от -

Бързаме да споделим с вас тазседмичния разказ, част от рубриката ни „Напуснахме големия град“! Бързаме, защото това не е просто разказ. Това е житейско пътешествие, описано по увлекателен начин и съдържащо в себе си толкова много истини… И вдъхновение!

Без повече предисловия ви представяме наистина въздействащия текст на Виолета Янева…

Преди около три години и половина Вселената ми организира среща със стар приятел в един негов сън. Той, от своя страна, прояви дързост, като последва емоцията си от съня и направи крачка към мен в реалността. Аз се доверих на интуицията си и го поканих на танц… и затанцувахме.

Тогава не предполагах, че тази моя инициативност ще се окаже и моята първата крачка, която промени посоката на пътя ми. Вече се бях отегчила да следвам сигурния и познат, но сякаш чужд път. Исках да открия своята пътека и да изживея приключението Живот, но честно казано в онзи момент все още изпитвах страх. Струваше ми се твърде рисково да заложа на карта сигурното си съществуване, да се откажа от уюта на познатия живот, за да се втурна по бързеите на необузданата река на живота без работно време и без кариерно развитие…

Отъпканият от другите път ми се струваше скучен, но определено изглеждаше безопасен, не криеше неочаквани изненади и най-важното – водеше до сигурно убежище за егото, построено от високобюджетно спокойствие… Да, „главният път“ е трасиран от поколения преди нас и ако си на него, не можеш да се изгубиш, само трябва да приемеш рутината като спътник. Но се оказа, че аз искам да се изгубя, за да се намеря по-истинска от всякога!

Виолета и Кико

Той също беше изморен от безпътицата на големия град и от хлъзгавите отношения между хората… така, малко по малко, опитвайки се да дадем перспектива на собствената си връзка, да ѝ осигурим нужното ѝ пространство, някак стигнахме до същността на проблема, а той се коренеше в отговора на въпроса: „Защо макар и да бяхме щастливи от това, че сме заедно, не бяхме щастливи от живота си?“ Опитвахме се да засеем нашето семенце в почва, която беше твърде суха, и твърде лепкава, и твърде мръсна. „Главният път“ се беше оказал сигурна магистрала за пътуване, но не е пътека, която да извървим, танцувайки…

Та така, някъде през септември 2014 разбрахме със сигурност, че магистралата не беше нашият път. Разбрахме, че за да изживеем приключението ЖИВОТ – заедно, танцувайки – е нужно спешно да свърнем по някоя горска пътека, която да ни отведе до непознати плодородни земи, до нашия дом, до нашите изгубени перспективи… Купихме къща на 150 години, с две плевни в двора и габрова гора за съсед. И приключението започна!

Стара къща в село Гъбене

Стара къща в село Гъбене

Стара къща в село Гъбене

Освободихме жилището, в което живеехме под наем в София, за няколко дни, а месец преди това бях напуснала работа. Нямахме много мебели, дрехите ни се събраха в два-три куфара, за сметка на това се оформиха приятно количество кашони със спомени, с които аз не бях готова да се разделя, и около 20 саксии с цветя, които сърце не ми даваше да изоставя.

Сега е моментът да споделя някои технически детайли от нашата история, като например това, че къщата, която купихме, се намира в село Гъбене, на 15 км от Габрово и на 5 км от родното село на баща ми – Горна Росица, където имаме семейна къща. В Гъбене попаднахме случайно, докато се опитвахме да изберем по обяви в интернет подходящ имот, който да припознаем като свой дом, а всъщност нямахме ясни критерии какво търсим, къде го търсим, къщата в Гъбене сама ни избра… Месеци по-късно щях да се убедя, че случайните наглед неща, като това да открием НАШАТА къща само на 5 км от къщата, съградена от моя прадядо, която винаги съм чувствала като свой дом, никак, ама никак не са случайни!

Стара къща в село Гъбене

Стара къща в село Гъбене

Стара къща в село Гъбене

За мен смяната на посоката се оказа завръщане към корените ми – разбрах това, когато научих, че през няколко къщи от нашата живее баба Виолета – моя съименичка, чийто баща е братовчед на моя прадядо, с когото заедно са напуснали родното си село Шестеово (намиращо се в пределите на днешна Гърция) през далечната 1917 г., за да потърсят дома си в България… Не знаех нищо за съществуването на тази жена допреди няколко месеца, но тя знаеше много за рода на дядо ми.

Предците на баба ми пък са едни от първите „строители“ на днешното село Горна Росица (по време на Турското иго селото е било изцяло турско и се е казвало Дералии), няколко фамилии слизат малко след Освобождението от село Дебел дял (на 7 км от Гъбене, високо в Балкана, където свършва „пату“…), а прапрапрадядо ми става първият български кмет на Горна Росица, по негово време се изгражда църквата в центъра на селото… Но няма да ви отегчавам с повече история!

Пристигнахме в Гъбене в началото на април 2015. Кико (или Кирил – така се казва старият приятел, който сега е мой любим!) много бързо се вписа в средата. Той е от тези хора, които са запазили жива връзката си с природата и умеят да черпят сили от тази връзка. Още в края на април си взехме две кучета – Гаро и Зара (западносибирска лайка и епаньол бретон), Кико всеки ден беше с тях в гората – просто на разходка или за гъби – а аз се опитвах да подредя къщата и да се освободя от напрежението, което бях натрупала през последните години в офиса.

