от -

Имало едно време едно място, на което въпросът “Какво има за хапване?” получавал изчерпателен отговор вместо мръщене и мрачно носене на мазно меню: “Току-що обелени пържени картофи с домашно сирене, кюфтета с домашна едросмляна лютеница и леко люта домашна туршия с карфиол, зелени домати и моркови!”. За щастие, чудното кътче не е измислено, а съвсем реално. И, отгоре на всичко, се намира на брега на язовир “Кърджали”, което пък означава, че от него се разкрива неописуема гледка към връх Бездивен и заобикалящите го възвишения!

Няма по-приятно преживяване от няколко студени бири и домашно приготвени вкусотии след целодневно каране на канута от Нулата до хижа Боровица и обратно, разходка до откъснатото от света село Любино, преход от село Русалско до връх Бездивен или дори полет с парапланер от билото под върха до самия воден басейн.

Днес ще ви разкажем една вкусна приказка, чието действие се развива в нашето убежище след прегряване и преумора; нашия оазис, пълен с любими неща за хапване; Меката на храната, приготвена с мерак… “При Митака”!

Вкусотии, приготвени в "При Митака"

Вкусотии, приготвени в "При Митака"

В началото бе полуразрушеният гараж

Митака е от Смолян и цял живот се е занимавал със строителство. Често с неговата бригада идвали край язовира, за да спят на палатка и да пекат чевермета. Местността се нарича още “Нулата”, а с автомобил до нея се стига единствено и само през село Боровица.

Неусетно той толкова харесал мястото, че решил да купи един полуразрушен гараж, считан от своя собственик за напълно ненужен. Все пак бил разположен в нищото!

Първоначалната идея на Митака била да си има вила за лично ползване. През 2001 година къщурката била завършена, но в нея нямало ток. Тогава той въобще не предполагал, че ще създаде една от най-посещаваните механи в Родопите!

В механата "При Митака"

Нека бъде ток!

През 2012 година съседният хотел спечелил проект за финансиране по европейска програма. Чак тогава от енергоразпределителното дружество, обслужващо региона, се ангажирали да електрифицират тази местност.

Когато вилата се сдобила с електричество, на Митака му хрумнало да направи кафене в приземния етаж. Към него обаче имало огромен интерес и лека-полека то прераснало в заведение с барбекю, бар и маси на открито.

Находчивият родопчанин бързо се ориентирал в обстановката – в този си вид обектът работил само през лятото, но на “Нулата” има хора целогодишно. Ето защо направил механа на закрито, а по-късно разширил набора на предлаганите услуги, като обособил и стаи за гости.

С желание и труд всичко се постига

Собственикът на комплекса край язовира е един от най-работливите и целеустремени хора, които съм срещала! Постоянно търси нововъведения и подобрения. Кухнята е с модерно и функционално оборудване, благодарение на инвестиция от 72 хиляди лева, осигурена през европейски проект. Стаите също са обзаведени по програма – всяка от тях има Wi-Fi, телевизия, ергономични матраци, маса за гладене и ютия.

Кухнята на заведението "При Митака"

“Хората спят като заклани!”, казва Митака и после обсъждаме защо на български използваме този израз, а на много други езици спиш “като къпан” или просто “като бебе”…

Механата пък впечатлява с уникалното триизмерно изображение, покриващо две от стените ѝ. То е вдъхновено от забележителностите в региона – връх Бездивен е придружен от трите огромни скали срещу него; брегът на язовира води до безкрайната водна шир; в артистичния макет е включен даже Дяволският мост, под който Арда тече ли, тече…Рисунките са правени от самоукия художник Захари от Смолян, а Митака и синът му са помагали, с каквото могат.

В механата "При Митака"

Митака малки тайни

Героят на днешната ни приказка с охота разкрива някои от тайните, които са превърнали “При Митака” в любима гостилница и на местните, и на туристите.

“Всичко се прави на момента, без да икономисвам – няма бланширани боклуци, нито вмирисана мазнина на няколко дни! За мен най-важно е хората да са доволни, защото това е единственият начин това място да продължи да съществува”

Митака предлага и цигари, но не защото има пряка печалба от тяхната продажба. На ухо ни споделя, че в повечето случаи, когато някой пушач влезе в заведението, за да купи една кутия, усеща аромата на кюфтетата и не може да устои на изкушението. Сяда, поръчва си една порция, а през това време, ако мине негов познат, го вика на по бира. После другият връща жеста и така, залисани в сладки приказки и черпене, остават цяла вечер…

Едно от нещата, които ме накараха да се влюбя в “При Митака” от пръв поглед, беше старанието на този човек. Толкова много ценя желанието на хората да вършат работата си по най-добрия начин, на който са способни! А при него това се случва безусловно.

Механа "При Митака"

Механа "При Митака"

Разказа ни, че много пъти му се е случвало клиентите да му помогнат – да сервират или пък да нарежат зеленчуци – просто защото виждат колко много усърдие влага той! Сам-самичък взима поръчките, приготвя ги и ги сервира. За него правило номер едно е да поднесе на посетителите си наистина вкусни ястия. И то възможно най-бързо!

