от -

Продължаваме с нашата неделна рубрика, в която публикуваме личните истории на наши читатели. Лични истории, които ни дават сили да продължаваме – та нали преди по-малко от година и ние напуснахме работа и заживяхме в Родопите! Оказа се, че имаме безброй съмишленици, които също вярват, че новото начало в малко населено място в никакъв случай не е обречено на провал. 

Тази седмица публикуваме разказа на 30-годишната Мария, която ни изпрати готова статия, озаглавена „Селският живот не бил чак толкова скучен или как напуснахме големия град за по-добро бъдеще на детето ни!“. И така, приятно четене…

От малко провинциално градче съм, но винаги съм била амбициозна и ученолюбива. Отличният ми успех в езикова гимназия ме изстреля в Софийския университет. След като завърших, си намерих обещаваща работа, после втора – още по-обещаваща, с много пътувания в чужбина. Всичко това ми даде опит, увереност и финансова стабилност.

Любовта на живота си също срещнах в София и изживяхме няколко много динамични и щастливи години там… Докато не решихме да станем трима… И оттук започна нашият „ад“ – не във връзка с детенцето, просто погледнахме София с други очи. Изведнъж ни се стори шумна, прашна, неприветлива и дори опасна. Сякаш ние не бяхме същите. Нали очаквахме дете и искахме най-доброто за него!

Синът ни се роди в София и адът стана още по-голям. Живеехме на шумен булевард с трамвайна линия. Изпраните дрешки ги прибирах черни от терасата. Тътрих бебешката количка по разбити тротоари, преследваха ме бездомни кучета, от преливащите кофи за боклук се носеше смрад, а говорим за „елитен“ софийски квартал.

Нищо против столицата, просто усетихме, че мястото ни не е там. Да, възможностите са много, развлеченията – също, но ние вече трябваше да мислим за първите годинки на детето си, отглеждането му в добра среда и възпитаването му в добър дух и с любов към природата. Не искам да споменавам и факта, че поради свръхнаселеност на София, ходенето по институции с малко дете си беше истинско приключение.

Взехме решение. Напуснахме корпорациите и дим да ни няма! Преместихме се в малко родопско градче, където са корените ми. Сега животът ни е повече от приказен. Работим за себе си. Отглеждаме сина си заедно с мъжа ми и той е много силно свързан към двама ни. Садим си картофи, моркови и други зеленчуци и сме сигурни какво ядем. Имаме си просторна къща с чуден двор, където синът ни открива красотата на най-малките неща… тревата, охлювите, птичките. Тихо и спокойно е. А въздухът и водата са кристално чисти!

Батут в гората

Родопите през зимата

Най-голямото удоволствие е да се напиеш със сладка студена водичка в топъл ден. А небето – то е истински синьо. Най-хубаво от всичко е, че детето ни не боледува заради уникално мекия климат, без влага или смог.

Родопите… те са в сърцето ми. Пълни с история, много красота, малко мъка и безкрайни възможности за туризъм. Гръцкото моренце ни е на една ръка разстояние и летата си прекарваме там като къмпингари. Взехме си каравана и летуваме край брега на морето. Боси от сутрин до вечер… Аз – без прическа и грим. Далеч от хорската суета. Приготвена на огън храна, красива природа, ледени напитки… Ех, живот!

Къмпинг в Гърция

Много пъти ни питат ЗАЩО? Защо оставихте работата си, стабилния живот и контактите с много и различни хора. Отговарям така:

„Светът е голям. Днес ни харесва тук… Утре може би някъде другаде. Но по-хубав живот за отглеждане на малко дете от живот в малко градче в планината няма! Като порасне, нека сам избере пътя си, но аз ще съм спокойна, че съм му показала къде са корените му, дори откъде идва млякото, какво и как ражда земята, какви са истинските и неподправени отношения между хората.

И най-важното – как да си добър човек. Защото истинското в Родопите е човечността, запазила се във времето. Големите и добри сърца на хората. Не ни липсва работата в елитни фирми, не ни липсва динамиката, дори имаме по-различен поглед към парите като към просто хартийки. Блясъкът и суетата са ни вече чужди. Сега сме усмихнати, ведри и спокойни. Знаем, че това е най-доброто за детето ни. И за нас.“

IMG_20150308_174945-horz

DSC_1723-horz

Искам да завърша с нещо любимо от Родопите, заради което си струва дори само веднъж да ги посети човек – автентичният звук на родопската каба гайда. Винаги, когато го чуя, изтръпва всяка клетка в мен. Ето това са малките големи неща, които ни задържат тук. Които ще ни теглят, където и да сме…

Ако и вие сте напуснали големия град в търсене на щастието, ще се радваме да ни пишете във Facebook или през страницата ни „Стани автор„!

Сподели

Още от Място за пушене

Всяка неделя публикуваме по една лична история. Не търсим обаче драми, нито скандали, както правят повечето медии. Просто бихме искали да покажем, че животът не…

Омръзнало ли ви е очакванията за условията в избрания от вас хотел постоянно да се разминават с реалността? Писнало ли ви е да се съобразявате с…

Имате ли нужда от вдъхновение за нови пътешествия? Искате ли да украсите дома си с красиви кадри? Включете се в нашата игра “Home decoration for…

Село Тюленово, Община Шабла. 29 юли 2017 г. За втора поредна година скалите в местността Ашалъка ще съберат любители на екстремните преживявания от цялата страна….