от -

За първи път в рамките на рубриката „Напуснахме големия град“ публикуваме историята на някого, когото познаваме лично. Красимира Динева дълги години работеше под един офисен покрив с нас. След това ѝ изгубихме следите – обикновено така става, когато някоя колежка излезе в майчинство!

Когато напуснахме работа, пътищата ни отново се срещнаха. Разбрахме, че и тя като нас е достигнала до извода, че е време да потърси щастието си в по-малко населено място. 

Разберете какво се е променило в живота на Краси и дали пък случайно не съжалява за решението си…

Само след седмица ще отбележим цяла година, откакто от София се преместихме да живеем в Стара Загора. Какво се промени ли? Както в рекламата – само едно: всичко.

Представата за време

Вече не пътуваме по час и половина за работа… в едната посока. Стигаме навсякъде за най-много 30 минути. Нещо повече, научихме се отново да вървим. Не, че не шофираме (налага се понякога), но пътуването на четири колела тук е по-кратко. Е, не бих казала, че трафикът в Града на липите е малък – не е. Нито ще лъжа, че старозагорските шофьори са по-толерантни (хич дори!), но… е по-добре. Понася се.

Ала най-важното е, че по-кратките разстояния съкратиха тройно времето за достигане до близките хора и в резултат – увеличиха хубавите мигове, прекарани с тях. Ето на това му викам аз промяна. Най-голямата!

Дъщерята на Краси от Стара Загора

Представата за работа

Докато бях в София, живеех с дразнещата мисъл, че това е единственото възможно място за професионална реализация у нас. Не съм била права. Не съм била права. Не съм била права. (Три пъти, за щастие!) Въпреки че безспорно столицата наистина предлага повече възможности за намиране на работа, те не са неограничени. В крайна сметка и там, за да получиш това, което търсиш, трябва доста да потърсиш. Няма да е лошо, ако разполагаш и с дебел тефтер с контакти (ей, така, за всеки случай) на хора, които могат кажат добра дума за теб. На когото трябва.

Днес мисля по друг начин: работа има навсякъде в България – за тези, които искат да я вършат обаче. И не е задължително да бачакаш в офис, нито зад бюрото. Нещо повече, вярвам, че имаме свободата да правим това, което ни харесва. От всяка точка на мъничката ни държава. Трябва само да си вярваме малко повече. Ако гледаме на нещата от този ъгъл, ще накараме работодателите да се постреснат и да започнат да се отнасят с нас като с индивиди, които трябва да се уважават, да се ценят. Ние НЕ сме длъжни да понасяме ниски заплати, кофти отношение, липса на всякакво разбиране и мениджмънт. Истината е, че можем да напуснемкоето и да е било работно място, когато си искаме. Нищо не ни спира. Компаниите и в София, и в по-малките градове у нас трябва да разберат, че са също толкова заменими, колкото си мислят, че сме ние!

Фактът си е факт: за по-малко от седмица си намерих работа в Стара Загора. По специалността. Харесва ми. Но не смятам да се „омъжвам“ за нея. Ето ви закономерност – в по-малкия град кръгозорът ми се разшири. Искам и мога да реализирам много идеи. Стискайте палци.

Парк "Загорка" в Стара Загора

Представата за семейство

Когато преди година се установихме в града на липите, дъщеричката ни беше само на 11 месеца. Няма да крия – тя е много „мислено“ бебе – „дали“, „или“, „можем ли да си го позволим“?! Истината е, че в София ни беше адски трудно да си се представим като родители, макар че именно там се превърнахме в такива.

Само след броени дни момиченцето ни ще стане на 2 години. И, да, няма майтап – искаме още едно! Може и да са близнаци. Не ми пука от статистиките и от лошите новини – вече знам: в България можеш да създадеш семейство. Не е нужно това да става за сметка на много лишения. Тук, в Стара Загора, детето ни расте щастливо. И поне до този момент (надявам се – и занапред) не му липсва нищо.

Дъщерята на Краси от Стара Загора

А като заговорих за липсите… Не мога да не призная, че изпитвам известна носталгия към София. Въпреки че не е родният ми град, столицата безспорно има неповторима атмосфера. Може да е по-шумна, по-мръсна и по-претъпкана… но си е София. Липсва ми Народният театър „Иван Вазов“ и чудесните театрални вечери, прекарани в него. Липсват ми концертите (любимата ми Imany ще има концерт през май тъкмо в София!), усещането за ритъм, за арт свобода. Липсват ми онези готини кафе-клубчета, в които можеш да прекараш часове в бъбрене с приятели. Не, че в Стара Загора няма подобни кътчета, но наистина се броят на пръстите на едната ръка: силно препоръчвам „В Jazz-а“ – ново старозагорско заведение, подходящо за хора с афинитет към хубавата музика и театъра. О, разбира се: липсват ми приятелите. Много ми липсват. Чакам момента, в който, малко по малко, и те ще започнат да се прибират по родните си места. Защото това вече се случва. И както казваше онзи готин пич Дидро – прогресът не може да бъде спрян!

С две думи, стигам до края, до извода: в Стара Загора ни е хубаво и смятам, че заедно със съпруга ми взехме правилното решение да напуснем големия град. А на всички, които обмислят някаква промяна в живота си, ще кажа – никога не е късно да смениш посоката. Дори и в България, вЕрвайте ми!

Не пропускайте наша публикация – харесайте Urbex.bg във Facebook! А ако и вие искате да ни разкажете своята история, пишете ни през страницата „Стани автор„!

Сподели

Още от Място за пушене

Вече ви разказахме защо ние – Марина и Христо – напуснахме работа, заживяхме в Родопите и стартирахме своя проект Urbex.bg. След като толкова много хора споделиха…

Контрастите в природата и човешкото битие са едно от най-силните изразни средства, подчертаващи пъстротата и многообразието на планетата ни. Около нас съществуват толкова много варианти…

Всяка неделя публикуваме по една лична история. Не търсим обаче драми, нито скандали, както правят повечето медии. Просто бихме искали да покажем, че животът не…

Село Тюленово, Община Шабла. 29 юли 2017 г. За втора поредна година скалите в местността Ашалъка ще съберат любители на екстремните преживявания от цялата страна….