от -

Независимо дали се отправяте на двудневен преход сред природата, или на двуседмично пътешествие до друга държава, пред вас вероятно стои един и същи въпрос, непреодолим като 3-метрова стена: “Какво да взема със себе си?”

Ние също водим постоянна борба със себе си, опитвайки се да вземем само най-необходимото, без да се поддадем на импулса, че “това може да потрябва”. Ала в блога на сайта за доброволчески обмен Work Away попаднахме на една история, която неминуемо ще си припомним, щом отново ни се наложи да съберем целия си багаж в една раница.

Сюзън Милър е на над 50 години, но нейният начин на живот и авантюристичен дух я карат да се чувства много по-млада. Тя пътешества от 18-годишна и никога не е имала дом, в който да се връща. Опитът ѝ е помогнал да се превърне в експерт по приготвянето на багаж – нейният никога не тежи повече от 5 килограма! Освен това, Сюзън винаги си купува еднопосочни билети, защото ваканцията ѝ никога не приключва. Но каква е тайната ѝ?

Любителката на соло пътешествията разказва, че се е научила да побира всичко, което би ѝ потрябвало по време на престоя ѝ в някоя държава, в дамска чанта, която носи на рамо. Тя често посещава непопулярни дестинации с топъл климат, в които остава достатъчно дълго, за да даде своя принос за общността, но и достатъчно кратко, за да не свикне с мястото като със свой дом. Харесва ѝ да живее на ръба и постоянно да тества своята изобретателност, адаптирайки се и оцелявайки в различни опасни ситуации и локации.

Цял свят, побран в една чанта

Сюзън взима със себе си само неща, от които наистина ще се нуждае по време на пътешествието си, както и някои вещи, които е трудно да бъдат намерени в определени части от света.

Облеклото заема много място, така че тя взима само по една бройка от всеки вид. Когато тръгва на път, облича своите панталони, тениска, пуловер и обувки. Слага в чантата си още една тениска и рокля. Навива изброените одежди, както и бельото си, около чупливите предмети, които носи.

Сред дрехите, без които не тръгва, е традиционният за Малайзия саронг – парче плат с безброй потенциални приложения. Той може да влезе в ролята на одеяло, постелка, шал, кърпа за глава, хавлия, вързоп, наметало, рокля…

Любопитно е, че винаги носи със себе си копринен конец за зъби, който също би могъл да бъде използван в различни ситуации. Използвайки него и своя любим саронг неведнъж е съумявала да си изгради палатка, в която да пренощува!

Сред верните ѝ спътници е и черният изолирбанд, с помощта на който може да поправи по спешност кабели, чанти, дрехи, обувки. Освен, че е изключително издръжлив, той осигурява и частична водоустойчивост. В чантата си има още пинсети, паста и четка за зъби, памук, игла и конец. Винаги има под ръка тефтер и химикал, защото често ѝ се иска да запише нещо – важно или лично. 

Тефтер и географска карта

Източник: pexels.com

В подкрепа на местната общност

Сюзън смята, че няма нужда да носи резервни дрехи със себе си. На повечето места, на които отива, може да си купи тениска за под един щатски долар…

Пазаруването от местните търговци е възможност както за подкрепа на общността, така и за нови запознанства. Нещо повече – по този начин тя се сдобива с дрехи, каквито носят всички, тоест не изпъква в тълпата като току-що пристигнала туристка от далечна държава.

Тъй като носи със себе си един-единствен чифт тежки туристически обувки, ако климатът изисква сандали, тя се сдобива с такива от близкия пазар. При пристигането си Сюзън не разполага и с телефон. Ако реши, че ще ѝ е необходимо такова устройство, си купува базов модел за до 10 долара.

Притежава и джобно ножче, което често ѝ помага в какви ли не ситуации. Няколко пъти ѝ се е налагало да си купи ново, защото повечето авиокомпании не позволяват носенето на хладно оръжие в ръчния багаж – единственият, с който Сюзън разполага.

Що се отнася до козметиката – всички опаковки са до 100 мл, заради изискванията към съдържанието на чантата, която пътникът взима със себе си на борда на самолета. Не ѝ липсва нищо, дори напротив – така или иначе, когато достигне крайната дестинация, тя започва да живее като местните. Работи като тях, яде същата храна, облича се като тях, получава същите медицински грижи…

Когато тръгва на път, задължително проверява дали е взела паспорта и парите си. Ако случайно бъде ограбена или парите ѝ свършат, има резервен вариант – златен зъб, който може да продаде в почти всички части на света, ако се наложи.

Всяко човешко същество има съвсем малко на брой потребности. Проблемът идва от факта, че желанията ни са безброй и често не можем да се преборим с тях. Робувайки на суетата и вещите си, ние даваме повече пари за път, носим по-тежки раници, ставаме жертва на хаоса, който изнервя обстановката по време на пътуване…

Ако съумеете да се откажете от притежанията си поне по време на път, вие ще опитате вкуса на един съвсем различен живот. Надяваме се историята за Сюзън да ви е  накарала да помислите в тази посока!

Последвайте Urbex.bg във Facebook и Instagram!

Сподели

Още от Екипировка

Мъдрите хора казват, че половината си живот прекарваме в леглото, а другата половина – в обувките си. Затова е важно да не правим компромис с…

През последните години хората сякаш започнаха да стават все по-зависими от своите вещи, може би защото чрез тях компенсират друг вид липса. Стремежът към материално…

Научно-техническият прогрес е един бездънен контейнер, постоянно бълващ най-добрите образци на световната инженерна мисъл. Тази мисъл обаче както всяка друга има своите добри и лоши дни,…

Представете си как вървите по някоя пуста уличка, замислени или просто разсеяни, а насреща ви се изпречва въоръжен войник и ви насочва към разположен съвсем…