от -

Неведоми са туристическите пътеки и човек не знае нито къде ще го отведат, нито с кого ще го срещнат. Защото из тях, редом с обичайния айларипи тип планинари, бродят (или не) едни прелюбопитни индивиди, чиито навици все по-често привличат интереса на зоолози и гладни мечки. Тяхното поведение сред природата е скандално или напълно отсъстващо, но и в двата случая за него се говори дълго. Ето защо доцент Броди Бродев от Безалкохолната академия на науките се е заел с нелеката задача да ги класифицира и прошнурова, като е извел 5 открояващи се типажа.

Това са, както следва:

 

Автокентаврите

4-2

Тези същества не са обикновени – те са липсващото звено между човек и машина и поради това са много специални. От кръста нагоре те са хора, а от кръста надолу – коли. Това означава, че обикновено могат да бъдат срещнати на места, до които има лесен достъп с МПС, но бъдете сигурни, че и да няма, ако са решили да стигнат донякъде с превозното си средство, те ще успеят!

Появата им в гората, край реката или на плажа, представлява нещо средно между десанта в Нормандия и вертолетната атака от “Апокалипсис сега”. В общи линии окупирането на вражеската поляна се извършва с прийомите на блицкрига. Първо се пуска психеделичната музика, чиято цел е още отдалеч да възвести пристигането на хвърковатата чета (с тази разлика, че за целта вместо “Валкириите” на Вагнер се използват гюбеците на Азис). После се търси начин да се достигне максимално близо до набелязаната цел без да се използват крака (защото това носи наказателни точки). Следва същинското дебаркиране. Вратите и капаците на колата се отварят и оттам наред с пехотинците се изсипват всевъзможни одеала, шезлонги, чадъри и други видове бойна техника. Всичко това се разполага едва на няколко сантиметра от машината, за да се осигури кръговата ѝ отбрана и да се сведе до минимум употребата на омразните долни крайници (заради наказателните точки). Накрая се палят сигнални огньове и всичко буквално става на кайма, а после и на кюфтета…

Месеци по-късно бойното поле още носи тежки спомени от разигралата се кървава битка. В тревата се търкалят осколки от пластмасови бирени бутилки и останки от геройски загинали обелки от краставици и динени кори. От близките храсти, маркирани с издайнически хартиени флагчета, вятърът донася дискретния аромат на постперисталтични гориво-смазочни материали. Никак не е странно, че от такава пасторална картинка на човек му се иска с пълно гърло да изкрещи: “Обичам миризмата на напалм рано сутрин!“

 

Отърваните

Странни планинари

Макар като типаж тези хора да са често срещани по туристическите пътеки, в индивидуален план всеки един от тях е изключение за планинската фауна. Наличието им сред природата е инцидентно и се дължи на мимолетното желание поне веднъж и те да видят “тез изира дету сички ходят”, като това е първото им подобно илизане от години/въобще.

Придвижването на подобна компания се забелязва от километри, тъй като всички те изповядват философията “Какво си се развикал? Да не си в гората!” И понеже са точно в гората, гласните им струни издават такива звуци сякаш басиста на Cannibal Corpse се упражнява върху тях (не, че някога са чували за тази група), а поведението им е на разбеснели се опълченци, яростно щурмуващи някой турски отряд. При разминаване, на общоприетото планинарско “Добър ден!” отвръщат с пренебрежителни погледи, така щото кои сме ние, че да говорим с тях, и недоумяващи задгръбни възклицания “К’во искат тез, бе!?”

Друга характерна черта на отърваните е техният аутлукинг. По-съобразителните от тях още от вечерта са си приготвили спретнати анцузи и маратонки, а тези късметлии, които имат роднини военни, са заметнали и по някоя мешка. Като цяло обаче болшинството представители на тази видна категория усилено бъркат Витоша с “Витошка” и неволно превръщат туристическите пътеки в модно дефиле на популярни брандове с остри токчета и още по-остри дънки.

 

СПА планинарите

Странни планинари

Този тип хора цяла година се готвят за лятната отпуска, която ще прекарат в опит да преминат Ком-Емине със семейството си. Купили са си щеки за преход, мачетето на Беър Грилс и редовно “правят фитнес”, за да са във форма за предизвикателството. Междувременно са се постарали всичките им познати да разберат за смелото им начинание и са ги накарали да завиждат на неуморимия им приключенски дух. Когато обаче заветният ден наближи, детето се разболява от мистериозна настинка, Анито се е контузила на курс по йога (?!) или просто “излезе много работа в офиса”. Тогава в употреба се пуска заканата, че “догодина задължително ще го направим”, а въпросните лица се отправят на спокойна почивка в някой гръцки СПА курорт, докато историята отшуми.

