от -

Мислите ли, че нашето решение да напуснем София, за да заживеем в Родопите, граничи с лудостта? Или може би вече знаете, че спокойствието и близостта на природата ни дават сили и ни мотивират да продължаваме и в най-трудните моменти. Тъкмо благодарение на това решение имаме време да посещаваме уникални кътчета из България и да се срещаме с невероятни хора, за които с радост ви разказваме в Urbex.bg.

Друг пример не просто за сериозна крачка в нова посока, а за огромен житейски скок, е постъпката на Мелани Кобън и Лий Маундър от Великобритания. Те зарязват лъскавото си, изпълнено с удобства и убийствен стрес, ежедневие и се настаняват в едно от най-закътаните български селца, които някога сме посещавали. Но нека първо ви въведем в обстановката…

Село Любино се намира в Родопите, в непосредствена близост до село Латинка, което пък се вижда от Дяволския мост край Ардино. За да стигнем от Ардино до Любино обаче, трябваше да предприемем едно дълго и наситено с адреналин пътешествие с автомобил. Километрите са 45, а времетраенето – около час и половина!

Ако и вие искате да посетите това откъснато от света населено място, трябва първо да стигнете – през Кърджали или Смолян – до село Боровица и язовир Кърджали. Там може да се подкрепите в Меката на домашните вкусотии и да продължите по виещия се като писта за бобслей път.

Гледка от пътя за язовир Кърджали

Гледка от пътя за язовир Кърджали

Гледката е уникална, но ако шофьорският късмет се е паднал на вас, по-добре я игнорирайте. Пътят на места е еднолентов, като от едната страна има пропаст, а от другата – стръмен планински склон, който в дъждовно време честичко се свлича върху настилката. По някое време, след като пресече река Арда по тесен мост без парапет или мантинела, шосето става кално и каменисто. Асфалтът се появява отново, появява се и още едно импровизирано мостче – този път над поточе, вливащо се в реката. Впрочем тъкмо на това място се намира Хладилната пещера, за която вече ви разказахме в “4 от най-безмислените туристически дестинации в България”. Както може би се досещате от заглавието, бихме ви препоръчали хладнокръвно да я подминете.

Още 2 километра и сте в Любино! В селото няма улици, така че ще ви се наложи да оставите колата си… някъде. Според данни от 2015 година неговите жители са 56. Освен англичаните, за които ще ви разкажем след малко, къщи в селото са си купили още няколко семейства от Холандия, Португалия и Великобритания.

След като достигнахме по описания начин до крайната точка на пътешествието си, бяхме запленени от гледката, с която природата ни се отплати за трудното достигане. От село Любино се виждат някои от най-впечатляващите забележителности в околността – скалистият и величествен връх Бездивен, средновековната крепост Кривус, един от най-живописните меандри на река Арда, както и селата Башево и Горно Прахово, полегнали на склоновете от другата страна на реката.

Срещнахме един възрастен човек, който с охота си побъбри с нас. Сподели, че вече е пенсионер и се радва на старините си в компанията на сина и жена си. Когато се наложи да ходят до града, използват яркочервената Лада, паркирана в двора. Дядото ни разказа, че доскоро не е имало асфалтов път до селото. Спомни си как още като съвсем малък е изминавал десетки километри пеша или с катър, за да достигне до някое друго населено място… 

Първият човек, когото срещнахме в село Любино

Първият човек, когото срещнахме в село Любино…

...и част от неговия имот

…част от неговия двор…

Комин на къща в Любино

…и мераклийското коминче на къщата му!

Неусетно се заприказвахме за обезлюдяването на селата в региона – тъжна тенденция, превзела цяла България. За младите няма работа, затова отиват в големите градове или направо в чужбина. Възрастните хора пък предпочитат да останат в домовете си, вместо тепърва да се адаптират към градската джунгла.

