от -

Дъжд, влага и мъгли – едва ли има по-неподходящ момент за посещение на величествения връх Шеста крепост и средновековната твърдина Моняк. Забележителностите гордо надвисват на 586 м над град Кърджали и водите на язовир “Студен кладенец”, а гледката, откриваща се оттам, е една от най-добрите в околността. Когато не вали…

В природата обаче, както знаем, лошо време няма, има само неподходяща екипировка. Затова и кой с дъждобран, кой само по полар, се осмелихме да поемем по пътя нагоре!

С колата достигнахме до отстоящото на около 11 км от Кърджали село Широко поле и според информацията, с коята разполагахме, завихме надясно на първото възможно кръстовище (завоят е Y-образен и е малко объркващ, но това наистина е първата възможна опция за десен завой, така че няма как да сгрешите), след което продължихме по разбит, но лесно проходим път, докато достигнахме до горска поляна с чешма и малка постройка. Там завихме наляво и карахме до първата дървена табелка, сочеща към крепостта, където и паркирахме машината.

Следващата част от маршрута е само за крака!

Крепостта Моняк

Дъждовен тест на новите обувки.

До първите руини на отбранителното съоръжение вървяхме около 40 минути по удобна пътека, а дъждът спря, едва когато се намирахме на 100-тина метра от тях. И тогава Природата реши да ни изнесе един от най-невероятните спектакли, които някога съм виждал! Въздушните маси се движеха все по-бързо и образувалите се от дъжда мъгли потекоха като истински реки от околните била. Около нас се виждаха само стърчащи от урвите отделни остри зъбери, които в този момент заприличваха на приказни летящи острови, обградени от бялото облачно море…

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Потъмнелите от влагата клони на олиселите дървета изпъкваха предзимно на белия фон, опънат равномерно зад тях. Не се дочуваше никакъв звук. Всичко бе притихнало сред сивкавата омая, през която бавно крачехме…

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Така достигнахме Моняк или Мнеакос – средновековната твърдина, в която се смята, че е коронясан последният император на Латинската империя – Анри Фландърски – брат на безславно погиналия край Търновград Балдуин I. Това се е случило в далечната 1206 г.

Крепостта Моняк

Изключително стръмната и отвесна местност прави фортификационното съоръжение едно от най-добре защитените в областта Ахрида през Средновековието и не е чудно, че е единственото, което нашият цар Михаил II Асен не успява да отвоюва по време на похода му през 1254 г. Удачно разположено на непревземаемия връх, то е служило за защита на прохода Железни врата и е осигурявало убежище на местното население по време на неприятелски атаки, каквито тогава е имало предостатъчно.

Крепостта Моняк

Иначе днес от крепостта не е останало много, но пък за мащабите ѝ може да се съди по многобройните останки от стени, водохранилища и основи на сгради, разпилени по целия връх на площ от около 50 декара.

Крепостта Моняк

И ето че мъглите, придаващи призрачни очертания на руините, най-сетне започнаха да се разсейват, а ние продължихме към самия връх. Сред появилите се междуоблачни пролуки надничаха водите на попресъхналия “Студен кладенец” и очертанията на Кърджали, обградени от стърчащи в бялото нищо планински хребети.

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Когато достигнахме най-високата точка, успяхме да различим и срещуположното на върха родопско село Лисиците и единствената му връзка със света – най-дългият въжен мост на Балканите (поне така се твърди). Последния го познахме по отражението във водата, тъй като само това се виждаше.

Крепостта Моняк

Връх Шеста крепост, висок 586 м, останките от неизвестно метално съоръжение и подаващото се в далечината скалисто плато Юмрук кая, където също има старинна крепост.

Крепостта Моняк

260-метровият въжен мост е единствената връзка със света за село Лисиците, до което няма автомобилен път.

От другата страна пък се разкри гледка към все още забуленото в мъгли село Широко поле – нашата отправна точка. Покривите на около 100-тината къщи едва едва се подаваха между развлачените памучни дири на кондензиралите водни пари…

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Но ето че изгря слънце. Отделни негови лъчи запробиваха гъстата облачност и всичко се озари от вълшебно сияние, породено от отразяването на светлината в бялата памучна пелена. А цветове на зрялата есен бяха навсякъде около нас. Магията на Родопите в пълната ѝ мощ!

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Стана време да си тръгваме. Обратният ни път обаче беше огряван от небесното светило и, макар позимокрени,  успяхме да се насладим и на нежното лице на тукашната природа. Няколко сезона за един ден рядко могат да се видят, а изводът е – не се страхувайте от дъжда!

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

Крепостта Моняк

 Още виртуални пътешествия ви очакват в нашите Facebook и Instagram!

Сподели

Още от На път

Стръмната пътека оформяше остри завои, а вълнението ми нарастваше – знаех, че приближаваме Дяволския мост! Въпреки че гъстите клони на дърветата не ми позволяваха да…

Сигурно сте чували какво ли не за съвременните тийнейджъри. Че са мързеливи. Глупави. Обсебени от смартфоните си. Ние ненавиждаме обобщенията и се опитваме да ги…

Мислите ли, че нашето решение да напуснем София, за да заживеем в Родопите, граничи с лудостта? Или може би вече знаете, че спокойствието и близостта…

Имало едно време едно място, на което въпросът “Какво има за хапване?” получавал изчерпателен отговор вместо мръщене и мрачно носене на мазно меню: “Току-що обелени…