от -

Познавам един англичанин, който снима с лентов фотоапарат и винаги има план. Или поне така си мисли… Планът му беше да ни дойде на гости в Родопите само за една вечер и да не дава интервюта. И не се осъществи! Миналата седмица ви разказах за необикновените приключения на Джеймс Краучмън в Стара планина с обещание да има продължение.

Накратко ще припомня: нашият гостенин е живял през последните пет години в България. През 2014 година се отправя на непривично за него пътешествие, което продължава пет дни и включва изминаване на 120 км в планинска местност, и то пеша. Тази авантюра го кара безвъзвратно да се влюби в българската природа и да търси още и още поводи да бъде близо до нея.

През март 2016 година Джеймс се премести да живее в Италия, а месец преди това осъществи мечтата си да посети Родопите преди да напусне България. Ето какви ги вършихме по време на нашето съвместно необикновено приключение в…

Ардино

Заедно посетихме джамията в Ардино, която ни впечатли с историята и интериора си. Из нея ни разведе председателят на джамийското настоятелство, Зеки Аптикадир. Разказа ни, че сградата е построена преди повече от 300 години, а свидетелство за това са надписите – на арабски и на турски – над входа ѝ, според които първата реставрация е извършена през 1790 година. При ремонт през 70-те години пък талантлив художник изрисува джамията отвътре с невероятно красиви изображения, запазени и до днес.

Джамията в Ардино

Джамията в Ардино

Пихме кафе на джезве в градското кафене с табладжии, в което настъпи пълна тишина, когато влязохме. Местните гледаха чужденеца с фотоапарата с нескрито подозрение. Впоследствие обаче им обяснихме каква е целта на снимките – Джеймс смята да направи материал за региона, който да бъде публикуван в “The Guardian” – и те с удоволствие позираха пред обектива на чужденеца.

Седнахме в задната стаичка, която бе пълна с грижливо подредени предмети от миналото –  колекция, достойна за експозиция в етнографски музей.

Кафенето в Ардино

Разбира се, нямаше как да не отидем до величествения Дяволски мост! Каменният исполин, надвиснал над река Арда, трябва да бъде посетен поне един път в живота. По-сгоден случай едва ли щеше да се открие пред нашия гостенин, затова включихме в програмата и този невероятен обект.

Дяволският мост над река Арда

Пътьом се отбихме през изоставеното село Дядовци. Това бе първото урбекс пътешествие на Джеймс и той остана очарован от меланхоличната атмосфера на разрушените и обезлюдени къщи.

Детайли от изоставените къщи в село Дядовци

Детайли от изоставените къщи в село Дядовци

Заведохме Джеймс да опита най-вкусната шкембе чорба в България, майсторски приготвена от собственика на крайпътното ресторантче на шосето Кърджали-Ардино Рущи Лютвиев.

За онези от вас, които все още неутешимо обикалят от шкембеджийница на шкембеджйиница в търсене на перфектния вкус: заведението се намира на разклона за село Гърбище и носи името на местността – “Далджа”. Лютите чушлета и препечените филийки са “на корем”, купичките с вълшебната чесново-оцетна отвара са препълнени и на всяка маса, а чорбата винаги е превъзходна. И люта, и гореща…

Рущи Лютвиев приготвя своята прословута шкембе чорба

Рущи Лютвиев приготвя своята прословута шкембе чорба

Долно Прахово

По препоръка на Зеки от Ардино отидохме до джамията в Долно Прахово, където още в началото на XV век е било построено медресе – място, на което са се обучавали бъдещите духовници. Джамията е била изгорена по време на Балканската война, но легендите разказват, че хората, опитали се да разрушат комплекса, скоро след това били застигнати от своята смърт.

Сградата била вдигната наново, а единствената промяна оттогава е ламперията на основните колони – всички други елементи от интериора са на над 100 години!

Джамията в Долно Прахово

Джамията в Долно Прахово

Уредникът на джамията в Долно Прахово с гордост ни я показа, а след това ни покани да пием чай и сподели с нас някои изключително любопитни факти от историята ѝ.