Що се отнася до храната, която предлага – почти всички продукти са негово собствено производство, а останалите ги взима от местните. Без да парадира излишно с факта, че менюто му е “еко” и “био”, Митака просто прави нещата, както трябва. Както смята за правилно.

Целогодишно предлага мляко и сирене – козе, овче и краве. Разбира се, млечните продукти са домашни! Има парник, в който през зимата отглежда марули и лук, а през лятото – домати и краставици. Затова и салатите, които пренебрегнах в началото заради вълненията си покрай триото “кюфтета-картофи-туршия”, също заслужават адмирации.

Какъв е животът на “Нулата”?

Денят на Митака започва по тъмно, защото съвсем сам трябва да се справи с абсолютно всичко. Децата и жена му са в Смолян (на 2 часа път с автомобил), но всяко лято идват да помагат за по един месец. Е, ако има заявка за мащабен банкет, също отскачат за ден-два до язовира. Той пък ходи до Смолян само при крайна необходимост. На негово място и ние не бихме оставили тази гледка дори за ден!

Гледка към язовир "Кърджали" и връх Бездивен

Като всеки предприемач, и Митака е готов да даде работа на трудолюбиви и амбициозни хора. Само че такива липсват! Всеки от опитите му да си намери персонал завършва с неуспех. Просто хората от региона бягат към близките градове – Кърджали и Ардино – в търсене на по-модерен и по-удобен живот за себе си и за своите деца.

Друг проблем, с който често се сблъсква, е състоянието на пътя в участъка от село Боровица до “Нулата”. Заради минаващите оттам камиони, пътуващи до строящия се в момента ВЕЦ на река Арда, и свличането на склона вследствие на дъждовете, настилката е в окаяно състояние. Впрочем шосето и след “Нулата” е ужасно – последното ни посещение при Митака беше след еднодневна екскурзия до село Любино, пътуването до което бе изпълнено с адреналин!

Най-голямата лудница на брега на язовира настъпва с жегите. Когато има вода в язовира, има и рибари, и туристи с канута, лодки, джетове. Някои хора остават за по 2-3 месеца, нощувайки или в стаите към комплекса, или в каравани, като използват базата само за къпане. “Когато има вода в язовира” е изключително важно уточнение – през лятото на 2015 година например водоемът беше източен заради планова профилактика на стената, а това пряко влияе на човекопотока в този регион.

“Тук идват и много мотористи след офроуд, защото знаят, че ще им изкарам маркуч, с който да се измият от калта, а после ще ги нагостя, както трябва!”

В пика на сезона Митака организира огромни чевермета с агнета по 10-15 кг. През пролетта на 2016 година пък планира да обособи детски кът с люлки, пързалки и катерушки, както и зона за барбекю, която ще може свободно да се използва от посетителите.

Независимо, че има безброй ежедневни ангажименти, Митака е и отговорник на обекта за ВЕЦ-а, който се изгражда в река Арда, по пътя за село Любино. Освен това, му остава свободно време, в което да практикува своето хоби и да влиза в ролята на ловец. Увери ни, че в региона много рядко има вълци и лисици, а чакали, глигани и мечки изобщо не се срещат. Камък ми падна от сърцето – често нощуваме само със спални чували в тази местност и след тази вътрешна информация ще ми е много по-спокойно!

Препариран глиган

“При Митака” е прекрасно място не само заради храната (която е у-н-и-к-а-л-н-а!), но и заради човека. А това е нещо толкова важно! По време на родопските си обиколки срещаме какви ли не хора – всички толкова любезни, гостоприемни, общителни, мъдри и винаги готови да помогнат… Радвам се, че имам възможност да познавам и Митака, който е скромен, но работлив. Упорит и целенасочен. И просто намира начин за всичко, което си науми.

Силно се надявам да има повече хора като него – в Родопите, а и в цяла България. Ще ми се да спра да чувам вечното оправдание (само в някои случаи достоверно), че “няма работа”. В обезлюдяващите региони – разбирайте “всички освен София” – има въпиюща нужда от усърдни люде, които не се страхуват от работата, а я приемат като предизвикателство. И са способни с усилия и труд да развият селските общини чрез реално усвояване на средства за упражняване на дейност. Без далавери и тънки сметки…

За още истории като тази харесайте Urbex.bg във Facebook! Може да посетите и сайта на „При Митака„, ако имате нужда от повече информация за комплекса. А ако развивате собствен бизнес и бихте искали да разкажем на читателите си за него, тук може да видите начините, по които бихме могли да си сътрудничим!

Сподели

Още от На път

Влечението ни към Родопите е неудържимо и тъкмо тази част от България познаваме най-добре от всички. В него има безброй възможности за туризъм и дори…

Припомнете си вечерите край огъня, вкуса на бабините манджи и очарованието на песните, изпълнени под звездите! Заведете децата си в света на игрите от едно…

Дори в държавата, в която къмпингуващите ги грози опасност от глоби и тотална забрана за практикуване на най-любимата им дейност, все още има хора, които…

Малко преди да пуснем Urbex.bg, бях попаднала на поредица от снимки, правени из Северна България от Джеймс Краучмън. Сред тях имаше невероятни кадри – планински пейзажи, емоционални…