от -

Когато бил малък, главният герой на този материал развил интерес към историята и изкуствата, затова в тийнейджърските му години настъпило съвсем естествено последствие от този факт – завършил Националната гимназия за древни езици и култури в София. По този начин се сдобил със солидна основа за по-екзотични езици, а в момента изучава едновременно хинди и фарси.

Интересите на Иво Даскалов обаче въобще не се изчерпват с езиците. Той е запален фотограф и още по-запален пътешественик!

Пустинята около Шахдад, Иран

Пустинята около Шахдад, Иран

Интересът му към фотографията се появява по време на едно пътешествие в Индия, когато сестра му Надя го учи на основни неща. Оттогава Иво не спира да експериментира и навсякъде носи своя фотоапарат. Най-голям интерес за него са документалните снимки, разкриващи обичаите, специфичната култура и начина на живот на местните. Разгледайте още сега невероятните кадри в уебсайта на Иво Даскалов!

Ето какво разказа той за фотографията и пътешествията пред екипа на Urbex.bg…

Кога откри страстта си към пътуването и смяташ ли, че си пристрастен? Какво ти носи то?

Спомням си, че още от малък пътувах доста с родителите ми и сестра ми – предимно из България, но също и в други страни. Впоследствие, като тийнейджър, също се случи така, че пътувах доста из Европа, отново с нашите или пък на екскурзии – практики от гимназията. А истинска страст към пътешествието развих в последните години, след като и работата ми бе свързана до голяма степен с пътешественици, в един момент и самият аз “хванах” пътя.

Доколкото това какво ми носи – трудно ми е да назова конкретно нещо. Може би още не ми се е избистрило съвсем! Но, с риск да прозвучи клиширано, сякаш се чувствам “жив”, докато съм на път – развълнуван от това да опознавам, да се уча, да се завирам из непознати места, да срещам нови и различни хора. Предполагам, че в един по-широк смисъл всичко това е трупане на житейски опит.

Възрастна жена от село Абианех, Иран

Възрастна жена от село Абианех, Иран

Бил си в Мароко, Турция, Грузия, Иран, Индия… Къде преживя най-голям културен шок и в какво се изрази той?

Безспорно в Индия. Със сестра ми пристигнахме там, след като бяхме прекарали десетина дни в Тайланд и Камбоджа, което мислехме, че ще ни аклиматизира. Но къде ти – никога не си подготвен за първа среща с Индия, независимо колко готов си мислиш, че си. Ние пристигнахме в Калкута посред нощ. Явно имах някаква илюзорна представа за ведра и приказна обстановка, но реалността се оказа по-различна!

Културният шок се изрази най-вече в това, че със сестра ми почти не разговаряхме по цял ден в продължение на няколкото дни там – всеки от нас преживяваше случващото се по свой си начин, умислен. А случващото се бе много повече, отколкото нашите сетива бяха свикнали да поемат – постоянен шум от лудия трафик, гъмжилото от хора, вкусовете и миризмите и т.н. Сега обаче всичко това ме забавлява и ми липсва.

Кадър от крепостта Агра, разположена в едноименния индийски град

Кадър от крепостта Агра, разположена в едноименния индийски град

Разкажи ми някоя смешна или страшна случка от пътешествията си по света.

Смешни случки – с лопата да ги ринеш. На прима виста се сещам за това как със спътника ми Любо склонихме един рикшаджия да караме моторикша. Първоначално рикшаджията изглеждаше притеснен дали Любо ще се справи. В един момент, след като видя, че Любо пердаши чевръсто с рикшата, видимо се успокои и се отпусна назад, даже започна да говори по телефона. Наистина смешно ми стана, когато видях изпреварващите шофьори да се шашардисват и да се извръщат повторно, невярващи на очите си – белият турист шофира и вози самия собственик на рикшата, който се е облегнал и си приказва по телефона. Може би не звучи смешно, но погледите на шофьорите не могат да се опишат с думи…

Пазарът в Кашан, Иран

Пазарът в Кашан, Иран

Коя е най-голяма трудност, през която си минавал или най-опасната ситуация, в която си попадал?

Май не мога да разкажа нещо кой знае колко авантюристично в тази посока. По-скоро си мисля, че често си даваме сметка за опасностите и безразсъдството впоследствие, след като вече ситуацията е отминала.

Например в Непал скочихме в един автобус, т.нар. „local bus“, a не в „tourist bus“, просто защото бързахме и се бяхме оставили на течението. Течението в случая беше един непалец, който ни пита накъде искаме да идем и, след като му казахме, набързо ни набута в някакъв автобус, с който се дундуркахме в продължение на десет часа. Щастливец беше човек, ако можеше да задреме. Но като се събудиш и видиш пропастите встрани от пътя, събереш това с възрастта и съмнителния опит на младия шофьор, за когото се чудиш дали има навършени 18 години, повярвай ми – приисква ти се отново да заспиш.

Стигнахме някак, но впоследствие в гест хауса ни посъветваха да избягваме такива автобуси – често шофьорите били под влияние на разни опиати, май за да издържат на дългия маршрут. Дали това е истина, или не – не зная, но като се има предвид колко често стават пътни инциденти в Непал и започнах да се замислям за скритите опасности…

Коя дестинация ти е любима и би се връщал в нея пак и пак?

