от -

Вашите истории са ни толкова ценни! Обожаваме да се отправяме на виртуални разходки из урбекс обекти по целия свят чрез снимките и текстовете ви. Днешният разказ е посветен на изоставените къщи в Италия. Неговият автор е Роси Игнатова – българка от Варна, която в своя блог Rossi Writes пише за живота си в Италия, Англия и България.

Виждам я всяка седмица. Красивата къща с дървените капаци, плътно затворени върху неотваряни с години прозорци, със стени, изгубили първоначалния си яркорозов цвят, измит от силни дъждове и олющен от парещите слънчеви лъчи. На изкривената й врата виси ръждясал катинар, а градината, в средата на която къщата стои, дълго не е била докосвана от грижлива човешка ръка.

И въпреки че домашни ремонти и почивни дни, прекарани в шпакловане и нанасяне на пластове боя, никога не са били моя мечта, всеки път, когато видя къщата отново, спонтанно си представям как я купувам и й посвещавам години от живота си и големи суми пари, за да я върна отбратно към живот.

Напразна мечта. Не само поради липсата на средства, а най-вече защото къщата изглежда е стояла толкова дълго сама, че би било малко чудо, ако структурата й не се е изтощила и прекършила като изоставена душа.

Виждам ги постоянно. Някога красиви къщи, рушащи се покрай италианските пътища или дори в центъра на малките италиански градчета и селца. Някои от тях са били туптящото сърце на големи ферми, но сега единствените живинки, които виреят в тях, са буболечки и бурени. Други са били разкошни вили със стени, покрити с класически фрески, които сега отломка по отломка се рущат. А трети изглежда са били уютни семейни домове, но отдавна само нищото се приютява в тях.

Веднъж, докато вървяхме из живописно средновековно градче, пред нас изникна великолепна голяма къща, същински дворец, която е била изоставена, изглежда, от десетилетия. Издигаше се в самия център на града и хората минаваха край нея на път да свършат това-онова, но тя си стоеше съвсем сама, сякаш съществуваше в паралелна на нашата действителност.

The top floor of an abandoned house, Italy - www.rossiwrites.com

Обиколихме я от всичките й страни, надникнахме през дървените капаци на прозорците на приземния етаж. Гредите им бяха разкривени от влагата на безброй сезони. Вътре зърнахме стая, пълна с кашони. Нахвърляни един връз друг, ненужни никому.

Тогава ме порази внезапното проникновение как всяка къща – инак здрава физическа конструкция – всъщност е толкова крехка. Тя изцяло зависи от любящата човешка ръка да съхрани структурата й и при липса на грижи и време, посветено на нея, слоевете й бавно започват да се лющят един по един, чупят се, разкривяват се и после цялата къща се срива и умира от смъртта, наречена разруха.

Голямата къща пред нас в онова средновековно италианско градче си имаше градина, обраснала с храсти и високи треви. Точно от типа, който ме изпълва с тих ужас, тъй като никога не знаеш какво точно се крие на земята между тях. Тук обаче не бяхме в тилилейските гори, а в сърцето на иначе преуспяващо градче.

Crumbling wall with a green creeping shrub, Italy - www.rossiwrites.com

Прозорците на горните етажи мъждееха под яркото обедно слънце. Останахме дълго време загледани в тях, полууплашени, че може да зърнем някое призрачно създание да прелита зад скъсаните и прашни отворени завеси, когато най-малко го очаквахме. Нищо не се случи.

Чувствайки се странно привлечена от голямата къща, спрях минаваща двойка и ги попитах дали знаят защо е била изоставена. Младият мъж ми отговори набързо, че е от същото градче и не помни къщата да е била обитавана някога. Просто си стояла заключена ден след ден.

The peeling facade of an abandoned house, Italy - www.rossiwrites.com

Въображението ми не можеше да се откаже ей така и продължих с въпросите, питайки го дали знае някакви местни истории за трагични събития или дори духове, които биха обяснили изоставянето на къщата. Той ме изгледа сякаш съвсем бях изгубила здравия си разум, отговори с твърдо „Не!“, дръпна приятелката си и двамата бързо се отдалечиха от нас.

