от -

В рубриката „Напуснахме големия град“ публикуваме разказите на наши читатели, решили да потърсят щастието си в закътано селце или в малко населено място, на което понятието „спокойствие“ не е просто дума от някой роман… 

Днес ще ви запознаем с историята на Лиляна Събева, която постепенно, но необратиммо се влюбва в живота на село. И не би го заменила за нищо на света!

Всъщност историята си има предистория. Като градско дете, умирах от завист и плачех, когато всяка пролетна и лятна ваканция моите приятелчета отиваха на село при баба и дядо, а аз продължавах да скучая между трите градски улици, които деляха едната от другата баба. И тази мечта и любов към селото продължи повече от 30 (!!!) години.

През 2006 г. успях да заразя с нея и съпруга си Гого. Е, тогава говорихме за вила някъде извън града, където да ходим през уикендите и да си почиваме. Работихме в Добрич и трябваше мястото да е близо, достъпно. Поразходихме се из няколко села близо до града и случайно или не, попаднахме на познати в с. Победа, които ни „ходатайстваха” пред собственика на къщата, която си харесахме. Срещнахме се с него, уговорихме се, стиснахме си ръцете, а през нощта преди сделката не спахме от страх да не се откаже. Така през август 2006 г. станахме собственици на къща от 1951 г. и 1 декар двор – половината люцерна, половината лозе… А ние мечтаехме за градина, цветя, красота…

И се започна. Отначало само от петък вечер до неделя вечер. След това решихме, че в понеделник сутрин ще станем по-рано и ще отидем направо на работа, малко по-късно започнахме да ходим и през седмицата за по една нощ. След 6 месеца започнахме да ходим до града на работа и да се прибираме у дома на село!

Успоредно с „градската” служба се отдадохме на „селските” дела – кладенец, ремонт на къщата, алеи в градината (люцерната се предаде пред мощния раундъп), нова ограда, засаждане на храсти за жив плет, барбекю…

Село Победа

…асма…

Село Победа

…нови овощни дръвчета, цветя, цветя, цветя…

Село Победа

Село Победа

Село Победа

За първата Коледа засадихме и борче – оттук нататък ще си украсяваме жива елха за Коледа.

Елха

Взехме си и коте от котешки приют в града, а същия ден наша съседка ни подари още едно. Станаха две – да са си другарчета!

Котета

През годините имахме и няколко кучета…

Куче

…зайци…

Зайчета

С две думи, опитвахме от много неща от селския живот.

Отначало приятелите ни не вярваха, че сме се преселили. По-късно, когато разбраха, че няма шега, ни обявиха за луди! (И досега ми го повтарят!) Питаха ни „Тази вечер ще ходите ли на село?” „А ти няма ли да се прибираш вкъщи?” – беше моят въпросо-отговор.

Да, наистина си бяхме вкъщи, и то сред цветята и техните ухания, безбройните птички и техните песни от тъмно до тъмно, росното утро по тревата, синьото небе със звездите. Без асансьор, бучене на автомобили и клаксони, пране по отсрещните балкони вместо разцъфнали дървета. Всяка сутрин и всяка вечер проверявах кое цветенце се е показало от земята, дали са се хванали розите, коя пъпка на божура е разцъфнала, дали са узрели черешките и малините…

11

Е, отделихме и част от градината за зеленчуци. Усещането да събереш свежи краставички, да откъснеш сочен домат, да набереш огромна китка дъхав магданоз, произведени от теб, беше прекрасно и ново и за двама ни.

Зеленчуци от градината

Зеленчуци от градината

Да, за голяма част от нещата не бяхме подготвени. Съседите ми се смееха на „уменията” с мотиката, чудеха се как мога с часове да стоя клекнала около някоя леха с цветя и да я почиствам и окопавам, като че ли шия гоблен. Първият обилен снеговалеж „ни изненада” – нямахме лопата за сняг и се наложи да си проправим пътека със… стар капак от печка.

Чистене на сняг

Висулки в градината

Постепенно обаче осъзнахме, че този „нов” живот ни е завладял изцяло, че, където и да отидем, с нетърпение се завръщахме у дома сред зеленината и тишината. И не само това, ами си и носехме по нещичко, за да го направим по-уютен, по-пъстър, по-интересен. От остров Самотраки докарахме половин багажник камъни с форма на яйце, от Тунис донесохме (откраднахме) алое, агаве и още няколко тропически растения и ги пренесохме в бутилки от вода в куфарите, за да ги опазим. От Холандия се завърнах със 100 луковици лалета и 3 огромни луковици амарилис, от Алпите донесох еделвайс в саксия… Всичко това, за да имаме нашия оазис.

Много неща се случиха през тези 10 години – и хубави, и лоши. През лятото на 2013 г. останах сама. Ракът ми отне „очите и душата”, с които се радвах на селската ни идилия. Сега оцелявам пак благодарение на градината, цветята, пчелите и пеперудите, кълвача на старата ябълка, засадените от двама ни дръвчета. И ще продължавам да се прибирам вкъщи тук, на село, защото тук се чувствам жива и свободна!

Пеперуда

Ако и вие сте се отправили на житейско пътешествие извън големия град, пишете ни още сега! 

Urbex.bg е във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Място за пушене

Село Тюленово, Община Шабла. 29 юли 2017 г. За втора поредна година скалите в местността Ашалъка ще съберат любители на екстремните преживявания от цялата страна….

И най-изтрещелите пътешественици понякога имат нужда от допълнителни идеи. Освен в неземно креативните ви (понякога болни) мозъци, идеите живеят и на други места. Например в…

„Да изучаваме културните потребности на народа и да задоволяваме първите на последния!“ Като представители на един от най-пресните исторически периоди, изоставените социалистически сгради у нас…

Вече ви разказахме защо ние – Марина и Христо – напуснахме работа, заживяхме в Родопите и стартирахме своя проект Urbex.bg. След като толкова много хора споделиха…