от -

Пристигнах в Доха през август 2014. В момента на излизане от самолета казах на моята приятелка, с която пътувахме заедно: „Давай да изчезваме по-бързо, защото изпаренията от двигателя на самолета ме побъркват. Задушавам се“. Тя ме погледна стъписано и ми каза: „Силве, оттук нататък тези изпарения ще те преследват навсякъде до началото на ноември. Не е от самолета, такива са температурите тук. Добре дошла“.

Добре дойдох, добре заварих. Топъл бил Катар. За щастие, не само той, а и хората, които го обитават. Запознах се с българи, които много ми помогнаха да вляза набързо в крак с атмосферата на града и неговата култура. Да ви призная, до онзи момент никога не си бях представяла, че ще живея в Доха, а сега не мога да си представя да не съм живяла в тази част на света. Повярвайте ми, тя може да бъде едновременно магнетична и отблъскваща. Зависи, като навсякъде, от изключително много обективни и субективни фактори.

За себе си мога да кажа смело, че имах късмет да попадна в държава, която предлага мултикултурна среда и която прави презентация на десетки нации и религии всекидневно. Подобни ситуации на мен лично ми помагат да се справям с някои стереотипи, с които съм живяла години наред – някои се затвърждават, други се разбиват. Истината е, че ако не се чувствах добре в Катар, много отдавна щях да съм си тръгнала, тъй като не съм пряко зависима от него.

Силвия Никлева

Животът е някак по-лежерен, по-спокоен, по-удобен… Човек се разглезва тук, малко или много. Свиква с неща, които в Европа ги няма. И обратното, разбира се. Това не се отнася само за Катар, а за наричания „Middle East” като цяло.

В сложна връзка сме с Доха – понякога си говорим на „ти“, понякога на „Вие“, но това не е непременно нещо отрицателно. Катар е емоционално полюсно място за живеене – в 7:02 може да попаднеш в много напрегната ситуация, която в 7:03 да се е превърнала в комична. Всеки ден е ново начало, което или изтрива трайно спомените и мненията от предния ден, или ги бетонира. Случва се да видиш избягал от стопанина си тигър, докато шофираш, както и да видиш паун на магистралата. Два пъти съм попадала и в трагикомична ситуация, в която две жени, покрити с черна абая и воал за лице, говорят тихичко една на друга. Поне си мислех, че са жени, докато изведнъж не осъзнах, че едната черна абая служи за прикритие на мъж. Местни свалки.

Сега се замислям, че по този повод съм чувала истории от 1001 нощ, разказвани с вкус и без вкус. По-важното за мен и семейството ми е, че до момента никой не ми е навредил по някакъв начин, а дори напротив – местните предимно са ми помагали в умни и безумни ситуации, за което винаги ще съм им благодарна. Не бих ги споделила, защото са твърде лични. Но пък сега се сещам за една смешна история от преди няколко седмици, която може да ви усмихне:

Докато обядвахме с моя бременна колежка, ми направи впечатление, че един катарец ни наблюдава, при което й казах да погледне, защото имаше шанс и да си внушавам. В този момент обаче нейният поглед не попадна на катареца, а на чинията пред него. И като се затръшка, че иска да си поръча същото – щеше да побърка всички! Бременните й тяло и душа бяха пред плач. Сервитьорът се опита да й обясни, че това ястие е еди-какво си и е направено за собственика на заведението, пак някой „еди-кой си“, и че няма как да го приготвят за нея. За щастие, въпросният еди-кой си чу разговора, създаде няколкоминутен смут и моята колежка получи, каквото искаше. Човекът се доближи, пожела й лека бременност и си тръгна.

Доха, Катар

Друго, за което ме бяха предупреждавали – ръкостискането. Мнимият етикет гласи, че катарец не би подал ръка на жена. Ще използвам паразита „АМИ“ – случва се и да подаде. Едно от нещата, които научих тук, е че не бива да се обобщава. Не бива просто да се д о п у с к а. В различна ситуация, в зависимост от това кой стои насреща ти, може да се случи всичко – и най-очакваното, и най-неочакваното. Прави ми лошо впечатление, че някои хора много д о п у с к а т. Не са го видели, но допускат, че е така. Чували били. Това е несериозно. Старая се да си изграждам мнение за хората и тяхната култура чрез личния си опит и това много ми помага като начин на мислене. Препоръчвам го, между другото.

На моя близка например не й бяха помогнали да си смени гумата, на мен човек с бял диш-даш слезе и ми я смени за отрицателно време. Подобни случки с взаимопомощ са като експеримента с котката на Шрьодингер – докато не попаднеш в подобна ситуация, няма как да знаеш кой ще ти помогне и кой – не. Човекът има право да влезе в положението ти, има право и да не го направи – като навсякъде по света. Навсякъде по света.

Доха, Катар

Но това са, разбира се, е личното ми мнение, подкрепено от личния ми опит. Ако попитате други българи какво мислят за живота в Катар и за хората тук, със сигурност ще ви кажат нещо различно. Някои намират държавата за скучна, а други – за най-лесното място за живеене в света. Всеки един от нас вижда дребнотемията от ежедневието по различен начин, пречупва ги през своите светоусещане и ум. Така че, за Доха, както и за всяка друга столица, ще чуете от едни адска, а от други – шастлива развръзка. Пожелавам на всички да е щастлива.

За още истории от различни места по света, харесайте Urbex.bg във Facebook! А ако и вие имате какво да ни разкажете, пишете ни през страницата „Стани автор„!

Сподели

Още от На път

Малко преди да пуснем Urbex.bg, бях попаднала на поредица от снимки, правени из Северна България от Джеймс Краучмън. Сред тях имаше невероятни кадри – планински пейзажи, емоционални…

Необятни са красотите на малката ни родина. Необятни като Вселената, създала толкова много чудеса на едно място, но също така необятни и като човешката глупост,…

Безброй са историческите обекти в Източните Родопи, които заслужават вниманието на туристите, но един от тях привлича с особена сила. Величавата природа на това място…

Притиснати от обстоятелствата, вероятно пътувате основно през уикенда. Или се опитвате да реализирате програма “Максимум”, чиято цел е да ви отведе до всички интересни места…