Кучетата на Виолета

Кучетата на Виолета

Кучетата на Виолета

Знаех, че просто трябва да се отпусна и да се насладя на заобикалящата ни природа, да се радвам на цъфтящите дървета, да се потопя в спокойствието на селския живот, но не можех… Умът ми непрекъснато плетеше мрежи от мисли, стратегии, планове. Половин година живеех с очакването за смяната на ежедневния ми ритъм, мислех, че самата промяна на средата ще ме инжектира с вътрешен мир и смисъл, но нищо подобно не се случи. Трябваше да минат месеци, за да почувствам Радостта от своето присъствие тук и сега и да изживея единението си с Битието…

Мисля, че повечето „градски хора“ биха имали моя проблем. Копнеех за спонтанност на емоциите си, за пробуждане на Силата в мен, за осъзнатост на връзката си с земята, за живот в изобилие, но страхът в мен ме караше да стискам в шепите си семената – своите дарби – и да не смея да ги засадя. Не знаех как да се справя с този си проблем, но реших да потърся лек в практикуването на простички неща в селска среда – отглеждане на зеленчукова градина, приготвяне на зимнина, поддържане на чистота в дома. Доверих се на ритъма на Природата и нещата започнаха сами да си се подреждат!

Буркани със зимнина

Буркани с компоти

Домашно приготвен десерт

Всъщност мисля, че именно любовта ни към Природата роди любовта между мен и Кико. Затова и изборът ни да съградим своя дом близо до Природата, за да ѝ позволим да подхранва връзката ни, беше най-естественото нещо и за двама ни. За близките и приятелите ни, обаче, това си беше малко „необмислена постъпка“…

Последните години работех в неправителствения сектор, в сферата на екологичното образование. Мисля, че всяко поколение си има своя голяма тема, а мисията на Човечеството днес е „ЗаВръщането напред към Природата“. Последните десетилетия един от най-дискутираните въпроси са тези за опазването на околната среда, за разумното използване на ресурсите на Земята, за прилагането на принципите на устойчивото развитие, за енергийната ефективност и зелената икономика, за опустошителната философия на консуматорското мислене, което създаде „консуматорското общество“ и превърна общуването с Природата в туристически продукт…

Направих това изброяване, само за да споделя с вас, че според мен умението да следваш ритъма на Природата не се придобива след участие в дискусии по споменатите въпроси. За да бъдеш в ритъма на Природата е нужно да бъдеш в ОБЩЕНИЕ с Природата. Да се учиш от нея. Да преоткриваш красотата и мъдростта ѝ всеки ден. Да действаш и създаваш в хармония с нейните принципи. Да твориш Живота си в сътрудничество с Природата!

Ето защо смятам, че единственият разумен ИЗБОР на Човечеството днес, за да ни има, за да сме в състояние да говорим за развитие, за да има „напред“, е завръщането ни към Природата, не само като избор да заживеем близо до нея, но и като следване на нейните принципи. Синята икономика, например, се основава на моделите на самата природа и разрешава по находчиви и неочаквани начини много от предизвикателствата пред устойчивото развитие и обществото ни днес като цяло. Нека се завърнем към приРОДАта, като продължим напред!

Зеленчукова градина

Краставици

Круша

Когато преди време една приятелка ми отвори очите за това как думата РОД се съдържа в думата приРОДа и че всъщност само на български природа означава ПриРОДА, в онзи момент тя отвори за мен една врата към моята най-дълбока същност и сякаш ме предизвика да се впусна в приключението на Живота си – да се завърна ПриРОДАТА.

С Кико избрахме да живеем вДъхновение, а не сМисъл…

Сега всеки ден е ново приключение за нас. Всеки ден ни се налага да синхронизираме своя ритъм с този на посятото от нас или с този на гората… И се учим да бързаме бавно, да дишаме дълбоко, да действаме спокойно и с вещина.

Всеки нов ден за мен е като разучаване и изпълняване на нова рецепта. Нали самото готвене е изкусен баланс между установени закономерности и свободна импровизация! Та всяко утро идва със своята рецепта, но аз обичам да експериментирам с подправките – наситени емоции, свежи идеи или сочни зрели мигове безвремие, прибавени към класическата рецепта на деня, придават на ястието деликатна индивидуалност!

Домашно кисело мляко

Натюрморт

С времето се научих сама да си подквасвам кисело мляко, да правя прясно сирене, да приготвям вечерята според това какво е родила и отгледала градината ни през деня, да превръщам обелките от кухнята в компост. Научих се да разпознавам звуците на дивите животни в гората и да не се страхувам от тяхната близост. Научих какво е да те затрупа снега през зимата. Заедно с Кико се научихме да случваме живота си в хармония с ПриРОДАТА…

Село Гъбене през зимата

Село Гъбене през зимата

Тук и сега животът ни е изобилие, а изобилието, както научих, не е в имането, а в моженето да познаеш и реализираш всяка възможност, която ти се открие… да изпълниш всяка рецепта по свой начин… да отгледаш всяко засято семенце с грижа и любов…

С усмивка 🙂 Виолета Янева

Виолета Янева

Още истории за сихронизиране с ритъма на Природата можете да прочетете в нейния блог „Вкуса на живота„. А ако и вие искате да разкажете своята история чрез думи и снимки, ни пишете през страницата „Стани автор„!

Urbex.bg е във Facebook!

Сподели

Още от Място за пушене

В тазседмичното издание на рубриката ни „Напуснахме големия град“  ще ви срещнем с един човек, който не просто се е отказал от удобствата на градската…

Съвсем наскоро представихме пред света своя проект Urbex.bg – сбъдната мечта, която ни донесе ей-тооолкова много положителни емоции за съвсем кратко време! На вас, нашите…

Село Тюленово, Община Шабла. 29 юли 2017 г. За втора поредна година скалите в местността Ашалъка ще съберат любители на екстремните преживявания от цялата страна….

Всяка неделя публикуваме по една лична история. Не търсим обаче драми, нито скандали, както правят повечето медии. Просто бихме искали да покажем, че животът не…