от -

Поредният дъждовен ден е, чуват се капки, чуват се моите стъпки и нищо друго не се случва в това пусто селце. В локвите, покрили главната улица, се отразява образът на смразяващо кръвта здание. Вдигам глава и се озовавам сама срещу зловеща недовършена къща с умопомрачителна архитектура. Може и да не е изградена докрай, но си личи колко болен е бил нейният проект. Ако въобще е имало такъв!

Влизам в разградения двор и тръгвам по гръбнака на скелета от бетон и железа – доста добре запазеното стълбище. Въпреки че в тази призрачна постройка никой никога не е живял, на третия етаж откривам огромна купчина от кашони. Още с отварянето на първия се чувствам сякаш ровя в нечий дом. Сякаш протягам ръка зад завесите на паметта му и крада спомени.

Кой ли е оставил тези кашони тук? Пълни са с картички от Русия, Германия и различни градове в България. Има и семейни снимки… “Днес, на 20 октомври 1976 година се роди нашата втора дъщеря Александра”. По пода са пръснати безброй книги с поезия, както и такива, посветени на философията и… корабите! Тук-там се появяват имената Стоян и Валентин. Може би на някой от тях принадлежи цялата тази колекция, захвърлена по незнайно каква причина тъкмо тук?

Артефакти от къщата в село Кошарите

Артефакти от къщата в село Кошарите

Артефакти от къщата в село Кошарите

Не откривам други артефакти в мрачните помещения на странния исполин, стърчащ по средата на село Кошарите. Затова пък успявам да поговоря с местните, които с неохота споделят откъслечни факти и спомени, свързани с тази къща.

Дълги години бай Иван е работил в ТКЗС-то като тракторист. Имал си малка спретната къщурка, в която живял с жена си и петте си деца – четири дъщери и един син.

Къщата, която семейството на бай Иван обитавало

Къщата, която семейството на бай Иван обитавало

Беседката в двора също отдавна е станала жертва на разрухата

Беседката в двора също отдавна е станала жертва на разрухата

Вкусотии в буркан чакат посетителите на този имот...

Вкусотии в буркан очакват посетителите на този имот…

През 80-те години обаче започнал грандиозен строеж, а съселяните му твърдят, че всичко се случвало без проект. Фантазията на собственика била единственият ориентир.

Къщата в село Кошарите

Къщата в село Кошарите

Явно бай Иван е имал ясна идея какво точно иска да постигне като краен резултат, защото всеки докопан строителен материал бил използван веднага по предназначение. Сигурно затова всяка стена е изградена от различни тухли! Работата на самозвания строител му позволявала да се снабдява с това-онова без да плаща за целта. След 89-а година обаче възможностите за далавери внезапно изчезнали, а къщата така и не била достроена.

Къщата в село Кошарите

През 2000 година смелият мечтател напуснал този свят, оставяйки след себе си огромно здание. Доскоро сложна плетеница от железа украсявала неговия покрив, но една сутрин екстравагантният детайл просто изчезнал, вероятно с помощта на някоя работлива дружина, занимаваща се със събиране на вторични суровини. Следите на собствеността също се губят – някои от местните твърдят, че до ден-днешен постройката принадлежи на сина на бай Иван. Според други, наследникът имал огромни дългове заради хазарт и някой друг вече притежава имота.

Щъркел

Може би това е новият собственик на зловещата къща?

Каквато и да е истината, си заслужава някой ден да минете през село Кошарите. Това, което ще видите, ще остане завинаги във вашите спомени като пример за чудата архитектура. И за мечтателски полет, който не признава общоприетите граници в света на строителството.

Къщата в село Кошарите

Препоръчваме ви да прочетете разказа на писателя фантаст Робърт Хайнлайн “И си построи крива къща”. Може би хрумването на бай Иван е било точно такова – “колосално, изумително, революционно”?

За още смразяващи кръвта пътешествия станете част от Urbex.bg във Facebook и Instagram! Обектите, които посещаваме, са по-зловещи от филмите на ужасите, излъчвани по телевизията…

_dsc0013

Сподели

Още от Урбекс

На 5 април 1925 г. на остров Св. Кирик, отстоящ само на 250 м от град Созопол, започва строителството на сграда, която в следващите няколко…

През 1989 г. пада Берлинската стена и поставя началото на края на социалистическата ера. Веднага след нея, в различни страни от соцлагера, една след друга падат статуите…

Преди няколко седмици се отправихме на виртуална разходка от Мароко до Индия в компанията на фотографа пътешественик Иво Даскалов. Днес той отново гостува на Urbex.bg…

Животът, независимо дали става дума за някаква твар, или предмет, се подчинява на едни и същи строги закони, а логичният му завършек – смъртта –…