от -

Малко преди да пуснем Urbex.bg, бях попаднала на поредица от снимки, правени из Северна България от Джеймс Краучмън. Сред тях имаше невероятни кадри – планински пейзажи, емоционални портрети, снимки на стари църкви и обезлюдени села… Може би това обяснява защо мигом реших, че искам да направя интервю с техния автор. Единствената налична информация бе, че фотографът е от Англия, но от няколко години живее в България. Вече беше ясно – едно от първите интервюта, публикувани в сайта, щеше да е с тази интересна личност!

Промяната в плана настъпи в първия ден от онлайн живота на Urbex.bg! Джеймс бе попаднал на статията ми “Защо напуснахме работа и заживяхме в Родопите” и сам се свърза с мен. Усещането бе невероятно!

Оказа се, че англичанинът планира да обиколи Родопите и да поснима. Като за последно… След това пътешествие му предстоеше да напусне пределите на страната и да заживее в Италия. Разбира се, с обещания да се върне все някога.

Връзката между Джеймс и България започва преди 5 години. Когато завършва образованието си, започва работа във Великобритания, но бързо разбира, че този свят не е неговият. След това се установява в Сицилия – място, което ще остане завинаги в сърцето му. Постепенно, но упорито, в него се загнездва усещането, че има нужда от малко почивка. От промяна, която да го изкара от зоната му на комфорт.

Negative0-21-19A(1)

Negative0-14-14A(1)

“Винаги съм искал да посетя и Турция, и страните от бивша Югославия. Ето защо избрах София за своя база – начална точка на моите пътешествия из Балканите, а и не само.”

По време на престоя си у нас преподава английски в Ботевград, Пирдоп и София. Междувременно обикаля… къде ли не! Специално за читателите на Urbex.bg Джеймс разказа за едно от своите пътувания – 120-километровата “разходка” из Северна България, превърнала се в приключение с неочаквани обрати, вълнуващи срещи и спомени за цял живот.

Negative0-22-22(1)

Negative0-30-30(1)

“Това пътешествие бе вдъхновено от мъж на име Патрик Лий Фермор. Той не е особено популярен извън Великобритания. Впрочем дори във Великобритания едва ли много хора са чували за него. Патрик Лий Фермор е прекарал почти целия си живот в Румъния и Гърция. Той е едновременно герой от войната, пътешественик и писател.

Малко след като навършил 20 години, през 1933 г., той решил да върви пеша от Холандия до Истанбул. Сам. Без почти никакви пари. Впоследствие пише три книги, посветени на пътешествието му – първите две станали изключително популярни, а третата – “The Broken Road” така и не била издадена. Тя бива отпечатана чак след смъртта му и е свързана с посещението му в България през 1934 г. В нея Патрик Лий Фермор разказва за своите преживявания в тази страна – как е прекосил Стара планина пеша, как е срещнал едно момиче в Пловдив, как е посетил Рилския манастир и т.н.

Прочетох тази книга през зимата – в края на 2013 и началото на 2014 година – и реших да направя нещо подобно. Важно е да отбележа, че въобще не съм такъв тип човек – винаги подхождам разумно и планирам всичко. Освен това изпитвам ужас от вероятността да се изгубя в планината! Но някак си почувствах, че взема ли тази книга с мен, нищо лошо няма да ми се случи.

Negative0-32-33(1)

Negative0-25-25(1)

Беше събота сутрин, когато купих карта на Западна Стара планина, няколко опаковки кашкавал, много кренвирши, ядки, чипс и вода и се качих на автобуса за Белоградчик, за да видя какво ме очаква.

От Белоградчик взех такси и казах на човека, че ще му дам 20 лева, ако тръгне на запад и ме закара до… където му кажа да спре! Усетих, че трябва да сляза в село Главановци. Небето беше кристално чисто и пред мен се беше открила невероятна гледка към Стара планина…

Когато пристигнах в селото, срещнах Аспарух, който ме покани в дома си и ми разказа истории от времето на Втората световна война.

Дядо Аспарух

Дядо Аспарух

Тогава той е бил едва на пет години, но до ден-днешен си спомня как самолетите, бомбардирали части от Румъния, пускали неизползваните бомби над Дунавската равнина, за да не им тежат на връщане. Твърди, че никога няма да забрави мощния звук от тези експлозии. На изпроводяк ми даде ябълки и сирене за моето пътешествие.

