузлуджа. Началото на строителните дейности е поставено на 23 януари 1974…

Ние вярваме, че туризмът не на всяка цена е свързан с тълпи, забележителности, сувенири, самолетни билети, all inclusive оферти и куфари, пълни с дрехи. И…