от -

В тазседмичното издание на рубриката ни „Напуснахме големия град“  ще ви срещнем с един човек, който не просто се е отказал от удобствата на градската среда. Напротив – той се е впуснал в едно приключение, което спокойно можем да наречем „духовен експеримент“. 

Разказът му може би ще шокира някои от вас, а други навярно ще вдъхнови. Каквото и да е, едно е сигурно – Историята на Людмил няма да ви остави безпристрастни!

Ето какво сподели той с нас:

В Канада отидох, както всички останали, да сбъдна „Американската мечта“. Но в крайна сметка се оказа, че тя е тестов полигон за вярата ми, за духовните умения и знанията, придобити през досегашния ми живот.  Защото там бях без подкрепата на приятели, близки, в чужда държава с чужд морал, език, ценностна система. На всичкото отгоре имах само $100 стартов капитал в джоба си. Така че минах през цялата стълбица – от господин Никой, хранещ се веднъж на ден заедно с просяците в една църква, която раздаваше храна за бедните, до главен дизайнер в американска IT компания с $5000 месечна заплата (в онези години това си бяха сериозни пари за сам човек). Но какво ми е коствало да стигна върха, само аз си знам…

Всички в началото ми казваха: „Забрави, нямаш никакъв шанс (да намериш престижна работа). Tук всеки говори 2 езика, има завършен колеж и университет, има Canadian experience, а ти какъв си?“. После, когато живеех в квартала La Prairie за средната класа, извън града, на брега на река с голф игрище, парк, изкуствени езера с шадравани в тях, с всичките придобивки на средната класа, същите хора казваха: „Ей, голям късметлия си“.  А те не разбираха, че то не е късмет, а е да оставиш онази велика Сила да решава съдбата ти, да се отпуснеш в нейните ръце. През тези години преживях толкова много невероятни истории, доказващи силата на вярата – истински чудеса!

къща

къща

В крайна сметка имах всичко, за което българинът мечтае – високоплатена работа в престижна фирма, с пълен „medical“ и „recreation“ пакет, платени отпуски, собствен кабинет в един от небостъргачите на Монреал. Хранех се само в най-изисканите веге ресторанти, пръсках луди пари за био храни и био препарати, пътувах свободно на екскурзии, където си пожелая. Влизах в магазина и купувах каквото ми хареса, без дори да си дам труда да погледна цената. С две думи мечтата бе постигната.

Не ми бе нужно дълго време да разбера, че тази американска мечта е двигателната сила на икономиката, че средната класа на практика изнася на гърба си Канада (а вероятно и в САЩ е така). Защото бедните там живеят на помощи и не плащат данъци, богатите също, защото крият парите си в офшорни компании. А средната класа плаща до 70% данък – 50% върху заплатата, 18% ДДС върху всичко останало. Но не това ме накара да си тръгна, а цялата безсмисленост на живота там; усещането, че си просто чарк от добре смазана машина, създадена да консумира; нуждата да работя за чужди мечти; полицейщината (там контролът над хората е пълен!); отчуждението на хората (там съсед не познава съседа си) и самотата.

В крайна сметка си събрах багажа и 7-годишната авантюра приключи.

Когато се върнах, нямах кой знае какви капитали – в Канада бях отишъл да живея, а не да пестя пари. Поживях малко в София, само за да разбера, че със системата съм приключил – нищо не ме привличаше в Матрицата. И наистина, ако човек откровено напише един списък с това какво градът му дава и от какво го лишава, ще излезе, че живеем там заради 1-2% полза и 99% вреда. Вреда за бъдещото поколение, за неговото и твоето здраве, психика, ценности.

Все пак се възползвах от 1% полза – там се срещнах с бъдещата ми жена. С нея споделяхме общи мисли и дори обща лудост! Защото за да излезеш от системата, трябва да си луд. Да се откажеш от робството „9 до 5“, от болниците, детските градини, училищата и всичките „придобивки“ на цивилизацията.

Така в обиколки из България попаднах във Велико Търново и разбрах, че съм открил мястото. Градът ме плени с младежкия си дух. По улиците винаги има млади хора, заради многото университети там. Плени ме още с уникалната си красота и енергия. Купих изгодно виличка в покрайнините на града и заживяхме сред красивите зелените хълмове и плодните градини.

