от -

„Да изучаваме културните потребности на народа и да задоволяваме първите на последния!“

Като представители на един от най-пресните исторически периоди, изоставените социалистически сгради у нас са и най-многобройните. Тяхното предназначение е разнородно и варира от детски градини до огромни промишлени комплекси. Едно обаче ги свързва – епохата, изпълваща тъмните им коридори.

Защото в мрака, сред купища прах и ненужни вехтории, се спотайват някои от най-характерните образци на родното соц битие – идеологическите изображения и лозунги. Тези класически творения на пропагандната мисъл присъстват почти навсякъде, а формата им варира в зависимост от поставените цели и функциите на конкретната сграда, но всички те по специфичен начин отразяват реалиите на въпросния период.

Според смисловата им натовареност най-общо можем да разделим типовете изображения на възхваляващи, информиращи и декоративни.

Съвсем естествено, най-разпространени са възхваляващите изображения, които преобладават над другите като купесто-дъждовна облачност. Тяхната цел е да заявят ръководната роля на Партията пред целокупния трудов народ (Фиг. 1), както и да покажат как ТРЯБВА да изглежда щастливият живот на другарите и другарките (Фиг. 2). Натоварени са с изключително важна идейнообразуваща функция и практически почти няма сграда, която да не е гордо окичена с поне един подобен продукт.

 

Плакат на КПСС

Фиг. 1. Фреска от стената на изоставена почивна станция в резерват Патлейна край Преслав.

 

Изоставена спирка

Фиг. 2. Изображение на щастливи баща и син върху стара автобусна спирка в бургаско.

 

Тъй като това е най-важният елемент от стенната украса, тук грешки не се допускат! По изображенията или текста е мислено много, а епичната им монументалност струи от всеки детайл. Предаваните послания често са в императив и излъчват силата на пет танка, подкрепяни от бетонен панел (Фиг.3 и 4).

 

Бузлуджа

Фиг. 3.  Дом-паметникът на БКП на Бузлуджа – част от композицията „Борбите и победата на Партията“.  Автори  Христо Стефанов и Йоан Левиев.

 

БДЖ завод

Фиг. 4.  „Ах, летете ескадрони…“ или част от железопътния завод в София. Неизвестен автор.

 

При информиращите изображения върху стените на соц сградите на преден план е изведен образователният елемент, целящ да запознае гражданите с ценностите на праведния строй (Фиг. 5) или просто нагледно да обясни определени моменти от различни сфери на човешката дейност. В зависимост от конкретното послание тези изображения също се срещат в широк кръг от сгради.

 

Соц табелка

Фиг. 5. Табелка върху външната стена на пещ за производство на вар в смолянско.

 

Макар да се срещат и като илюстрации върху стените, най-често тези изображения присъстват в бита под формата на табелки и плакати. Тяхната естетична стойност е поставена на заден план, а фокусът пада върху поднасяната информация. Тя може да е с педагогичен характер и да илюстрира например определено упражнение при стрелба с танк (Фиг. 6 и 7) или пък да изпълнява чисто напомнящи функции, тип “Дръж маркуча си в изправност” (Фиг. 8).

 

рисунки поделение

Фиг. 6 и 7. Изоставен стрелкови учебен полигон в Родопите. Илюстрации, обясняващи принципите на стрелбата от място и в движение, по неподвижна цел.

 

соц табелки

Фиг. 8. Табелка и плакат от изоставена фабрика, напомнящи на работниците да се трудят внимателно.

 

Както се подразбира и от името им, декоративните изображения са създадени единствено, за да подобряват визуалната среда в соц постройките (Фиг. 9). При тях обикновено липсва идеологическият елемент, често притежават абстрактна форма и са единствените, на които им е разрешено да съществуват извън каноните на социалистическия реализъм (Фиг. 10). Срещат се както в училища и детски градини, така и по стените на други обществени сгради.

 

Бузлуджа

Фиг. 9. Мозайка от дом-паметника на БКП на Бузлуджа.

 

изоставена детска градина

Фиг. 10. Изображение на Сънчо бди над това, което е останало от креватчетата в изоставена детска градина.