По-късно същия ден се отбихме в местния туристически информационен център. Сред въпросите си за местните забележителности попитах служителката и дали знае историята на изоставената къща. Тя ми обясни, че къщата е частна собственост и е притежавана от човек, развил успешна политическа кариера в силните си години. Един ден той заключил къщата и престанал да се връща там. Служителката не знаеше защо. „Къщата е частна собственост!“, ми каза твърдо тя и за нея темата бе изчерпана.

За мен обаче не бе. Какво кара човек да заключи една къща и да я изостави, без никога да се погрижи за нея отново? От най-драматичните и трагичните до най-обикновените възможни причини, отметнах ги една по една наум.

Lionhead knocker of an abandoned house, Italy - www.rossiwrites

Оттогава ми се струва, че забелязвам тези изоставени къщи много по-често отпреди. Като рухналата сграда с дървета, растящи там, където едно време е бил покривът й, която зърнах в покрайнините на Верона. Или като полуразрушената къща в парка „Керини“ във Виченца, която сега е обитавана от семейство шарени кокошки и петли.

Изглежда поради няколкото силни емиграционни вълни към Новия свят преди повече от век, последвани от природни бедствия, слаба икономика и демографски проблем, понастоящем в цяла Италия има хиляди изоставени къщи и дори цели опустели села и градове.

Изумително е, когато се замислиш за всички безценни фрески и архитектурни детайли на някои от историческите сгради, които поради липса на ресурси бавно се рушат.

Спомням си как миналото лято посетихме красив средновековен замък в покрайнините на Болцано в Южен Тирол. Кацнал на върха на скала замъкът „Ронколо“ (известен също и с немското си име „Рункелщайн“) първоначално е бил издигнат през 1237 г.

Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy

Inside Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy

The painted veranda, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy-2

Изрисуваната веранда

Painted verandas, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy

Рисунките на верандата отблизо

Следва дълга история на обсади, разруха, изоставяне и повторно построяване. 

Frescoed room, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy

Стая с фрески, изпълнявала ролята на баня

The bathroom c, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy-4

Фреските в една от баните на замъка

The bathroom c, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy-2

В днешно време великолепните фрески, красящи стаите на замъка, са възстановени, доколкото това е възможно, с много внимание и любов.

Frescoes in the Room of Love Couples, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy-2

Фреските в стаята за влюбени двойки

Frescoes in the Room of Love Couples, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy

Painted room, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy-3

Посещението ни на този замък до ден-днешен е един от любимите ми спомени от живота ни в Италия.

Тая надеждата, че след няколко поколения поне някои от сега изоставените къщи, вили и дворци в Италия ще получат втори шанс да разкрият историите и красивите си интериори пред запленените очи на хиляди посетители.

Room with preserved frescoes, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy

A cupboard, The bathroom, Runkelstein Castle, Bolzano, South Tyrol, Italy-horz

Прочетете други текстове на Роси Игнатова на адрес www.rossiwrites.com и се свържете с нея във Facebook!

За да не пропуснете някоя вълнуваща урбекс история, ни последвайте във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Урбекс

Започвам този разказ с уговорката, че мястото, което ще ви покажем, представлява един наистина уникален урбекс обект, изпълнен с любопитни артефакти от миналото. За да…

Годината е 1961-а, денят – 12 април. Човечеството най-после е осъществило отколешната си мечта да достигне Космоса – съветският космонавт Юрий Гагарин извършва първия пилотиран…

Годините се изнизват една по една, а заедно с тях,  през скърцащата порта си заминава и животът. Времето – тази летлива течност – отмива човешкото…

Благоприятното съчетание на почви и климат в южните части на България спомагат развитието на тютюнопроизводството в страната ни. То придобива промишлени размери в началото на…