Negative0-16-16(1)

Negative0-06-06(1)

През следващите четири дни срещнах възрастни дами от различни села, които ми дадоха много компоти; цигани, работещи на полето, които ме упътиха; жена, която ми разказа митове и легенди за местните църкви; приятелски настроена двойка от Русе – мъжът и жената решиха да ме закарат до следващата ми цел, когато видяха, че аз буквално не мога повече да ходя. През цялото време книгата беше с мен и ме закриляше.

Вървях от Главановци до Копиловци. След това прекосих хълмовете и се озовах в сърцето на една буря. Опитвайки се да стигна до Чипровци, където прекарах нощта, станах вир-вода!

Negative0-22-20A(1)

Човек на полето близо до Чипровци

Човек на полето близо до Чипровци

На следващия ден вървях до Мартиново, след което минах през Язова планина – изключително труден преход, който ме отведе до село Превала. Следваше Долни Лом, през Средогрив и Фалковец – малко селце близо до Белоградчик, в което прекарах една нощ.

След като стигнах до Долни Лом, вървях до Боровица, после до Върбово, а след това – до селата Чупрене, Търговище, Протопопинци и обратно до Фалковец.

Negative0-24-24(1)

Negative0-34-35(1)

През последния ден вървях от Фалковец до Яньовец, минавайки през гъста гора, за да стигна до планината и до Белоградчик. Тогава се изгубих сериозно и в един момент се наложи да катеря почти отвесни скали, за да изкача билото. Всичко мина благополучно и в крайна сметка достигнах крайната си цел.

Несъмнено това пътуване е най-вълнуващото нещо, което се е случвало в моя живот!”

Negative0-06-4A(1)

След като осъществява тази обиколка, Джеймс открива за себе си, че обожава да бъде сам в планината. През следващите месеци посещава още много кътчета из България, но така и не стига до Родопите. Преди да отиде да живее отново в Италия обаче, той решава на всяка цена да прекара няколко дни в планината на Орфей.

Когато Джеймс се свърза с мен, се разбрахме да ни дойде на гости. Уговорката се променяше неколкократно, но когато дойде, едно беше сигурно (поне според него!) – ще остане за ден, максимум два. Нали знаете – той винаги има план!

Е, плановете съществуват, за да се променят, така че Джеймс беше в Ардино четири дни, а това напълно промени остатъка от плана му. Причината за неочаквания обрат бе броят на интересните места в региона. Новият ни приятел искаше да посети малки родопски селца, да се запознае с местни хора и да усети духа на тази част от България. Успяхме да организираме всичко още преди да дойде. А откакто си тръгна, не спира да повтаря колко му липсват Родопите!

Следващата седмица ще ви разкажа за нашето съвместно родопско приключение, по време на което Джеймс не спря да снима! Неговите прекрасни фотографии можете да видите от 20 до 25 юни 2016 г. в Център за култура и дебат “Червената къща” на адрес гр. София, ул. “Любен Каравелов” №15. Изложбата на Джеймс е част от десетото юбилейно издание на “Водна кула арт фест”.

Авторът на всички снимки в този материал е Джеймс Краучмън (James Crouchman).

Urbex.bg е във Facebook и Instagram!

Negative0-33-31A(1)

Negative0-01-01(1)

Сподели

Още от На път

Стръмната пътека оформяше остри завои, а вълнението ми нарастваше – знаех, че приближаваме Дяволския мост! Въпреки че гъстите клони на дърветата не ми позволяваха да…

Защо хората изпитват толкова болезнен дискомфорт да останат сами? Стотици пъти съм чувала оправданието “Няма с кого да отида там”, и то в разговори с…

Неуморната пътешественичка и естествоизпитателка Мария Ангелова, пребродила на шир и длъж нашата страна (и редица други), се отправи на изследователска мисия из кулинарните джунгли на…

Какво е Случайността? Движеща сила в живота ни, подреждаща низ от мигове, които определят нашата посока. Преди броени дни въпросната покровителка на Urbex.bg бе организирала…