от -

Продължаваме с нашата неделна рубрика, в която публикуваме личните истории на наши читатели. Лични истории, които ни дават сили да продължаваме – та нали преди по-малко от година и ние напуснахме работа и заживяхме в Родопите! Оказа се, че имаме безброй съмишленици, които също вярват, че новото начало в малко населено място в никакъв случай не е обречено на провал. 

Тази седмица публикуваме разказа на 30-годишната Мария, която ни изпрати готова статия, озаглавена „Селският живот не бил чак толкова скучен или как напуснахме големия град за по-добро бъдеще на детето ни!“. И така, приятно четене…

От малко провинциално градче съм, но винаги съм била амбициозна и ученолюбива. Отличният ми успех в езикова гимназия ме изстреля в Софийския университет. След като завърших, си намерих обещаваща работа, после втора – още по-обещаваща, с много пътувания в чужбина. Всичко това ми даде опит, увереност и финансова стабилност.

Любовта на живота си също срещнах в София и изживяхме няколко много динамични и щастливи години там… Докато не решихме да станем трима… И оттук започна нашият „ад“ – не във връзка с детенцето, просто погледнахме София с други очи. Изведнъж ни се стори шумна, прашна, неприветлива и дори опасна. Сякаш ние не бяхме същите. Нали очаквахме дете и искахме най-доброто за него!

Синът ни се роди в София и адът стана още по-голям. Живеехме на шумен булевард с трамвайна линия. Изпраните дрешки ги прибирах черни от терасата. Тътрих бебешката количка по разбити тротоари, преследваха ме бездомни кучета, от преливащите кофи за боклук се носеше смрад, а говорим за „елитен“ софийски квартал.

Нищо против столицата, просто усетихме, че мястото ни не е там. Да, възможностите са много, развлеченията – също, но ние вече трябваше да мислим за първите годинки на детето си, отглеждането му в добра среда и възпитаването му в добър дух и с любов към природата. Не искам да споменавам и факта, че поради свръхнаселеност на София, ходенето по институции с малко дете си беше истинско приключение.

Взехме решение. Напуснахме корпорациите и дим да ни няма! Преместихме се в малко родопско градче, където са корените ми. Сега животът ни е повече от приказен. Работим за себе си. Отглеждаме сина си заедно с мъжа ми и той е много силно свързан към двама ни. Садим си картофи, моркови и други зеленчуци и сме сигурни какво ядем. Имаме си просторна къща с чуден двор, където синът ни открива красотата на най-малките неща… тревата, охлювите, птичките. Тихо и спокойно е. А въздухът и водата са кристално чисти!

Батут в гората

Родопите през зимата

Най-голямото удоволствие е да се напиеш със сладка студена водичка в топъл ден. А небето – то е истински синьо. Най-хубаво от всичко е, че детето ни не боледува заради уникално мекия климат, без влага или смог.

Родопите… те са в сърцето ми. Пълни с история, много красота, малко мъка и безкрайни възможности за туризъм. Гръцкото моренце ни е на една ръка разстояние и летата си прекарваме там като къмпингари. Взехме си каравана и летуваме край брега на морето. Боси от сутрин до вечер… Аз – без прическа и грим. Далеч от хорската суета. Приготвена на огън храна, красива природа, ледени напитки… Ех, живот!

Къмпинг в Гърция

Много пъти ни питат ЗАЩО? Защо оставихте работата си, стабилния живот и контактите с много и различни хора. Отговарям така:

„Светът е голям. Днес ни харесва тук… Утре може би някъде другаде. Но по-хубав живот за отглеждане на малко дете от живот в малко градче в планината няма! Като порасне, нека сам избере пътя си, но аз ще съм спокойна, че съм му показала къде са корените му, дори откъде идва млякото, какво и как ражда земята, какви са истинските и неподправени отношения между хората.

И най-важното – как да си добър човек. Защото истинското в Родопите е човечността, запазила се във времето. Големите и добри сърца на хората. Не ни липсва работата в елитни фирми, не ни липсва динамиката, дори имаме по-различен поглед към парите като към просто хартийки. Блясъкът и суетата са ни вече чужди. Сега сме усмихнати, ведри и спокойни. Знаем, че това е най-доброто за детето ни. И за нас.“

IMG_20150308_174945-horz

DSC_1723-horz

Искам да завърша с нещо любимо от Родопите, заради което си струва дори само веднъж да ги посети човек – автентичният звук на родопската каба гайда. Винаги, когато го чуя, изтръпва всяка клетка в мен. Ето това са малките големи неща, които ни задържат тук. Които ще ни теглят, където и да сме…

Ако и вие сте напуснали големия град в търсене на щастието, ще се радваме да ни пишете във Facebook или през страницата ни „Стани автор„!

Сподели

Още от Място за пушене

Вече ви разказахме защо ние – Марина и Христо – напуснахме работа, заживяхме в Родопите и стартирахме своя проект Urbex.bg. След като толкова много хора споделиха…

За първи път в рамките на рубриката „Напуснахме големия град“ публикуваме историята на някого, когото познаваме лично. Красимира Динева дълги години работеше под един офисен…

В рубриката „Напуснахме големия град“ публикуваме разказите на наши читатели, решили да потърсят щастието си в закътано селце или в малко населено място, на което…

Преди около година световната кино общност беше разтърсена от един терористичен акт,  случил се на наша територия. Преди около година филм за Васил Левски взриви…