от -

Манол Манолов живее в Калифорния, САЩ и също като нас обича да посещава изоставени сгради. Благодарение на него ви разходихме из меланхоличните останки на завод „Краностроене“ в Айтос. Днес прекрасните му снимки ни отвеждат на ново пътешествие. Потопете се в атмосферата на базата на „Хидрострой“ – Бургас и разберете повече за посещението на Манол в нея!

Беше един прекрасен юнски ден и единственото ни намерение бе да се разходим из околностите на Бургас и да разгледаме няколко нови селца. Но тогава сивите скелети на сградите изникнаха изведнъж! Неизвестният комплекс, сякаш вече едва крепящ се под натиска на времето и корозията, бе твърде привлекателен.

Едва след като се добрахме до вътрешността на главната седеметажна сграда, разбрахме – по останките от документи, слогани и табели – че тук, преди много години, е била базата на „Хидрострой“ – Бургас.

"Хидрострой" - Бургас

"Хидрострой" - Бургас

Комплексът се състои от няколко отделни постройки и въпреки че успяхме да разгледаме само една от тях, атмосферата, артефактите и преживяването бяха достатъчни, за да се усети духът на бившата фабрика. Напук на деградацията и разрухата, мястото сподели с нас много от миналото си, изоставено из зали, коридори и офиси под формата на всякакви предмети.

"Хидрострой" - Бургас

"Хидрострой" - Бургас

Oще със самото си влизане се озовахме в голяма зала за митинги на първия етаж. Глъчката на събранията и представленията (или каквото се е състояло в този тип зали) отдавна бе затихнала.

"Хидрострой" - Бургас

Hidrostroy_0006

Навсякъде цареше хаос и се забелязваше асортимент от какви ли не предметни останки от соц миналото. Някой бе стрелял по пластмасови и дървени панели, наредени на сцената – дупките от сачми бяха нашарили повърхността им и стената, на която бяха подпряни. Знамето със сърп и чук, все още яркочервено, ни гледаше от разядена пластмасова табела.  

След като обходихме първия етаж, продължихме нагоре по стълбите, където бяхме приветствани от празни асансьорни шахти.

"Хидрострой" - Бургас

Липсата на парапети и купищата боклуци, разпиляни навсякъде по подовете на седеметажната сграда, изискваше да бъдем максимално внимателни. Една грешна стъпка можеше да означава фатален полет надолу…

"Хидрострой" - Бургас

Слогани и табели, някои от тях с послания от другаря Тодор Живков, украсяваха сивкаво-мръсната повърхност на пода.

"Хидрострой" - Бургас

"Хидрострой" - Бургас

"Хидрострой" - Бургас

Забелязваха се всякакви цветущи изрази, от рода на “Не пипай шалтера с мокра ръка!” и “Не стой под кофата на багера!”. Плакати на бивши партийни величия лежаха захвърлени на земята и забравени от времето. Таванските помещения на последния полуетаж ни представиха бутилки “Слънчев бряг” и още изоставени и изтърбушени мебели.

"Хидрострой" - Бургас

"Хидрострой" - Бургас

"Хидрострой" - Бургас

След това се отправихме отново надолу и пак имахме срещи с непопълнени свидетелства за заслуги, които вече не означават нищо, публикации от една отминала ера, плакати и слогани между цветята на все още крепящите се по стените тапети. Една впечатляваща разходка сред призраците на миналото, бродещи между разрухата и нехайството на настоящето.

"Хидрострой" - Бургас

"Хидрострой" - Бургас

Hidrostroy_0017

И като за капак, бяхме възнаградени с неочаквана среща с другаря В. И. Ленин…

"Хидрострой" - Бургас

Е, какво повече може да се очаква от един изследователски поход!

Автор на тази статия и всички снимки в нея е Манол Манолов. За да разгледате още от творчеството му, посетете неговия уебсайт ManolManolovPhotography.com или го последвайте във Facebook на Manol Z. Manolov Photography!

Urbex.bg е във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Урбекс

Едва ли има човек, израснал през 80-те и 90-те години на миналия век, който в училище да не си е имал работа с огромните триъгълници…

Благоприятното съчетание на почви и климат в южните части на България спомагат развитието на тютюнопроизводството в страната ни. То придобива промишлени размери в началото на…

Архитектурните спомени от червеното минало на страната още дълги години ще напомнят с масивното си бетонено присъствие за онзи така спорен период от новата ни история….

Вървим по прашния айтоски път, покрай безкрайна ограда от бодлива тел, и се оглеждаме за най-подходящото място, откъдето да се промушим. Намираме го в един…