Башево

Стигнахме и до любимото ми село Башево. Наш приятел от Ардино ни беше казал да потърсим магазинера Ахмет, който да ни заведе при баща си, дядо Сали – енергичен и лъчезарен възрастен човек, който е и интересен събеседник. Тъй като Джеймс ни беше на гости през февруари, времето бе отвратително. Паркирахме на мегдана, където, загърнат в палтото си, стоеше един-единствен човек.

Дядо Сали от село Башево

– Добър ден! Дали това е магазинът на Ахмет? Бихме искали да говорим с него.

– Защо ви е? – попита малко скептично човекът.

– Всъщност търсим баща му – Сали. Един приятел от Ардино ни праща – момчето с нас е от Англия и иска да си поприказва с някой местен.

– Аз съм Сали!

Когато разбра, че сме дошли специално заради него, дядото се преобрази. Както беше тръгнал нанякъде, унил и замислен, забрави за всичко и ни покани у дома. Там ни направи най-ароматното кафе, което съм пила някога – като най-младата от там присъстващите, получих чашката си последна! – и ни разказва невероятни истории от младостта си цял следобед.

Дядо Сали е на 89 години. Шегува се с превратностите на живота, изглежда мъдър и спокоен човек. Показа ни двора си, от който се разкрива чудна гледка. Двор, който бе в основата на поредното съвпадение – по време на предишно посещение в селцето, съм снимала тъкмо този двор, който още тогава ме беше впечатлил с площта и разположението си…

Закарахме дядо Сали до Горно Прахово, накъдето беше тръгнал, за да вземе пенсията си. А когато банкнотите се оказаха в джоба му, с блясък в очите каза: “Карай към Пампорово, вече имаме пари!”.

В село Башево срещнахме още няколко човека – все гостоприемни, приказливи и приятелски настроени. Точно както в…

Любино

В статията Да се влюбиш в закътаното село Любино съм събрала всички вълнуващи моменти от пътешествието ни дотам. Заедно с Джеймс посетихме изоставеното училище “Юрий Гагарин”; построената през 1844 г., но вече запустяла джамия; кабинета на кмета Съдкъ Ахмед, в който си побъбрихме дълго-дълго с него; част от къщите в Любино и дома на Мелани и Лий – англичаните, избрали спокойния живот на село…

Кметът на село Любино

Кметът на село Любино

Впрочем срещата между Джеймс и Мели беше много емоционална – представете си, двама души от Великобритания се срещат на края на Вселената! Денят беше приказен, а на връщане минахме и през…

Меката на домашните вкусотии в Родопите

След пет години, прекарани в България, Джеймс перфектно знаеше какво да си поръча: “три кюфтета с гарнитура пържени картофи и една бира” бе произнесено без следа от акцент.

Нашият гостенин си тръгна – и от Ардино, и от България – но не спира да повтаря колко много му липсват Родопите! Може да видите неговите прекрасни снимки от съвместното ни приключение от 20 до 25 юни 2016 г. в Център за култура и дебат “Червената къща” на адрес гр. София, ул. “Любен Каравелов” №15. Изложбата на Джеймс е част от десетото юбилейно издание на “Водна кула арт фест”.

Авторът на всички снимки в този материал е Джеймс Краучмън (James Crouchman).

Urbex.bg е във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от На път

Пристигнах в Доха през август 2014. В момента на излизане от самолета казах на моята приятелка, с която пътувахме заедно: „Давай да изчезваме по-бързо, защото…

Стръмната пътека оформяше остри завои, а вълнението ми нарастваше – знаех, че приближаваме Дяволския мост! Въпреки че гъстите клони на дърветата не ми позволяваха да…

Влечението ни към Родопите е неудържимо и тъкмо тази част от България познаваме най-добре от всички. В него има безброй възможности за туризъм и дори…

Откакто напуснахме работа и заживяхме в Родопите, вдъхновението ни придружава непрекъснато. Имаме толкова много идеи! Знаем, че няма как да променим света. Но нищо не…