от -

Тази седмица в рубриката „Напуснахме големия град“ ще ви срещнем с Мариана Дончева. След като събира сили да излезе от Матрицата, тя продължава да търси себе си. Открива своето дългоочаквано щастие на село, близо до природата. И с радост говори за сбъдването на мечтите си…

Желанието ми да заживея в хармония с природата се прояви и избистри след една книга. Аз съм много четящ човек и явно Вселената беше избрала този начин да ми подскаже решението на постепенно растящото неудовлетворение в мен. От емоционалните ми връзки, от работата, която от най-любимо занимание лека-полека започна се превръща в стрес и рутина. От цялостнотото житейско стечение на обстоятелствата, оставило ме без свой дом. От растящата липса на… Нещо, което и пътуванията по света не запълваха.

Сигурно познавате усещането, когато изведнъж светът сякаш се намества и всички взаимовръзки между хората и нещата стават прозрачно ясни. Идеята, че всеки може да създаде Пространство на Любов за себе си и децата си в синхрон с природните закони ме завладя с простотата и всеобхватността си. Живот извън обсега на електромагнитния, индустриален и информационен смог. Живот в пряк досег с умната, самообновяваща се материя на Природата. Смяна на приоритетите, излизане от Матрицата. Ново Съзнание… Общуване с живата материя на многоизмерни нива.. Картината се разгръщаше в главата ми без предел на възможностите за развитие.

Но в онзи момент – без дом, със заплата, която трудно покриваше дори наема, без партнъор и с двете ми порастващи деца, за които трудно отделях време, изглеждаще налудничаво да мисля за къща сред природата, за моя градина, за живот извън системата. Но мечтата е такова нещо… завладява те и – ако не ѝ се противопоставяш непрекъснато с “ама , “но , “не може “, “дали “ – си намира пътеките за реализация. Вътре в себе си вече знаех, че това е моят път и се отворих за цялата помощ, която Вселената може да ми даде.

Първо се появи Той. Като от никъде. Виртуалните срещи станаха реални въпреки невъзможните разстояния и несъвместимите професии. “Намерих нашето място“ ми написа в един SMS, а бяхме на хиляди километри разпилени из Европа. Срещата с “нашето място” за мен беше разтърсваща. Тръпки по цялото тяло, напиращи сълзи от възторга пред неповторимата магия на Тоскана.

10389536_10208935251482220_5433701840542014459_n

И заживяхме като Тарзан и Джейни насред къра. Стар джип беше превозното ни средство в необятното имение на римски архитект. Дива, неопитомена природа, трудна земя и старинна романтична къща. Бяхме напуснали предишните си стабилни професии и позиции, бяхме обявени от мнозина за луди заради това и бяхме почнали от нулата на другия край на Европа. Заедно. Беше сбъдната мечта.

Научихме се да живеем с ритъма на природата. Ставахме по изгрев, прибирахме се по залез. Нищо не се опираше на умелите ръце на моето момче.

1010704_10208935201520971_2313325333890864572_n-horz-vert

Аз се учех на ход на почти всичко нужно да се оцелее, като начало, на такова място. Никога няма да забравя усещането за пълнота и завършеност от това време. Дивото пространство лека-полека ни приемаше и опознаваше, както и ние него. Любовта беше взаимна и се усещаше във всичко, което правим. Разцъфтяха градини, започнахме да отглеждаме храната си, къщата добиваше различна форма. Заобиколиха ни обичливи животинки. Навестяваха ни и дивите обитатели на околните гори. Дори започнах да приемам за обичайни срещите със змиите наоколо…

Междувременно изпълнявахме и проекта на собственика за изграждане на база за селски туризъм. Направихме го и някак естествено поехме управлението след това. Не знам точно кога в тази идилия се появи пукнатината. Може би с превръщането на “нашето място “ в проспериращо бизнес начинание…. Просто си дадохме сметка, че тук няма да можем да изградим наистина лично Пространство на Любов. Дадохме си сметка, че е нужно да сме собственици на нашето място.

Така, след около година търсене с доста критерии, попаднахме на къщата в Пъстрово в Сърнена гора. Никой от нас нямаше корен наблизо, но розовата къща на баира неустоимо ни повика. Събрахме си спомените от 10-годишната ни взаимна любов с Тоскана и тръгнахме към първата зима в бъдещия си дом.