къща

Не мога да кажа, че беше лесно – лопата и бормашина бях виждал само на картинка. Трябваше тепърва да се уча на нови умения, още повече, че във вилната зона няма канализация и вода и трябваше да създам алтернативи -компостна тоалетна, септична яма, кладенец, тръбопровод, соларна система и т.н.

Осъзнавах, че сме започнали експеримент – да правим нещата по начинът, по който са се правели в миналото. Начин, отречен от съвременното общество.

парник

пролетен двор

Като начало си родихме детето у дома, така че един ден да може да каже – това е моят Роден дом. Защото в българските песни и поезия се разказва за домът, в който човек е роден, а не за родилното отделение… Днес тази дума е загубила смисъла си, както и много други български традиции.

Престанах да пръскам растенията с отрови, когато се роди детето, и вместо това експериментирах с музика. Имаме на разположение овощна градина с 4 стари големи череши и 4 круши – изобилие от плодове. Отделно ги оставям да растат където пожелаят. Например забелязах, че лозите с булгар все се врат под стряхата, явно дъждовете не им харесват. И там под стряхата гроздето никога не се маносва.

Най-ценното, мисля, е че детето ни Самуил израсна далеч от баби, дядовци, лели и прочие социално-програмиращи фактори. Не сме го давали на детска градина и ясли. Така той успя да разгърне напълно генетичния си потенциал и инстинктите, които социумът и непосветените родители така упорито се опитват да стъпчат.

дете

Един от тези инстинкти е например клечането – ако сте наблюдавали, всяко малко дете кляка комфортно, може да стои дълго време така и да се занимава с неговите си неща с удоволствие и без да се уморява. За него това е комфортна поза – в природата няма столове и в човека има специален анатомичен механизъм, който му позволява да стои дълго време клекнал, без да се уморява. После, когато в яслите и детски принуждават децата да седят на столове и на тоалетната, този инстинкт се загубва. Затова и от една възраст – 5 години и нагоре – рядко ще видите децата да клечат – този инстинкт бива насилствено подтиснат.

Покрай темата за клечането се сещам, че другото ни завръщане назад към бита на старите българи беше да изхвърлим модерната тоалетна чиния и да я заменим с клекало. Когато ни идват гости, дълго се чудят защо се отказваме от „удобствата на цивилизацията“, а аз им обяснявам, че болести като апандисит, заболявания на простатата, хемороиди и още куп други се дължат на модерните тоалетни чинии, които нито са модерни за нас, нито желани. Предпочитаме старовремските начини на облекчаване на естествените нужди, от времето, когато тези болести са били непознати…

Колкото до храненето – отказахме хибридните пшеници, усвоихме меленето на брашно (жена ми меси чудни питки от лимец!) , садим си доматки, краставици, тикви, бамя, правим си сирене, кисело мляко, вино. Инсталирахме си и парник. От природата събираме много неща – гъби, дърва за зимата, много плодове, грозде, билки и какво ли още не.

За другите неща – мисля, че повечето са обратни на общоприетото. Освен че се роди у дома и го гледахме без памперси, синът ни играе и майстори цяло лято чисто гол и бос навън и това му доставя огромно удоволствие! Не може да се опише с думи тръпката да работиш земята гол и бос – то е… от онези „лудости“, дето са ги познавали само древните! За обикновения човек от града това ще предизвика недоумение и осъждане, защото не пасва на ценностната му система. Затова и живеем настрани от тази система.

хамак

Като вляза в градината, се чувствам като сред истински приятели – дърветата ме прегръщат по един особен начин с енергията си – чувствам покой, сигурност. Имахме един период, преди раждането на детето , когато се отпуснахме напълно и заживяхме без никакви средства, без дори да мислим и да се тревожим за пари. Просто ей така – чудесата бяха ежедневие!

