от -

На 30 март открихме сезона за спане на открито. Дори посрещнахме “ейприл морнинг” на палатки близо до Белинташ въпреки силния вятър и противоречивата метеорологична прогноза! Участниците в това начинание бяхме аз, Ицо и Жоро – вероятно си спомняте, че той е първият парапланерист, кацнал в язовир Кърджали.

Асеновград е горе-долу по средата между Ардино и София, затова избрахме този регион като място за среща на нашето трио. След къмпингуването обаче на мен ми се налагаше да отида до София, така че щях да пътувам с Жоро.

В навечерието на 1 април, сякаш на шега, той ми съобщи, че на следващия ден ще мине през Сопот да лети. Знам го аз това “минаване” – отнема цял ден! Пред мен имаше две опции…

  1. Да взема лифт срещу “скромната” сума от 10 лева, да блея на поляната над Сопот, докато чакам Жоро да излети, а след това да дам още 10 лева, за да сляза. Уловката? Пускат лифта при минимум трима души, но в делничен ден там почти няма хора!
  2. Да го чакам в колата. Час, два или цял ден – трябва да излезе благоприятен вятър, а и самият полет може да продължи повече от час…

Избрах третата опция: да полетя!

Полет с парапланер над Сопот

От много време ми се иска да изпитам тръпката от полета с парапланер и всичко се подреди. Както винаги, без план! След две-три обаждания Жоро успя да уговори за мен тандемен полет.

Поколебах се още малко. Аз съм човек, който блокира, щом се качи на лифт, на панорамен асансьор, на виенско колело… Скачах от кей за първи път през 2014 година, защото… (не ми се смейте!) е много високо!

Тъй като от почти две години следвам политика по преодоляване на страхове, се реших. Ще летя и туйто!

Събрахме бивака рано-рано и се отправихме на път – аз и Жоро към Сопот, Ицо към Ардино. Опитвах се да не мисля за полета, за да не се паникьосвам. Стигнахме навреме, а инструкторът Валери Цветанов вече ни очакваше на лифта.

Взехме билети и за мен приключението започна точно в този момент. Както споменах, имам страх от високо. Наложи се да се кача сама на седалката, защото и Жоро, и Валери носеха сбруя със себе си, която им правеше компания по време на 20-минутното изкачване.

През цялото време си мислех: “Не ми ли е достатъчен адреналинът за днес?!”. Придвижването с лифт винаги ме кара да се чувствам меко казано дискомфортно. Потни длани, ускорен пулс… Но – пуст инат – дори не ми хрумна да се откажа от полета!

Всички около мен, които са летели с парапланер, са ми разказвали как им е прилошавало заради неочакваните пориви на вятъра, оказващи въздействие върху траекторията на крилото. Ето защо се бях примирила, че аз със сигурност доста тежко ще понеса пребиваването във въздуха. Доказателство за това беше предвидливо приготвената носна кърпичка в десния ми джоб…

Стигнахме до поляната за излитане, Валери набързо ме екипира, даде ми каска и ме инструктира: “Тичай, тичай, не спирай да тичаш! А когато излетим, седни в сбруята и помахай на камерата…”

Опъна крилото, направихме един фалстарт, но минута по-късно… ето ни във въздуха! Усмихвах се широко и се наслаждавах на гледката!

Полет с парапланер над Сопот

Оказа се, че при полета страхът от високо няма значение – по-важно беше дали ми става лошо по завои. Никога! Ето защо мислите за неконтролируемо повръщане се изпариха, а на тяхно място се настани вълнението от уникалната гледка и чувството за свобода…

Валери разбра, че доста добре понасям маневрите във въздуха и направи няколко по-остри завоя. Беше невероятно!!! След това ми предложи да направим още няколко екстремни движения с крилото и аз въобще не се поколебах. Винаги ще помня тези “wingover”-и, по време на които бяхме над крилото, с главата надолу!

Кацнахме на поляната при паркинга и ни посрещна развълнувана от изпълненията във въздуха тълпа деца. Малчуганите имаха спортен празник, организиран от училище, а нашият полет сякаш беше гвоздеят в програмата! Обградиха ни, започнаха да пипат крилото, да дърпат въжетата и да задават милиони въпроси… “Страшно ли беше?”, “С колко въжета сте вързани?”, “Откъде излетяхте?”, “Крилото може ли да се скъса?”, “За пръв път ли летите?”, “Надолу с главата ли бяхте?”…

Извод №1: Тайната на приятния тандемен полет е една!

Най-важното за тандемния полет с парапланер е с кого ще летите! Аз имах късмет съвсем случайно да попадна на един от най-добрите парапланеристи в България – Валери Цветанов. Благодарение на неговия подход, още от първите секунди във въздуха се почувствах в безопасност. Дори успях да си поприказвам с него!

Полет с парапланер над Сопот

Валери се е запалил по парапланеризма от малък. Родителите му са парашутисти, благодарение на което той е в небето от 13-годишен. Най-дългият му полет е над 200 километра, изминати във въздушното пространство на България. Отнел му е цели 9 часа!

Извод №2: Няма нищо страшно!

Ако все още се колебаете дали да полетите с парапланер, трябва да обърнете специално внимание на този извод. НО щом намерите инструктор за тандемен полет, не подлагайте под съмнение неговите умения! Само така ще се насладите на преживяването от сърце.

Полезни съвети, които ще направят полета ви незабравим и ще гарантират безопасността ви:

  1. Нужни са ви удобни обувки, по възможност такива, които обхващат глезените. Те ще гарантират вашата стабилност при излитане и кацане!
  2. Обуйте панталони, които не ограничават движенията ви, защото в противен случай може да имате проблеми при излитането.
  3. Не забравяйте да облечете яке – дори денят да е горещ, горе има силен вятър!
  4. Ако носите очила – или ги свалете, или ги заместете с контактни лещи. Това е лично мнение, но не си представям как очилата ми щяха да останат на лицето ми по време на извършените трикове!
  5. Препоръчително е дамите с дълга коса да я вържат на опашка.
  6. Вземете със себе си пари, с които да платите на инструктора след полета! Това, разбира се, зависи от уговорката, която сте направили с него.
  7. Ако разполагате с екшън камера, може да я вземете – едва ли има по-въздействащи кадри от онези, направени във въздуха!

Не ви е нужно нищо друго! Няма смисъл да носите раница – само ще ви пречи, защото сбруята е на гърба ви.

Полет с парапланер над Сопот

Трудно ми е да опиша с думи емоциите от първия си полет с парапланер. Може би съм пропуснала нещо. Ето защо ще споделя с вас, че когато се качих в колата, за да посъбера мислите си след полета, съвсем случайно започна една песен, която казва всичко…

Аз съм свободен

като птица в небесата!

Аз съм свободен,

забравил какво означава “страх”…

За да ви разказваме за своите приключения по въздух, земя и вода, може да ни последвайте във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от На път

Лазурно море, пухкави облаци, скалист бряг и мидени плажове… Такава живописна гледка може да видите, само ако получите картичка от екзотична дестинация. Или ако вземете…

Малко преди да пуснем Urbex.bg, бях попаднала на поредица от снимки, правени из Северна България от Джеймс Краучмън. Сред тях имаше невероятни кадри – планински пейзажи, емоционални…

Защо хората изпитват толкова болезнен дискомфорт да останат сами? Стотици пъти съм чувала оправданието “Няма с кого да отида там”, и то в разговори с…

Когато животът ти предложи лимони, няма как да не си направиш лимонада. Когато ти предложи хора във фолклорни носии – отиди на събор! Ето ме…