През зимата пък тези типажи заявяват на всеослушание, че ще ходят на планина да покарат ски и да релаксират на чист въздух. Дори заформят стабилна група от съмишленици, които също като тях обичат активния начин на живот и екстремните спортове. Избрали са и мястото на което ще отидат – Френските Алпи – там цените са същите като на Банско, но условията са къде къде по-добри!

И пак когато идва време за тръгване, историята се повтаря. Само че този път не детето, а половината компания се разболява, щото сега има един вирус… За щастие неколцината оцелели от чумната епидемия не се отказват и тръгват. Но към Боровец. Понеже намаления състав на групичката е повлиял на средствата за гориво и “няма смисъл да се набутваме с толкова много кинти и да се сцепим от пътуване като си имаме същите условия тук”. След първото пробно каране обаче всички получават нечувана мускулна треска и прекарват оставащите дни в сериозни зимни преходи между СПА зоната и ресторанта на хотела, без да излизат навън.

 

Псевдотуристите

Странни планинари

Те носят туристически обувки навсякъде, имат ключодържател-карабинер (и не се страхуват да го използват) и са изгледали всички епизоди на “Ultimate Survival”. В природата обаче рядко се срещат. Псевдотуристите обичат идеята за скитане сред безкрайните открити пространства и изкачване на високи върхове, но не им се занимава и ако не броим няколкото опита да стигнат до Черни връх (повечето завършили в ресторанта на “Алеко”) и едно случайно запиване на хижа “Безбог”, те нямат голям опит с тези неща.

Предпочитат приятните раздумки “на градинка”, където в контролирана обстановка също могат да съзерцават тревичките и дръвчетата. Псевдотуристите винаги се радват, когато в компанията се появят непознати лица, защото им е писнало да слушат новите и нови разкази на “бродещите” им приятели и най-сетне има на кого отново да разкажат историята за “оня път като тръгнахме с Весо към Черни…”

Псевдотуристите обаче имат едно много важно умение, което ги отличава от останалите. Негубейки времето си да се провират през камънаци и смрики, със завидно постоянство, те попиват всяка новопоявила се информация за последния модел “мембрана” или раница. Познават техните характеристики като седем от петте си пръста и винаги могат да ви дадат информиран съвет какво да изберете, а то почти никога не е онова, което вие сте си харесали!

„Харе Кришна“

Странни планинари

Ще познаете тази особено извисена порода хора по босите им нозе. Те са боси, защото по този начин осъществяват сакралната енергийна връзка човек-природа, а и защото за придвижване, също като автокентаврите, не използват краката си, ами летящо килимче, левитация или други трансцедентални методи.

Те не ядат месо и обикновено са заклети вегани или слънцеядци. По тази причина любимата им храна са слънчеви лъчи, поръсени с хималайска сол, добита чрез кристализацията на урина от Далай Лама. Жаждата си пък утоляват само със специални бутилки от програмирано стъкло, които превръщат водата в добродушна ядрена енергия. По-закоравелите представители на този вид знаят как да извършат молебен против кемитрейлс, като черпят познанието за това директно през свързаните им с Вселенския Разум фонтанели, а чрез древен будиски ритуал пък могат да ви отърват от прикачения в тила енерго-информационен паразит, препрограмирайки чакрите ви.

Както вече споменахме, краката им не са от най-използваните органи, затова и в природата се срещат най-вече в поза “лотус” покрай тракийски светилища по Еньовден или на прогресивни арт фестове, където посредством щадящо общуване разговарят за любимите медитационни практики на Учителя Свами Свами Брахмапутра, докато с ръцете си “случват” еко чорапи от шишарки и щавена козина от листни въшки.

Последвайте ни във Facebook и Instagram за още важни открития на Безалкохолната академия на науките!

Сподели

Още от Място за пушене

Контрастите в природата и човешкото битие са едно от най-силните изразни средства, подчертаващи пъстротата и многообразието на планетата ни. Около нас съществуват толкова много варианти…

В тазседмичното издание на рубриката ни „Напуснахме големия град“  ще ви срещнем с един човек, който не просто се е отказал от удобствата на градската…

Бързаме да споделим с вас тазседмичния разказ, част от рубриката ни „Напуснахме големия град“! Бързаме, защото това не е просто разказ. Това е житейско пътешествие,…

Продължаваме с нашата неделна рубрика, в която публикуваме личните истории на наши читатели. Лични истории, които ни дават сили да продължаваме – та нали преди по-малко…