12496497_10208935196520846_3951300767933628235_o-tile

Селцето ни е почти обезлюдено. Постоянно живеещите са около 40 човека. Заобиколено е с розови и лавандулови полета, орехови и черешови градини, диви круши, дренки и шипки… Нашата къща е на хълм, в края на селото. Над нас се простират акациеви и борови горички. Пред нас е на длан цялото селце и долината. Втурнахме се като невидели работа да редим дома си и пространството край него. Години мечти, планове и сдържана енергия се отприщиха.

Село Пъстрово

Четири месеца по-късно имахме сондаж и нов водопровод, вода за двете бани и пералнята, все още малко синеоко куче, две котанки, градина с постоянни пермакултурни лехи, 30 овошки и къща на вили и могили… И нямахме стотинка повече от спестените ни парички. Работа се намери на 2 км от нас в местната розоварна. Усвоихме нови професии. Вече знаехме, че можем да се справим с всичко, когато сме заедно и здрави. И пак заживяхме с природните ритми, с кахърите дали ще имат розите достатъчно цвят, каква ще е реколтата на лавандулата, сеитба, жътва, изгреви, залези…

Реколта

Нашата градина се отблагодари с прекрасна реколта още първата година след изграждането ѝ, а през тази втора година я разширяваме с нов експеримент – отглеждане на зеленчуци в бали слама. Гледаха ни с недоверие в селото – как така без да орем и копаем ще чакаме реколта?! После взеха да ни обикалят да видят отблизо “как”.

Къща в село Пъстрово

Има още работа за цял Китай, но започнахме да се учим да забавяме темпото и да се наслаждаваме на процеса. Днес, след година и половина, си имаме уютна кухня и удобни стаи. Навес за бъдещата ми “вещерска лаборатория ”. Цветя. Асма. Голяма маса за приятели. Най-голямата сцена за залези! Имаме си и второ куче. И прекрасен котарак към котанките. Билките растат изобилно около нас, ароматите се следват един от друг по-опияняващи – акации, рози, лавандула – сладката миризма на цъфтящия кантарион. Изобилие във всичките му естествени форми…

10572265_10208935195400818_1744266842835588367_o-tile

Бива ме в ръцете и у мен се събужда нова креативност. И нови планове и идеи да създавам в съгласие със себе си. А моето момче с неотклонна увереност продължава да въплъщава в реалността мечтата ни за Дом. Децата ни, разпилени по техните си житейски пътеки, с радост наминават, макар и за кратко засега, да подишат от този въздух. Получавам много въпроси най-вече около градината и вече се организирам да започна блог. Мнозина са потеглени от този начин на живот и с радост ще споделя опит.

8012_10208935241681975_371848345098794212_n-tile

Като си помисля… всичко това съм го имала като дете. Родителите ни, изтръгнати от корените си, продадоха имотите и земите си в замяна на четири стени в града. Сега колелото се изтърколи по кръга и ние купуваме чужда земя, за да се опитаме да вкореним животите си. Не е идилия. Но е осъзнат път. И все по-осезаемо се усеща Пространството на Любовта около розовата къща на хълма в Сърнена гора.

Ако и вие сте избрали живота в малко населено място, ще се радваме да публикуваме вашия разказ! Пишете ни във Facebook страницата на Urbex.bg!  

Сподели

Още от Място за пушене

През април 2015 година Urbex.bg все още не съществуваше. Но тъкмо тогава напуснахме работа и заживяхме в Родопите, като същевременно започнахме работа по нашата най-съкровена…

Село Тюленово, Община Шабла. 29 юли 2017 г. За втора поредна година скалите в местността Ашалъка ще съберат любители на екстремните преживявания от цялата страна….

Вече ви разказахме защо ние – Марина и Христо – напуснахме работа, заживяхме в Родопите и стартирахме своя проект Urbex.bg. След като толкова много хора споделиха…

Продължаваме с нашата неделна рубрика, в която публикуваме личните истории на наши читатели. Лични истории, които ни дават сили да продължаваме – та нали преди по-малко…