Дядото ни заведе до изоставеното училище, разположено близо до къщата му…

Училището в Любино е изоставено, а в двора му отдавна не играят деца...

Училището в Любино е изоставено, а в двора му отдавна не играят деца…

Училището в Любино е изоставено, а в двора му отдавна не играят деца...

Училището в Любино е изоставено, а в двора му отдавна не играят деца...

…и ни упъти към джамията, строена през 1844 година и разположена във високата част на селото. До нея се стига по тясна пътечка, а самото здание отдавна не се използва по предназначение.

Джамията в село Любино

Пред джамията има руини, които са били част от медресето в Любино – място, на което са се обучавали ходжи и имами. Впоследствие там е имало духовно училище, светско българско училище и читалище, но обезлюдяването на селото е довело до необратимата разруха на постройките.

Останките от медресето, погледнати от минарето

Останките от медресето, погледнати от минарето

Джамията в село Любино

По тясно вито стълбище се изкачихме на върха на минарето на джамията, откъдето се открива гледка към сгушените една в друга къщурки на селото.

Гледка от минарето в село Любино

Оттам успяхме да видим и как една кола идва по черния път, право към нас. Оказа се, че това е кметът на селото Съдкъ Ахмет, който ни посрещна радушно и ни разказа за проблемите и историята на селото.

Съдкъ Ахмет, кмет на село Любино

Съдкъ Ахмет, кмет на село Любино

След като си поприказвахме, ни покани в кметството и ни направи най-ароматното кафе на джезве, което сме пили някога! После ни разходи из Любино…

Преминавайки по тесни пътечки от двор в двор, срещнахме още двама от жителите на селото – мъж и жена на средна възраст, които са предпочели да останат в просторната си къща, да гледат животни и да се грижат за градинката си, вместо да се заточат доброволно в някой апартамент.

Жител на село Любино

Мъжът сподели, че работят здраво, но се оправят и от нищо не могат да се оплачат. Показа ни и своя верен приятел господин Москвич, винаги готов да покори лъкатушещото шосе, за да ги закара до най-близкия магазин, находящ се на около половин час път.

Къща в село Любино

Кметът разбра, че отскоро живеем в Ардино и ни предложи да се срещнем с Мели и Лий – двойка от Англия с история, подобна на нашата. Но как от развитата европейска държава двамата са се озовали в китното родопско селце?

През 2003 година англичаните решили, че би било чудесно да си имат вила, в която да прекарват своите почивни дни. Тъй като във Великобритания имотите са много скъпи, се насочили към Балканите. Колебаели се между Румъния и България.

“Модерният начин на живот често е лишен от тишина и спокойствие – два фактора, без които човешкото съзнание неминуемо става жертва на непреодолим стрес. В западния свят дори желанието за практикуване на хоби в свободното време води до стрес. Колкото повече преследваш любимата си дейност, толкова повече се афектираш, когато осъзнаеш, че всъщност нямаш време за нея. Модерният живот изисква непрекъсната заетост, той е стресиращ и изтощаващ” – споделят те.

Посетили България през февруари 2006 година. Обикаляли няколко дни, били на оглед в различни имоти, но нищо не си харесали… Няколко часа преди да се отправят към София, за да се качат на самолета, те посетили Любино и… се влюбили!

“Разбрах, че трябва да живеем тук!”, разказва Мeли с усмивка.

Мелани Кобън от село Любино

Мелани Кобън от село Любино

През 2008 година ремонтът на къщата бил завършен, но те все още обитавали безпощадния корпоративен свят. Малко по-късно обаче се престрашили и ето ги в труднодостъпното планинско селце. Спокойни, щастливи и заредени с неизчерпаема енергия!