Ами така се получи, че в Индия се връщам вече два пъти, явно си ме тегли натам. Даже се улових, че в последните дни често си мисля за нея.

Кадърът е правен във Вриндавана, Индия

Кадърът е правен във Вриндавана, Индия

Къде си мечтаеш да отидеш още?

Монголия и „становете“ – Таджикистан, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан. И Афганистан, разбира се… Също и скандинавските страни и най-вече Норвегия.

Три причини да обичаш пътуването…

С риск отново да прозвучи клиширано, но изпитвам едно такова чувство за свобода – свободата да планираш или пък да не планираш, да си разполагаш с времето… така че – “свободата”. Друга причина е фотографията, защото при мен тя и пътуването някак са неразривно свързани. Трета причина… знам ли? Завръщането – винаги е сладко да се върнеш у дома при печените чушки!

Есауира, Мароко

Есауира, Мароко

Колко често ти се случва просто да искаш да си останеш вкъщи? Какви оправдания си измисляш, за да не тръгнеш на път в такъв момент?

Оставам си вкъщи доста често. Когато става въпрос за потегляне нанякъде обаче, няма такъв вариант. Обикновено съм от тези, дето юркат останалите да се потегли възможно най-рано.

Какво е домът за теб?

“Моят дом е моята крепост!”

Какво смяташ за живота извън България – стои ли тази опция пред теб и ако да, къде би се преместил да живееш?

Ами аз съм живял за известно време в Берлин, но изпитвах силна носталгия и не се чувствах добре там. Смятам, че животът в чужбина не е за всеки и е строго индивидуално. В момента нямам подобна опция, но и съвсем не търся такава. Засега се чувствам съвсем добре в България.

Какво би посъветвал хората, които изпитват страх от промяната?

Кой казва, че аз не съм от тези хора?!

Деца на остров Хормуз, Иран

Деца на остров Хормуз, Иран. Дали те изпитват страх от промяната?

Кои са трите ястия, които си запомнил от пътешествията си насам-натам?

Съвсем наскоро бях в Грузия и тамошните хинкали са ми много пресни като спомен. Приготвят се с пресен кориандър, а аз много обичам. Друго, което съм запомнил и чат-пат си приготвям вкъщи, е един индийски млечен десерт – рабри. И, разбира се, иранските кебапи, гарнирани с ориз и шафран.

Каква фотографска техника използваш?

Ползвам Nikon DSLR. Все още не съм минал на безогледална камера, както доста от приятелите ми.

Каква е тайната на добрата снимка?

Ау, знам ли – може би това да си на правилното място в правилния момент? И късмет, защото понякога има неща, които не зависят от нас и от възможностите ни, пък могат да придадат перфектния щрих към даден кадър.

Какво ще посъветваш хората, които си мечтаят да бъдат фотографи?
Излизайте и снимайте. Каквото ви хрумне. Не помня чия беше репликата, че не е нужно да пропътуваш половината свят, за да направиш страхотен кадър – това може да стане и на съседната уличка в квартала, където живееш.

Есауира, Мароко

Есауира, Мароко

Имал ли си проблеми с някого, който не иска да бъде сниман? Как го разреши?

Разбира се. Често се случва хора да не желаят да бъдат фотографирани. Стремя се да уважавам личното им пространство. Не помня даже дали съм разрешавал конкретна такава ситуация – след като някой не е имал желание, не съм го заснемал. А в други случаи пък е въпрос на взаимодействие и предразполагане на обекта – например при пътешествия често се завирам из всякакви занаятчийници и наблюдавам работния процес – кое как се прави. Хората усещат, когато някой има интерес и сякаш са склонни да споделят. Случвало ми се е някой гордо да започне да показва какво и как майстори, друг пък мълчаливо позира за снимка, трети продължава да си работи съсредоточено и всички са съгласни да бъдат снимани.

Гранд базарът в Техеран, Иран

Гранд базарът в Техеран, Иран

Кои са трите неща, без които не тръгваш на път, като изключим фотоапарата?

Нож. Четка за зъби. И крем “Здраве”!

За още срещи с готини хора ни последвайте във Facebook и Instagram

urbex_7_hormuz-island_iran

Всички снимки в тази статия са дело на Иво Даскалов. Още от неговите кадри има в неговия уебсайт!

Сподели

Още от На път

Имало едно време едно място, на което въпросът “Какво има за хапване?” получавал изчерпателен отговор вместо мръщене и мрачно носене на мазно меню: “Току-що обелени…

Мислите ли, че нашето решение да напуснем София, за да заживеем в Родопите, граничи с лудостта? Или може би вече знаете, че спокойствието и близостта…

Припомнете си вечерите край огъня, вкуса на бабините манджи и очарованието на песните, изпълнени под звездите! Заведете децата си в света на игрите от едно…

Откакто напуснахме работа и заживяхме в Родопите, вдъхновението ни придружава непрекъснато. Имаме толкова много идеи! Знаем, че няма как да променим света. Но нищо не…