от -

Всяка неделя публикуваме личните разкази на наши читатели, събрали сили за промяна и усетили желание за живот в малко населено място, в рубриката “Напуснахме големия град”. Тази седмица Жасмина Бушева споделя през какво е минала, както и какви са плюсовете и минусите на начинанието ѝ.

Още от дете усещах, че в този свят всичко е наопаки. Че матрицата е адски дълбоко загнездена и ще се наложи да “копая” надълбоко, за да я изтръгна. Дълго се борих със света и със себе си, за да се освободя от живота в София. Но в крайна сметка успях!

Когато казах на приятелите си, че отивам да живея на село, те дори не разбраха какво точно им казвам.

– За лятото ли? – попитаха.

– Не. Завинаги! – отговорих с усмивка.

Но никой друг не се смееше. Пълна тишина и втренчени погледи. Тогава една от приятелките ми излезе от вцепенението си и попита:

– Ти какво? Полудя ли? Ами детето?

– И то – отговорих аз спокойно.

Тогава бомбата избухна…

– Как така с детето, бе? Ти не си добре! Веднага ти записвам час за психолог. Знам един много добър – за две седмици те вдига на крака.

– Но аз съм добре, момичета! Вие не разбирате, на село е супер – два-три дни и стресът изчезва от само себе си.

– Какво село, бе, момиче? Ами бъдещето на детето ви?

– Но той е само на две… – запротестирах аз.

– Какво като е на две? На колежката С. детето на три вече говори на два езика – английски и български! Къде ще учи на село?

– В местното училище – не се давах аз.

– Да бе! – придружено с извъртане на очите…

Наложи се да се боря още много. Не само с приятелите, а и със семейството си. Майка ми и баща ми бяха убедени, че това е непоправима грешка. Баба ми и дядо ми пък твърдяха, че само след два-три месеца живот на село ще се върна едва ли не с писъци в София. Но ние не се върнахме. Дори не се обърнахме назад. И искрено се надяваме никога да не ни се налага отново да живеем в София. Защото разбрахме, че зад удобството на големия град се крие зловеща размяна – свободата на душата в замяна на пари, удобства и лукс.

Не взехме лесно това решение, разбира се. Пред нас стояха много въпроси: „Ще намерим ли добър педиатър за малкия? Ще му хареса ли на село? Дали там ще има любимите му хранителни продукти?”… Тогава мъжът ми каза:

– Помниш ли, когато бяхме деца как тичахме по селските, прашни пътища и се прибирахме изгладнели със зачервени бузи? Какво сме яли тогава?.

Аз му отговорих замечтано:

– Топъл хляб с шарена сол.

– И беше най-вкусното нещо на света нали? – попита ме той.

– Да. Така беше… – отвърнах. И се пренесох в детството си. Спомних си как вечер палехме огън, за да пъдим комарите. Как се къпехме в реката и тичахме боси из полето да ловим светулки. Вечер гледахме звездите до късно, седнали на пейката пред къщи. Разказвахме си страшни истории и после ни беше страх да се приберем сами, та се изпращахме взаимно поне още час. Заспивах на широко отворен прозорец, слушайки песента на щурците, а не алармите на колите, паркирани пред блока.

Залез във Видин

Ами през зимата? Пързалки, бой със снежни топки и състезание за най-голям снежен човек! За следобедна закуска – мекици и чай! Безгрижно и щастливо детство, безкраен празник! Никой от нас не знаеше два езика на три години, знаехме само един – езикът на детството!

Искам синът ни да тича бос в полето и да гони светулките. Искам да си има куче и да се къпе с него в реката. Искам да гледаме звездите до късно, седнали на пейката пред къщата. Искам през зимата да се връща от пързалка, а в кухнята печката на дърва да бумти и да топли уютно. Искам да има истинско детство – такова, каквото заслужава всяко дете! Не искам да знае английски на три, не искам да бъде гений. Искам да е щастлив.

Точно в момента, когато решихме, че искаме да живеем на село, съпругът ми остана без работа. Кризата удари България с пълна сила и той не намираше работа месеци наред. Видяхме, че явно съдбата е съгласна с плановете ни за живот на село и приехме всичко като знак, че сме на прав път. Решихме съпругът ми да замине на работа в чужбина, а аз и детето да отидем на село при моите родители.

Видин ни е само на половин час път с кола. Той е прекрасен и чист град. Освен красивия градски плаж, който граничи с крепостта Баба Вида, има и голям парк точно до реката – “Дунавската градина”. Има също така и два детски парти центъра, както и всички удобства, които предлага големият град.

Градският плаж във Видин

Местният пазар е страхотен. Предимно баби и дядовци продават продукти, откъснати направо от градините на околните села. Толкова скъпи са тези „био“- зеленчуци и плодове в София, а тук всичко е био, но на нормални и поносими цени. Един дядо на пазара продаваше мед и докато си купувах, си поговорихме за пчелните продукти и ползата от тях. Каза ми и как да си приготвя божествен еликсир – мед, пчелно млечице и пчелен прашец. Толкова мили и добродушни хора, макар и бедни! Влюбих се в този пазар и в хората тук!

Градът е спокоен и чист. Има детски градини и училища, голяма болница след основен ремонт. Апаратурата и специалистите тук по нищо не отстъпват на софийските. В София синът ни беше преглеждан за не повече от 5-10 минути, а тук педиатърът ни е отделял и по половин час.

Единственото нещо, което създава голям проблем, е безработицата. Тук работа няма. Мъжете масово работят в чужбина. В града се срещат предимно пенсионери и майки с деца. Като през военно време, у дома са само старците и жените с децата. С мъжа ми се надяваме някой ден да се случи чудо и той да може да се върне. Да има работа за младите хора, а селата и градовете в провинцията да се напълнят отново.

Щастливи сме от това, че мечтата ни се сбъдна и синът ни расте свободен – сред природата и на чист въздух. Вижда много животни – кози, крави, магарета, коне, кокошки и се учи да ги обича и уважава. Вече няма нищо общо с онова слабо, жълто и алергично дете, което доведохме от София. Сега расте с часове. Бузките му са големи и червени, алергията изчезна и вече надминава по ръст връстниците си.

Препоръчвам на всички, които имат някакъв здравословен проблем, да отидат на село. Ако не за постоянно, то поне на почивка. На село е много по-евтино, а природата е толкова красива! Тук всичко ще ви лекува неусетно – и утринната роса, ако ходите боси по нея, и въздухът, и слънцето, и ароматът на цветя и билки. Посещавайте българските села поне за две-три седмици годишно и вижте колко благотворно ще се отрази това на здравето и душата ви!

Ако и вие искате да ни изпратите своята история, ни пишете във Facebook-a на Urbex.bg или през страницата “Стани автор”. Прекрасната снимка в началото на статията е на Андрей Андреев, а в неговия блог „Andrey Andreev Photography“ ще откриете още уникални кадри от България и света!

Сподели

Още от Място за пушене

Съвсем наскоро представихме пред света своя проект Urbex.bg – сбъдната мечта, която ни донесе ей-тооолкова много положителни емоции за съвсем кратко време! На вас, нашите…

Преди около година световната кино общност беше разтърсена от един терористичен акт,  случил се на наша територия. Преди около година филм за Васил Левски взриви…

Омръзнало ли ви е очакванията за условията в избрания от вас хотел постоянно да се разминават с реалността? Писнало ли ви е да се съобразявате с…

„Да изучаваме културните потребности на народа и да задоволяваме първите на последния!“ Като представители на един от най-пресните исторически периоди, изоставените социалистически сгради у нас…