“Планинският живот в Любино сякаш се съхранява в капсула на времето. Рядко може да се срещне толкова качествено ежедневие в модерния свят”

Заварихме Мели в градината, която е направена с много мерак. Тя прекарва голяма част от времето си в нея, защото отглежда картофи, лук, спанак, домати, тикви и какво ли още не! В двора има кокошки и зайци, куче и коте… Два пъти месечно с Лий ходят до Кърджали, за да се запасят с продукти, които не могат да произведат, като паста за зъби и шампоан. През останалото време Мелани предпочита да се наслаждава на спокойствието в Любино, да почиства горските пътеки от падналите дървета, да поставя маркировка на нови маршрути и да помага на съселяните си, с каквото може.

Лий, от своя страна, работи много през интернет. Когато не е на компютъра си, обича да играе голф на импровизирано игрище в близкото село Долна Сполука или да репетира със своята група в Кърджали – наскоро е станал част от нея в качеството си на барабанист.

Мели от село Любино в своята градина

Тъй като животът на края на света крие някои опасности, те са оборудвали къщата със системи за ток и вода, които им гарантират, че няма да изпаднат в бедствено положение, дори природата да изпадне в лошо настроение. Имат и запаси от храна – ей така, за всеки случай!

Дъждовната вода се събира в резервоари и се използва за поливане през лятото. Водата за къпане пък идва от планински извор и преминава през специална помпа. Дори да спре токът, имат генератор. Интернетът е сателитен, а обхватът на мобилните телефони е перфектен, благодарение на разположената на отсрещния хълм антена.

Къща за гости "Мелания" в село Любино

Къща за гости „Мелания“ в село Любино

Двамата се опитват да развият туризма в село Любино. Част от къщата се дава под наем през лятото, а гостите биха могли да се насладят както на спокойствието и добрата храна, така и на възможността да почиват активно. Чрез уебсайта на къща за гости “Мелания” Мели и Лий искат не просто да привлекат туристи в къщата, а да популяризират селото, региона и живота близо до природата. Разказват увлекателно за хората и местата в тази част на Родопите. Дават съвети, упътвания и допълнителна информация на своите посетители.

Гледка от двора на "Мелания"

Гледка от двора на „Мелания“

“Мелания” за нас е много повече от заслужена почивка. Това е начин на живот, който поставя под въпрос нуждата от идеалите на Запада и ни предоставя усещане за удовлетворение и лични постижения, които просто не може да бъдат купени с пари. Селският живот в Любино е един и същ от векове и е в хармония със сезоните. Хората, които обитават планинските селца, съзнателно са избрали този начин на живот.”

Мелани от село Любино

Мели е поставила лесно разпознаваеми знаци на най-приятните пътеки в региона, за да може посетителите на “Мелания” да се ориентират по-лесно. Освен това, разположението на къщата дава възможност за най-различни екстремни преживявания като планинско колоездене, каране на каяк и няколкочасови преходи. За любителите на мързелуването пък са подходящи близкият плаж на брега на Арда и панорамната тераса в двора на къщата…

Панорамната тераса в къща за гости "Мелания". село Любино

Посетете Любино на всяка цена! Кметът сигурно сам ще дойде при вас, но не пропускайте възможността да поговорите и с останалите жители на селцето. Поспрете, огледайте се, вдишайте дълбоко. И се замислете: дали не ви е време за промяна? Защото, както Мели казва…

“Животът в планината е прекрасен!”

За още истории като тази последвайте Urbex.bg във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от На път

Когато бил малък, главният герой на този материал развил интерес към историята и изкуствата, затова в тийнейджърските му години настъпило съвсем естествено последствие от този…

Стръмната пътека оформяше остри завои, а вълнението ми нарастваше – знаех, че приближаваме Дяволския мост! Въпреки че гъстите клони на дърветата не ми позволяваха да…

Железопътната линия между гарите Септември и Добринище е едно от големите достижения на българската инженерна мисъл и символ на упоритост и трудолюбие. Обожавано и  мразено…

Защо хората изпитват толкова болезнен дискомфорт да останат сами? Стотици пъти съм чувала оправданието “Няма с кого да отида там”, и то в разговори с…