 

Така например в увеселителните заведения като ресторанти и театри срещаме тематични изображения на пеещи, пиещи и танцуващи хора, чиято визия е силно стилизирана, а композицията – оплоскостена (Фиг. 11 и 12). Преобладаващо, образите са изградени от кръгчета и чертички, вероятно бинарна алегория за матрицата, в която е поставено изкуството от онова време.

 

изоставен ресторант

Фиг. 11. Лятната сцена на изоставен ресторант.

 

лятното кино в ММЦ Приморско

Фиг.12. Сграфито от лятното кино в ММЦ „Георги Димитров“, Приморско.

 

В стилово отношение изображенията, срещани по стените на изоставените соц постройки, са производни на тогавашния властелин на четката и длетото – н.в. социалистическият реализъм. Неговият културен монополизъм е утвърден с цялата мощ на монументалната живопис, плакатното изкуство и субтитрите на Социализма – лозУнгите (Фиг. 13 и 14).

 

флотационната фабрика в Рудозем

Фиг. 13. Флотационната фабрика в Рудозем.

 

Соц лозунг от Джебелско

Фиг. 14.  Лозунг край междуселска автобусна спирка от джебелско.

 

Тук е мястото да насочим вниманието си и към едно непроучвано, но също така доволно разпространено течение в червеното изобразително изкуство – социалистическият наиво-кретенизъм. То се проявява се в случаите, когато художествените умения на автора не превъзхождат тези на куче, затворено в чекмедже.

Примери от декадентско течение могат да се срещнат най-вече във военните поделения и казармите, където професионални художници няма, но затова пък самодейците са много и безплатни (Фиг. 15). За да бъдат допуснати до терен, представителите на наиво-кретенизма трябва да отговарят на два фактора – да притежават минимални художествени умения и творбите им да не са в противоречие с идеологическия курс на Партията. Характерно за наиво-кретенизма е изобразяването на люде с очевидни телесни малформации (фиг. 16), обикновено макроцефали или страдащи от акромегалия, чиито лица обаче неизменно са огрени от жизнерадостния плам на червеното слънце.

 

изоставено поделение

Фиг. 15. Изоставеното поделение в Айтос. Типичен образец на казармения наиво-кретенизъм, с подчертано фалически уклон, възхваляващ успехите на българската артилерия a.k.a „Изправи се гора от стомана“. 

 

Поделението в Созопол

Фиг. 16. Рисунка от бившата военноморска база на остров Св, Кирик край Созопол. На преден план – моряк, страдащ от лека форма на приматофациалис (синдром на маймуняка).

 

Популярни използвани техники са мозайката, сграфитото, барелефът, фреското, а в определени случаи на помощ идва и блажната боя. Можем да срещнем ръбатите фигури като декоративен елемент върху фасадите на сградите (Фиг. 17) или като част от техния интериор (Фиг18).

 

Летният театър в Габрово

Фиг. 17. Летният театър в Габрово.

 

детска градина

Фиг. 18. Фоайето на изоставена детска градина – „Благодарим ти, партийо любима, за нашето щастливо детство“!

 

Разгледаните произведения представляват неделима част от облика на българското изкуство, бит и култура от епохата на комунизма и като такава заемат важно място върху стените на историята. Най-малкото, за да напомнят, че „При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното!“

Доц. Червенко Вълков, завеждащ катедрата по социалистическа патоанатомия към Безалкохолната академия на науките.

 

Рибарското училище в Созопол

 

Ако искате да надникнете и в други вътрешности и външности от изоставените сгради, последвайте ни във  Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Място за пушене

В рубриката „Напуснахме големия град“ публикуваме разказите на наши читатели, решили да потърсят щастието си в закътано селце или в малко населено място, на което…

Контрастите в природата и човешкото битие са едно от най-силните изразни средства, подчертаващи пъстротата и многообразието на планетата ни. Около нас съществуват толкова много варианти…

“Напуснахме работа и заживяхме в Родопите” Изричали сме тези думи десетки пъти през последните месеци. Заедно с отговорите на въпросите, които обикновено ги следват. Как…

Пловдив. 25 и 26 август 2017 г. Римският стадион в центъра на града ще се превърне в арена на тежки битки. Този път обаче оръжия…