от -

Вече ви разказахме защо ние – Марина и Христо – напуснахме работа, заживяхме в Родопите и стартирахме своя проект Urbex.bg. След като толкова много хора споделиха с нас невероятните си житейски истории, свързани с новото начало в малко населено място, решихме да обособим неделната рубрика „Напуснахме големия град„.

Миналата седмица ви разказахме как се става селянин според Радалия Касърова, а днес вдъхновението за промяна идва със сбъднатата мечта на Стефан Попов. Публикуваме неговия личен разказ за дългото, но успешно търсене на път към природата и за живота на село, лишен от стрес…

Пътят към решението

Моята история, свързана с общуването с природата, започва още от времето, когато съм бил на 9 месеца. Тогава родителите ми ме оставили при баба ми и дядо ми, на вилата в Панагюрски колонии, с едно бурканче кисело мляко и набор от пелени. Под детското кошче неотлъчно се излежавал огромен котарак на име Жак. Той бил моят личен бодигард – никое друго животно не можело да припари до мен!

Вероятно още тогава е започнала моята магична връзка с животните и природата. Все пак откакто се помня, искам да стана биолог!

Без да изпадам в подробности, но така и се случи – станах микробиолог. Природата обаче я гледах само през прозорците на института към „Биовет“ в град Пещера. Там започнах свободната си аспирантура на биологична тематика.

Лека-полека започнах да осъзнавам, че не това е моето желание. Темата беше систематична и се отнасяше до изучаването на една група комари, които не хапят – напълно безобидни и никому непречещи насекоми! След десетина години реших, че няма да продължа с изследванията, защото не можех да приема безсмисленото унищожаване на живи същества.

По време на аспирантурата успях да започна, а след това и да напусна работа в една немско-българска фирма, в която бях технолог-микробиолог. Тогава започнах и самостоятелно производство на захранки за риболов.

Последваха 16 години на зверска борба. Важно е да спомена, че междувременно се разведох и намерих жената, която трябваше да открия много по-рано. Щом веднъж се намерихме – двама души с еднакво мислене – започнахме да кроим планове да закупим имот близо до Пловдив, където беше производството ми.

Тъкмо по това време обаче настъпи кризата, в резултат на която производството ми спадна значително. Ето защо реших да го преустановя.

След това се преселихме в наследствен имот в малко село в Предбалкана, в Северна България. Буквално сред природата! Това, за което мечтаех още от 1987 година, се сбъдна – да не гледам природата през някакъв прозорец или евентуално за някой друг час в почивните дни, а да бъда В природата! А гледката от прозореца ми е невероятна, независимо от сезона…

Гледка към планината

С мястото, в което живеем сега, се запознах през 2005 година. Пристигнахме привечер, в началото на месец октомври, и преспахме. Аз бях суперуморен от дългото работно лято и ранната есен.

На следващия ден запалихме камината – в този район почти няма селска къща без огромна камина, защото селото е заобиколено от гъста гора и понякога е много студено. И така, огънят се разгоря, стана топло и приятно, а отвън слънцето започна да пробива леките облаци. Междувременно се спусна мъгла, която, съчетана със слънчевите лъчи, беше хем гъста, хем златиста…

Изведнъж се бяхме озовали в друг свят – свят на невероятно спокойствие и тишина, нарушавана само от песента на птиците отвън. А аз сякаш бях изпаднал в безтегловност. Усетих цялата натрупана умора върху плещите си, отпуснах се, успокоих се и спах до вечерта.

Гледка към планината

Животът ни в момента

Сега сме заобиколени от три големи източноевропейски овчарки, четири котки, кокошки, зайци… Няма стрес, няма мръсен въздух. Не бих се върнал в града за нищо на света!

Много хора са ме питали “Възможно ли е човек да живее в отдалечен селски район? От какво трябва да се лиши?”… Живеем на 15 километра от Севлиево – достатъчно голямо разстояние, за да бъдем почти в дивотията. И същевременно достатъчно удобно, тъй като до Севлиево има свестен път (даже до и от града има автобус два пъти дневно!), а съвсем наблизо са Габрово и Велико Търново. Разполагаме и с лични автомобили, така че комуникацията е улеснена. С другото нещо, без което не можем – интернет – се сдобихме един месец, след като се преместихме на село.

След като вече съм сред природата, мога целогодишно да наблюдавам растенията, животните и взаимовръзките им. Биологът в мен си остана и вече съм биолог изследовател! Освен това, тук, на спокойствие, прописах! Започнах с кратки разкази на природна и злободневна тематика, създавам и описателно-изследователски публикации, за които събирам неща от етнографията. Успях даже да подготвя една публикация, която скоро ще види бял свят.

Жена ми пък завърши доста обучения и квалификации по арт терапия, има групи за всякакви възрасти и в Севлиево, и в София. Освен това, работи като адвокат. Аз пък съм квалифициран медиатор за извънсъдебно разрешаване на спорове.

Що се отнася до ежедневието ни – отворени сме към здравословния начин на живот, който изисква качествена храна и спокойствие. Имаме доста голям двор и част от храната си произвеждаме лично, но не по познатия традиционен начин, а според идеите на пермакултурните общества.

Движението е важна част от живота ни там. Аз тренирам айкидо в Севлиево, а жена ми ходи на йога. В града има и два закрити басейна, така че има и къде да плуваме.

Най-общо казано, ползваме придобивките на града и игнорираме нездравословното. Пътуваме, когато се налага, което е сравнително често. Нашето място обаче – нашият център – е на село. Тук е нашата стабилност, тук прекарваме голяма част от времето си, тук пристигаме и оттук тръгваме по задачи.

Големите градове вече не са здравословно място за живеене – те са част от един изкуствен свят. Ала хората в тях са забравили, а по-младите изобщо не предполагат, че има друг живот. Даже неотдавна, в моето детство, ежедневието в Пловдив например беше съвсем различно. Лишено от стрес и непрестанна надпревара с времето…

Надяваме се да вдъхновим повече хора да се върнат на село. Защото винаги има начин да направиш своя нов избор!

За да следите нашата рубрика „Напуснахме големия град“, харесайте Urbex.bg във Facebook! А ако и вие искате да ни разкажете своята история, се свържете с нас през страницата „Стани автор„.

Сподели

Още от Място за пушене

Каква е първата ви асоциация, когато чуете за Съветския съюз? Едва ли е “туризъм”! Ала истината е, че в СССР се е осъществявала активна рекламна дейност,…

„Да изучаваме културните потребности на народа и да задоволяваме първите на последния!“ Като представители на един от най-пресните исторически периоди, изоставените социалистически сгради у нас…

Преди около година световната кино общност беше разтърсена от един терористичен акт,  случил се на наша територия. Преди около година филм за Васил Левски взриви…

Всяка неделя публикуваме личните разкази на наши читатели, събрали сили за промяна и усетили желание за живот в малко населено място, в рубриката “Напуснахме големия…