от -

Необятни са красотите на малката ни родина. Необятни като Вселената, създала толкова много чудеса на едно място, но също така необятни и като човешката глупост, превърнала ги в доволно глупави туристически обекти.

А от тези, последните, у нас има премного. Като започнем с нашествието на пластмасовите крепости, които с размах се настаняват върху останките от твърдините на българската история и завършим с камъните от градината на баба Цонка, обявени за забележителност, просто защото всяко село и паланка в нашата мила родна страна трябва да притежава собствена туристическа атракция.

И тъй като глуповатите дестинации са много, а мястото ни – малко, ще ви запознаем само с четири, но затова пък какви!

Българският Стоунхендж или кромлехът при село Долни Главанак

 

Кромлехът край село Долни Главанак

Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/

По традиция, когато нещо е обявено за българския еквивалент на чужд оригинал, то притежава всички необходими предпоставки, за да се превърне в епохална пародия на първообраза си (спомнете си българския Елвис, българския Лувър или българските Оскари).

По подобен начин стоят нещата и при обявения за българския Стоунхендж кромлех до родопското село Долни Главанак. Гръмките епитети, използвани за древното мегалитно съоръжение, рисуват в жадните за впечатления глави на туристите картини на величествени дялани камъни, дръзко сочещи слънцето, докато покрай тях обикалят тайнствени жреци на забравени религии.

Да, така трябва да изглежда българския Стоунхендж, нали? Само че в мига, в който достигнете до заветния “информационен център” (който никога не работи), откъдето започва туристическата екопътека до кромлеха, музиката от саундтрака на вашето пътешествие рязко ще започне да влачи като на повредена аудиокасета, докато накрая съвсем спре.

Още щом навлезете в иначе красивата букова горичка, през която минава пътят, ще придобиете странното усещане, че някой иска да ви метне. Два завоя по-късно ще се убедите, че това е точно така. Кромлехът е разположен на полегат невисок връх, до който по права линия се стига за не повече от 15 минути. Вие обаче ще катерите поне 30, защото зигзагообразната екопътека няма за цел да ви изведе по най-логичния маршрут до античното светилище. Напротив, тя е ненужно удължена, при това толкова некадърно, че отделните ѝ прави участъци между всеки завой почти се застъпват един друг. Ако се чудите какъв е смисълът от подобна пътека, отговорът се крие във вълшебната абревиатура ОПРР (Оперативна програма „Регионално развитие“), създала не едно или две лишени от логика атракционни недоразумения. Програмата, която уж  “инвестира в нашето бъдеще”, всъщност усвоява средства като буквално разтяга локуми под краката ни, както е в този случай.

Щом веднъж сте стигнали до заветната цел, ви очаква нова изненада. Величественият еквивалент на английския Стоунхенжд се разкрива пред вас в пълното си великолепие – 15-ина криви камъка, не по-високи от метър, разположени в нещо като кръг и оградени от шубраци. Точка. Това е всичко, което ви очаква.

щурец и кромлех

Гигантски щурец – най-голямата забележителност на кромлеха

Е, ако имате късмет, можете да видите и гигантски щурец да се разхожда край камъните и това със сигурност ще ви впечатли повече, отколкото самият кромлех. Не че този последният е толкова безинтересен, просто когато рекламата е ненужно хиперболизирана, човек започва да се чуди селото ли е Долни Главанак, или нас, туристите, ни имат за долни главанаци…

Тракийско светилище Камъка в Странджа

 

Тракийско светилище Камъка в Странджа

Като говорим за древни светилища и камъни, не можем да подминем онова сакрално място, без което иначе богатата на интересни обекти Странджа, ще се превърне в майка сиротна, а вие като туристи ще сте лишени от дестинацията на живота си.

Въпросният туристически обект се намира съвсем близо до пътя между Малко Търново и Граматиково и носи лаконичното име Камъка. Име, което точно, кратко и ясно обяснява какво ще видите на това място. Просто един камък, използван някога от траките за техните мистични ритуали.

Днес той е ерозирал до такава степен, че със същия успех можете да вземете буца пръст от градинката пред входа си и да си представите, че тя е тракийско светилище. Затова пък в началото на пътеката за Камъка гордо стърчи табелка, указваща че програма “ФАР” е взела дейно участие в разработването на тази местност като туристически маршрут. Няма как, всеки камък – туристическа атракция в лицето на Европейския съюз!

Беседката до странджанското светилище Камъка

Тази така забележителна забележителност е разположена насред гъста дъбова гора, в компанията на още няколко камъка и една дървена беседка, изключително подходяща за извършването на съвременния мистичен ритуал „Пикник“, който до някаква степен може да компенсира липсата на адекватна причина, обясняваща вашето присъствие на това място. Разбира се, ако душите на древните траки, преродени в несметна армия от комари, ви оставят на мира.

Крепостта Траянови врата край Костенец

 

Крепостта Траянови врата

Тази иначе красива и сравнително запазена крепост попада в настоящия материал по три съществени причини, отнемащи част от очарованието на туристическите пътешествия, тъй както гарван чер къса меса от плътта на погиналия дивеч.