Аз имах вече опит с Канада, там чудеса са ми се случвали не веднъж или дваж и за мен беше съвършено естествено да дойде случаен човек да ни напълни бутилката за готвене с газ или да ни плати за ремонта на автомобила. Веднъж една германка ме помоли да я закарам до морето. „Колата има нужда от нов съединител“ – казвам ѝ. А тя отвръща – „ще платя ремонта, прави я и да ходим“! Друг път нямаме пари да си платим тока – разхождам се из района и се натъквам на голяма метална траверса недалеч от дома, появила се незнайно от къде. Нарязвам я на парчета, закарвам я на вторични и парите са точно колкото ни трябват, за да си покрием сметките. Имаше пък случай, когато свършиха дървата насред зима. Тръгвам да се разхождам и в една съседна изоставена вила намирам под стълбището истинско находище – цяла камара въглища. И все такива истории…

Особеното през това време е, че правех това, което усещам за правилно и хармонично. Живеех за деня, безметежно и безгрижно. Бях доверил живота си в ръцете на Бога. Правех нещата интуитивно и ми носеха удоволствие. И тогава разбрах какво значи да живееш в едно с природата и с Бога. Истинска хармония, не като да живееш в града, да работиш цяла седмица от 9 до 5, а в неделя да отидеш в близкия парк и да кажеш после, че си бил в хармония с природата… 

дърво

Понастоящем изкарвам прехраната си с разнородни дейности, главно свързани със здравето на хората – изработвам различни уреди за здравословен живот, изнасям лекции понякога, друг път помагам на болни хора. Жена ми също, според случая, се занимава с подобни дейности. Отделно правим сокове, нектари, билкови извлеци, сушени плодове, билково вино, ябълков оцет и какво ли още не, които продаваме на близки хора.

В свободното си време правя това, което искам. И винаги правя това. Не е ли прекрасно? Или нямам свободно време, или цялото ми време е свободно!

Трудностите, с които се сблъскваме, са предизвикателства за нас – да осигурим дървата за зимата, да опазим гората от бракониери, да намерим начин да изучим детето си, да се развиваме духовно и т.н. Обичаме много да пътуваме и не можем да се налюбуваме на прекрасната природа на България!

парник

Има едно нещо, което много малко хора осъзнават: животът и магията на древните българи са били преплетени в едно цяло.  Ние продължаваме да живеем с тази магия. Магически акт е било създаването на мартеници, извезването на шевици, съграждането на дом, зачатието на дете, раждането на детето, засяването на дърво и т.н.

Днес то е напълно загубено, за хората думата „магия“ дори няма отношение към тях. Няма, защото българинът е скъсал корена си. Забравил е онзи копнеж по мистичното, непознатото, тръпката на пулса на заобикалящата го природа, с който той е лягал и ставал. В чийто ритъм са построени и песните, и магиите му… Отрекъл се е от интуитивната си същност, с която нашите прадеди така ясно са долавяли трепета на невидимите сили около тях и са ги втъкавали в килими, носии, шевици, приказки и омайна музика.

Дори днес, когато мнозина се завръщат към живота на село, те го правят механично, без цел, без усет за посока. Природосъобразният живот не може да бъде самоцел, а само крачка към онова мистичното, необятното, което неудържимо тегли към себе си, и което по-чувствителния ще усети в творчеството на старите българи. За него говоря аз! За магията на древните. Към нея се върнете. Там е коренът ви!

път

Ако и вие сте от хората, направили смелата крачка да преоткрият живота си на някое необичайно място можете да споделите вашата история през страницата ни „Стани автор“!

Или просто да ни последвате във Facebook

Сподели

Още от Място за пушене

Преди около година световната кино общност беше разтърсена от един терористичен акт,  случил се на наша територия. Преди около година филм за Васил Левски взриви…

Продължаваме с нашата неделна рубрика, в която публикуваме личните истории на наши читатели. Лични истории, които ни дават сили да продължаваме – та нали преди по-малко…

Вече ви разказахме защо ние – Марина и Христо – напуснахме работа, заживяхме в Родопите и стартирахме своя проект Urbex.bg. След като толкова много хора споделиха…

„Да изучаваме културните потребности на народа и да задоволяваме първите на последния!“ Като представители на един от най-пресните исторически периоди, изоставените социалистически сгради у нас…