Свързана с една от многото блестящи победи на средновековното ни войнство, изначално римската крепост се намира съвсем близо до магистрала “Тракия”, при разклонението за Ихтиман, и си заслужава да я посетите, само ако имате път в тази посока. И достатъчно време за губене.

До заветното място се стига с кола, при това толкова близо, че невнимателен шофьор спокойно може да таранира някоя от стените на крепостта, извършвайки недодялан опит за паркиране.

Крепостта Траянови врата

Това е първата причина да включим Траянови врата в настоящия материал. Ако сте проявили неблагоразумието да изберете някой слънчев летен уикенд, за да посетите мястото, то е твърде вероятно да попаднете на тълпи псевдотуристи. Те са тук защото не се налага да ходят пеша и до един ще са отворили всичките налични врати и капаци на колите си (включително този на резервоара), за да може през тях безпрепятствено да се излива класическата музика на Фики Сторахманинов и Азиски-Корсаков. Разбира се, едновременно и с достатъчна сила, за да накара погиналите тук войници да си раздрусат кокалите в пищни чупки.

Ако пък сте стигнали дотук в далеч по-спокоен ден, ще станете свидетели на едно необичайно явление във време-пространството. Ще откриете, че сте шофирали минимум 1 час, за да разгледате всичко за 15 минути и да си тръгнете. Защото точно толкова време отнема разглеждането на крепостта. Това е втората причина.

Третата причина да не харесаме този обект е вече споменатата инвазия на бутафорията по нашенските крепости. През 2015 г. беше завършено реновирането на крепостта, благодарение на което фортификационното съоръжение днес прилича повече на детска площадка с керамични стени и пясъчник за разходки, отколкото на внушаваща респект историческа забележителност. Разбира се – отново с комплиментите на ОПРР.

Хладилната пещера край родопското село Любино

 

Хладилната пещера

Източник: tourism.kardzhali.org/

Не се подлъгвайте от заглавието на абзаца, тази забележителност не е близо до каквото и да било село – тя се намира в нищото!

За чест на ОПРР трябва да отбележим, че Хладилната пещера е обявена за забележителност още през далечната 1979 г. и оттогава е излъгала безброй любители на пътешествията да прекосят неизвестното, за да се полюбуват на нейната уникалност.

Намира се на десния бряг на река Давидковска, малко преди тя да се влее в Арда, и ще излъжем, ако кажем, че в този район няма нищо за гледане. Напротив, ако тръгнете към пещерата, ще се насладите на прекрасни гледки към връх Бездивен и водите на язовир “Кърджали” и ще отъркате погледи в живописните меандри на Арда.

Но всичко хубаво има край и в нашия случай този край настъпва веднага, след като се отклоните по пътя за село Любино. Път, който се препоръчва от медиците като средство за борба с камъните в бъбреците, превръщайки ги в песъчинки, благодарение на внимателно подбрани дупки кратери.

Всъщност този път е подходящ и за любителите на силните усещания и хазарта, най-вече заради двата силно повредени дървено-бетонни моста, през които ще се наложи да минете с автомобила си, без да е ясно дали подобна възможност ще ви се отдаде и на връщане (ако, разбира се, своевременно не вземете неволно участие в бейсджъмпинг с автомобил от рушащ се мост).

Накрая, изминавайки около 10-ина километра по вече описания начин, ще имате уникалната възможност (съвсем сериозно – такъв шанс се разкрива веднъж в живота!) да спрете по средата на път, разположен в средата на нищото, и да съзерцавате метър на метър широка дупка в скалите, която на всичкото отгоре е заключена с катинар и решетка. Признаваме, случва се понякога този катинар да е изкъртен и до пещерата да има свободен достъп, но (едно огрооомно, издуващо се до пръсване като палеца във Facebook, НО), дори да се напъхате през входа, ще разберете, че освен страхотния мраз, заради който пещерата е наречена “хладилна”, вътре в нея няма нищо. Тя е просто една много студена дупка в скалите, дълга около 5 метра и широка около 3-4.

Ако в момента сте там (малко ни съмнява, защото в средата на нищото и сателитен телефон да извадите, пак няма да закачите обхват) – честито! Сега ще ви се наложи още веднъж да си пробвате късмета на “Родопска рулетка” или преминаването на двата полуразрушени моста по пътя!

Ако тази статия ви харесва, последвайте Urbex.bg във Facebook за още интересни истории!

Сподели

Още от На път

Точно една година измина, откакто събрахме багажа си и казахме “Сбогом!” на София. Запленени от красотата и спокойствието на Родопите, на 15 май 2015 година…

Откакто напуснахме работа и заживяхме в Родопите, вдъхновението ни придружава непрекъснато. Имаме толкова много идеи! Знаем, че няма как да променим света. Но нищо не…

Познавам един англичанин, който снима с лентов фотоапарат и винаги има план. Или поне така си мисли… Планът му беше да ни дойде на гости…

Малко са нещата, които съм сигурна, че ще помня винаги. Датата 25.04.2015 г. е сред тях. Първият ми ден като безработна. Първият ден от толкова…